По стара изпитана рецепта, наближат ли избори българските политици трескаво се поставят в служба на народа – кой с каквото успее да измисли и да обещае без да умре от срам и неудобство.
Обещават да ни построят мостове, детски градини и магистрали в помощ на бизнеса. От всеки джоб вадят стратегии за Северозапада и Североизтока, които да светнат като Люксембург на Балканите. Денонощно спасяват бедстващи райони от природни стихии, копаят канали, варосват селски нужници и се снимат с козичките на баба Дора.
От три десетилетия предизборните кампании са като по калъп – задължително се водят в стилистиката на "За народа душа дава", а политическият спектър – от крайно ляво до крайно дясно – си е едно хомогенно… розово. Заради розовите очила на политиците, разбира се, не заради нещо друго…
След изборите обаче новата реалност предполага от апетитните държавни служби да бъдат разкарани спешно всички предишни, а на тяхно място да бъдат назначени все наши.
Освен че отнема време и енергия, тази "работа" изисква и наличието на достатъчно доволно квалифицирани кадри – някъде между 7500 и 10 000 "щика", които да бъдат инсталирани на всички ключови позиции до ниво "заместник-завеждащ отдел". И понеже точно "тази работа" винаги се оказва невъзможна, след изборите всички победители дружно забравят предизборните си обещания. Удобно прикрити зад дежурните обяснение, че те всичко правят, но нищо не се получава – заради политическите опоненти, мафията и международното положение.
Така че…
да живее третият Дунав мост!
Няма как да не се зарадваме на благата вест, че България и Румъния отново са се договорили за новата инфраструктурна топла връзка между Русе и Гюргево. Оставало да бъде подписано само "някакво" си споразумение между двете държави, но какво пък толкоз трябва да им се впечатляваме на тез досадни подробности от пейзажа? Нали вчера (26 септември) вицепремиерите на двете страни – нашият служебен "такъв" Христо Алексиев и титулярният му румънски колега Сорин Гриндияну са се договорили в Букурещ? Какво толкоз ни интересува колко милиона ще струва третият мост, колко ще трябва да дадем ние и откъде ще ги вземем?
Решението си е прекрасно, защото строителството на нови мостове, удълбочаването на Дунав, фериботната свързаност и бързото преминаване през граничните пунктове наистина ще бъде много полезно и за България, и за Балканите, и за Обединена Европа. Проблемът е, че приказката за това светло бъдеще я слушаме поне от 2017 година. И все сме на една ръка от него. По-скоро –
на две прави лопати и една първа копка,
но…
Ето затова трябва да се чете и да се помни!
През 2017 г., тогавашният областен управител на Русе – обединеният патриот Галин Григоров, предложи трети мост над Дунав – заради нарастващата роля на европейските транспортни коридори – VII и IX, заради увеличения търговски обмен между България и Румъния и заради километричните задръствания в района на първия Дунав мост.
Две години по-късно третото (и последно засега) правителство на Бойко Борисов обяви, че подписва меморандум за трети мост на Дунав, но между Свищов и Зимнич.
След още година-година и половина, явно отдавна забравил за свищовската първа копка, Борисов пак се закани да ни направи трети Дунав мост. Ама толкова сериозно, че забрави да уточни къде точно ще забие лопатата на багера: "Интерконекторите ги правим и тази година трябва да станат готови (за 2019-2020 г. става дума – бел. ред.). Така че нека да спрем да си говорим пожелателно и да действаме. Пак повтарям – България е готова за трети мост на Дунав, дали ще е 50-100 млн. – ние сме готови да участваме!"
След още две години (т.е. днес), когато интерконекторът все още не е пуснат официално в експлоатация, а
румънците отдавна не искат втори Дунав мост между Русе и Гюргево
(заради транзитния трафик покрай Букурещ, който ще влоши екологичното състояние на региона), бившият премиер Кирил Петков също се похвали, че правителството му само за седем месеца е договорило с Румъния пет нови моста над Великата европейска река.
Така че… надеждата крепи човека, дори и той да живее в България! Все пак, да чакаме само пет години първа "мостова" копка си е отдавна свършена работа, ако съдим по славното минало на Автомагистрала "Хемус" и още по-славното минало на тунела под връх "Шипка". Едната първа копка е направена през 1974 г., а втората… никога, въпреки че още през 1897 г. Деветото Народно събрание приема решение за строителство на железопътен тунел под заветния връх!
Така че…
А, бе древните римляни са си го казали.
Веднъж за избирателите – Dum spiro, spero (Докато дишам се надявам).
И веднъж – за избираемите, т.е. за обещаващите – Finis coronat opus (Най-добрата работа е свършената работа).
