Министерството на финансите излезе с добри данни за консолидирания държавен бюджет. Отчетът за приходната част е 33.8 млрд. лв. – при фискална програма 57.3 млрд. лв. (изпълнение 59%), разходите са 31.2 млрд. лв. – при планирани 63.2 млрд. лв. (изпълнение 50%), а превишението на приходите над разходите е 1.5 млрд. лв. – при планиран дефицит от 5.9 млрд. лв.
По-различно изглеждат нещата при съпоставка по отделни бюджетни пера, казва макроикономистът от БАН проф., д-р ик. н. Гарабед Минасян. Основното превишение в разходната част спрямо предходната година е в „Текуща издръжка“ и в „Субсидии“ – примерно с по около една трета. При това изразходваните средства за субсидии са вече близо 77% от планираните за годината. Този преразход е за сметка на капиталовите разходи, при които изпълнението е едва 22% от планираната програма.
От друга страна, ръстът на БВП не бива да се приема толкова възторжено. Той намаля за 2020-2021 г. с 0.4% (по Eurostat), докато през същите две години Естония отбеляза прираст от 7.4%, Литва – от 4.9%, Полша – от 3.7%, Унгария – от 2.3%, Румъния – от 1.9%, а Латвия – от 0.5 процента. Нашата съседка Сърбия постигна прираст на БВП от 6.4%, а рекордът в региона го държи Турция с прираст от 13.5 на сто. Трябва да си даваме сметка, че политическият хаос у нас се отразява неблагоприятно на икономическата динамика, а опашкарското ни затъване се задълбочава.
Всичко това се компенсира със заеми. При емитиране на държавен дълг следва да се съобразяват и да отчитат конкретните реалности. Правителството притежава свой собствен фискален резерв, основната част от който се съхранява като депозит в БНБ, коментира Минасян.
Към 9 септември 2022 г. депозитът на Министерството на финансите в БНБ бе 6.4 млрд. лв., а една седмица по-късно бе увеличен на 8.6 млрд. лева.
Тези държавни пари са замразени, БНБ ги инвестира в първокласни чуждестранни ценни книжа, но поради неблагоприятната конюнктура, доходността от тези инвестиции е минимална (символична), а понякога и отрицателна. Проблемът е защо МФ поддържа тези средства без никаква доходност, а емитира нов дълг с немалък лихвен процент?
На последния аукцион финансовото ведомство
пласира нов държавен дълг за 200 млн. лева.
Лихвите по дълга нарастват като книжата бяха пласирани при средна доходност от 3.01 на сто. Предложените на инвеститорите държавни ценни книжа (ДЦК) са със срок от 10 години и половина.
На последния аукцион за ДЦК от месец май, постигнатата доходност беше 1.33%, но за книжа със срок три години и половина. А при последния успешен аукцион за 10.5 годишни ДЦК от октомври 2021 г., доходността беше 0.53 на сто.
Инвеститорите искат по-висока доходност заради покачването на лихвите от Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка.
Преди две седмици на международните пазари министерството пласира дълг за 2.25 млрд. евро в два транша: 7- и 12-годишни книжа. Доходността по тях беше съответно 4.346% и 4.823 процента.
