Г-н Емин, вие сте мюсюлманин, съучредител на "Да, България", втори в листата на ДБ в Кърджали и трети в Благоевград. Знак ли е това, че се разпада един от големите митове на прехода за ДПС като незаменим гарант за етническия мир в България?
– И аз съм Мустафа, и г-н Карадайъ също е Мустафа. Заставаме един срещу друг в Кърджали. Голяма е заблудата, че ДПС е гарант за етническия мир в България. Тя произлиза от началото на посткомунизма. През 1989 г. България е част от блока, загубил Студената война. Мисълта на тогавашния политически елит се изразява в насилствени действия към малцинствата. Не са могли да измислят нищо друго, освен създаването на политическо гето, украсено с идея за етнически мир. Това политическо гето е ДПС. Неговата функция е да държи трудолюбивото и почтено население от мюсюлманското малцинство в затворен олигархичен кръг.
По всяка вероятност архитектите на този етнически модел са съзрели опасност в солидарността между всички български граждани по време на „възродителния процес“ и смяната на имената на българските мюсюлмани? Очевидно целите на създателите са били противоположни – капсулиране на турскоговорящото малцинство.
– През 1989 г. се случи точно това. Създаден бе политически модел, в който на проевропейски ориентираните граждани бе ограничена възможността за комуникация в смесените райони. Така можем да защитим хипотезата, че с това парцелиране на политическото пространство външни на България и ЕС сили си запазиха влиянието в тези смесени райони. Там важен е не толкова етническият и религиозен компонент, колкото геополитическия. Затова политиката на демократичните партии в тези райони е структурна за обновлението и на държавата, и на обществото.
Как мислите, че казаното дотук се възприема в либералното политическо семейство в ЕС, където членува ДПС? Дали останалите в семейството не са наясно с тези анализи, въпреки шумно декларираната евроатлантическа ориентация на Движението?
– Сигурен съм, че либералите от АЛДЕ разбират деликатността на ситуацията и биха сменили ДПС с друга либерална формация от България.
Гарантирането на етническия мир е политическо знаме на ДПС. Има ли, всъщност, реална заплаха от етнически катаклизъм?
– Реалният гарант за етническия мир са Иван, Асан и Айше – обикновените граждани на републиката, които от векове седят на обща маса. Произходът на добросъседството в България има много по-дълбока същност от толерантността в Западна Европа. Затова у нас предпоставки за етнически конфликт няма, освен ако не се създават изкуствени политически разделения. Нужна ни е политика по укрепване на обществото като общност от хора с различни ценности, обединени около национални приоритети.
Как да си обясним, че българските мюсюлмани вече 32 години търпят феодалното капсулиране от страна на една партия, докато при тоталитарния режим те реагираха бурно срещу погазването на достойнството им?
– Сега имената и религиозната им идентичност не са застрашени. Що се отнася до бъдещето им, те го търсят зад граница. Доколкото знам, само в Турция има около 500 000 български граждани.
Колко според вас е реалният електорален потенциал на ДПС в момента? В различни периоди гласовете от Турция рязко се повишават или внезапно намаляват.
– Ако изключим корпоративния и манипулиран вот, гласовете не биха били повече от 50-70 хиляди. Вижте какво се получава на изборите в София. Мюсюлманите в столицата са над 100 000 души, а досега не са излъчили дори един общински съветник за ДПС. Това означава, че там, където има свобода, хората гласуват по съвсем различен начин. Когато говорим за мюсюлманския вот, трябва да посочим и примера с ДОСТ от изборите през 2017 година. Тогава тази партия спечели над 100 000 гласа, като само 30 000 – 40 000 от тях бяха от Турция. Това означава, че в България има потенциал за развитие на демократичното пространство в смесените райони.
Не означава ли това също, че демократичната общност е правила системна грешка в продължение на десетилетия, като не е протягала достатъчно откровено ръка към мюсюлманското население?
– Да, в продължение на 32 години. Почти всички управляващи през тези години са виновни за затварянето на това голямо малцинство в олигархичния кръг на политическото гето. Някакъв стъклен таван пречи на демократичната общност да прониква в смесените райони. И това не са хората от смесените райони, където електоралното пространство има високо геополитическо значение.
През призмата на листите в Кърджали и Благоевград, където вие фигурирате, какви са очакванията ви за премахването на етническата и верска капсулация в смесените райони?
– Аз работя за идейното обновление на обществото.
Това обаче е бавен процес, който не дава светкавични резултати.
– Израснал съм в земеделски район, където знаем, че преди да жънеш, трябва да си посял. А преди да си посял – трябва да си изорал. За демократичната общност смесените райони са неразорана политическа нива. Много са хората по места, които искат да напуснат зависимостите, но все още нямат доверие в националните политически формации. Имаше такива, които повярваха на ГЕРБ като граждани за европейско развитие на България, но после осъзнаха, че над тях стои стъкления похлупак, договорен от Борисов и Пеевски.
Ползвателите на етническия модел смятат, че той ще векува. От друга страна вече се появяват сериозни пропуквания в схемата. Как да се излезе от тази парцелирана политическа система, която се самовъзпроизвежда на всеки вот?
– Живеем в мрежово общество, хоризонтална система на комуникации. А естествените лидери се открояват. Демокрацията е като човека, има си своето житейско развитие. Нашата демокрация е още в детска възраст.
На 32 години – в детска възраст, не е особено обнадеждаващо. В биологията не се ли нарича бавноразвиващ се организъм?
– Да, не е бързо развиващ се.
Все пак не трябва ли в началото на процеса да стоят икономиката и образованието?
– Икономиката е в основата на всичко. Но не всички хора в смесените райони са на социалното дъно. Там има успели хора, които се обособяват като нова прослойка, която не се ангажира нито с ДПС, нито с останалите партии. Тя чака демократичния сектор да се ангажира с нея. В това се състои моята задача.
Колко време ще продължи този процес?
– В хоризонт от 20 г. можем да очакваме резултати. Моето поколение трябва да свърши тази работа.
Какво очаквате от изборите на 2 октомври? Изборът на хората е поляризиран: задълбочаване на промените ли връщане на статуквото, Запад или Изток, благоденствие или мизерия. Виждате ли трета възможност?
– Най-лошото би било правителство с мълчаливата подкрепа на ДПС, под широката шапка на евроатлантизма. Ако ДБ и ПП постигнат по-висок резултат от ГЕРБ и ДПС, може да се постави фундамента на бъдещата политическа промяна.
ДБ прави ли кампания сред българските граждани в Турция?
– Аз лично съм жива връзка с тях.
Разговора води: Емил Янев
