Второ и окончателно потвърждение на оправдателната присъда по обвинението за укриване на данъци срещу бизнесмена Огнян Донев постанови Върховният касационен съд.
Историята започна през юни 2012 г., когато срещу Донев и Любомир Павлов – партньорът му във вестниците "Труд" и "24 часа" – започна разследване за пране на пари чрез продажбата на дружествените дялове в "Медийна Група България Холдинг". То беше предшествано от шумна акция, в която полицаи и прокурори обискираха офиси на фирмите "Елфарма" АД и "Телсо" АД по сигнал за пране на пари. Месец след акцията, срещу Огнян Донев бе образувано и "данъчното" досъдебно производство,
а той бе принуден да откупи свободата си срещу парична гаранция от 500 000 лева.
После – по стандартен български обичай – ентусиазмът сякаш умря, а на публичния фронт настъпи затишие. То бе нарушено за кратко – през март 2013 г., когато разследването за пране на пари беше прекратено, след което отново "захлупи" казуса.
Обвинителният акт за укриване на данъчни задължения срещу Донев беше внесен няколко седмици, след като шефът на "Софарма" заведе дело срещу прокуратурата заради прекратените разследвания. Промяна в обвинителната теза нямаше – става въпрос за близо 63 млн. лв. неплатени данъчни задължения от 2007 г., когато Донев – като изпълнителен директор на "Елфарма" АД – не е посочил в данъчната си декларация увеличение на годишния финансов резултат на дружеството в общ размер на близо 420 млн. лева.
Увеличението се дължи на
седем блокови сделки с акции извън регулирания пазар,
продадени за по 1 лев всяка. Сделките са с безналични акции от капитала на "Софарма" АД и са извършени с "Телсо" АД, "Телекомплект" АД, "София" АД и "Софстрой" АД.
Шефът на "Телсо" Борис Борисов получи аналогично обвинение – за укрити 7.5 млн. лв. данъци и недекларирано увеличение на годишния финансов резултат на дружеството в общ размер на близо 75 млн. лева.
В този случай 22 млн. акции били продадени на "Финансово-консултантска компания" АД , а неплатените задължения към бюджета възлизали на 7.5 млн. лева.
Сумите са повече от впечатляващи, но
конструкцията на прокуратурата срещу бившия председател на КРИБ
още тогава изглеждаше нестабилна.
Тя е построена върху безспорния факт, че сделките не са осъществени през Българската фондова борса, но е надградена със спорни изводи. Според прокуратурата реалните продажби е трябвало да бъдат на пазарна цена, която по това време била 4.5 пъти по-висока. Държавното обвинение изчисли, че целият пакет, който е продаден от "Софарма", струвал всъщност 468.7 млн. лв., облагаемата му стойност била 385.2 млн. лв. и върху тях е трябвало да се внесат 57.5 млн. лв. данък печалба.
По същество прокуратурата твърдеше, че сделките са сключени извън борсовия пазар, за да бъдат избягнати повече данъчни плащания, отколкото биха били спестени, ако минат през борсата.
Съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане, борсовите сделки са освободени от данък върху печалбата, но страните са избрали да ги сключат на нерегулирания пазар, който предполага облагане на печалбата с 10-процентния плосък данък. Според защитната теза обаче
печалба няма, защото акциите са продадени на цената, на която са били закупени.
Държавното обвинение на свой ред контрира с довода, че сделките са сключени умишлено между свързани лица под пазарната си цена, за да бъдат сведени данъчните задължения до нула. Въпросът беше как съдът ще изтълкува данните за свързаност между страните и законовото изискване при сключване на сделки под пазарна цена в данъчната декларация на търговеца цената да се коригира до пазарната. За сделките са известени и Централният депозитар, и Комисията по финансов надзор, и НАП, която не установява никакви нередности.
Другият спорен момент беше кои разпоредби от Закона за публичното предлагане на ценни книжа и от Закона за пазарите на финансови инструменти са нарушени с въпросните блокови сделки. Прокуратурата се позовава на справки към писма от различни финансови институции, но защитата контрира, че те не изясняват нарушенията. Както и че липсва единна позиция на държавното обвинение
по кои норми трябва да се преобразува данъчният финансов резултат.
Цитирана била нарушена стара разпоредба на Закона за корпоративното подоходно облагане, която по времето на сключване на сделките вече не е съществувала.
По делото бяха изготвени четири съдебни експертизи с варианти в зависимост от това дали сделките са сключени между свързани лица. В тях експертите така и не изследваха наличието на евентуална свързаност, но първо изчислиха, че ако я има,
неотчетените и недекларирани приходи ще са около 30 млн. лева.
Според втората експертиза, спестените плащания по данъчни задължения скочиха до 70 млн. лева, но остана въпросът как е определена пазарната цена на нерегулирания пазар, че да бъде изчислен чак толкоз голям данък върху печалбата.
В крайна сметка и четирите експертни заключения не убедиха магистратите от Софийски градски съд, че вещите лица са дали отговор на основни въпроси около обвинението. А прокуратурата се изненада, че съдът не е разбрал какво са казали експертите.
Софийският апелативен съд потвърди оправдателната присъда с особено мнение на един от членовете на състава. Водещ тук беше мотивът, че
спорът между прокуратурата и защитата
дали блоковите сделки са пазарни и дали участниците в тях могат свободно да определят цените, всъщност бил без значение.
Според въззивната инстанция, при тези сделки няма правен регламент, който да ограничава свободата на договаряне между страните по тях, и специално по отношение на цената. Като извънборсови тези сделки се сключват при пряко договаряне и избор на точно определен купувач, а не чрез типичното за регулирания пазар предложение до всички участници в борсовата търговия.
Нещо повече, апелативният съд отрече изобщо възможността за определяне на пазарна цена на акциите при тези сделки, като не прие за относими текстовете от Закона за корпоративното подоходно облагане и две наредби на финансовия министър. В тези нормативни актове
не ставало въпрос за пазарни цени при сделки със стоки или услуги,
като същевременно за разлика от тях цената на акциите нямала устойчиви във времето стойности и характеристики, а била специфична и свързана с конкретното дружество.
Прокуратурата протестира и въззивното решение с аргумента, че въззивният съд не е извършил анализ и оценка на всички доказателства и е възприел фактите неправилно.
Държавното обвинение окачестви като безспорно установено, че
акциите по блоковите сделки имат пазарна цена,
различна от продажната, която може да бъде определена по реда на данъчното законодателство и този извод се съдържа в заключението на тройна съдебно-счетоводна експертиза.
Прокурорската теза е, че взаимоотношенията между свързаните лица следва да са подчинени на пазарни принципи, на които обичайно се подчиняват взаимоотношенията между несвързани лица. И поради тази причина, продавачът е бил длъжен да трансформира договорените непазарни цени на акциите в пазарни цени за нуждите на данъчното облагане. Искането беше за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане.
Върховният съд потвърди обаче изцяло решението на апелативния, като посочи че
цените на блоковите сделки не се отразяват в индексите на борсата
и не участват в представителната борсова цена.
Блоковата сделка се сключва на основание писмен договор между купувача и продавача, няма ограничения към нейната цена и при договарянето ѝ членовете на „Българска фондова борса – София” АД се водят от принципа за постигане на справедлива цена. Преценката е, че при съществуващия правен регламент блоковата сделка по продажба на акции няма пазарния характер, какъвто имат сделките на фондовата борса в страната.
С потвърждаването на оправдателната присъда е отхвърлен окончателно и предявеният от държавата граждански иск срещу Огнян Донев.
