Г-н Василев, последната заготовка от политическата лаборатория на статуквото е, че сборно мнозинство ще е във вид "ГЕРБ – ДПС – Възраждане“. Това мнозинство обаче няма да е управляващо, а блокиращо. Как четете този ход?
– Демократичните процеси в България са блокирани от 30 години. Тъпчем на едно и също място, въртим се в кръг. И всички бивши социалистически държави – в това число и съседна Румъния – ни подминаха такава сила, че днешната ни битка е да настигнем… Румъния. Ние имаме желание, заедно с потенциалните си партньори в управлението – „Демократична България“ и БСП, да формираме стабилно правителство (този път без троянски коне) и реално да започнем да превръщаме България в нормалната европейска държава – с нормални социални политики, с инвестиции в хора и със закони, които изпращат крадците на обществен ресурс в затвора, а не по телевизионните студия. По време на предизборната кампания аз съм обиколил над 60 града и мога да ви кажа, че има места, където хората, които се срещат с нас, ги снимат. Правят го местните кметове и местните организации на ГЕРБ или на ДПС, след което тези хора не могат да си намерят работа, биват уволнявани или не им дават дърва за огрев. В различното населено място е различно. Този феодализъм трябва да спре. Няма как България да стане нормална европейска държава и да разгърне потенциала си, докато хората и бизнеса са потискани по този начин.
Защо обаче потиснатите обичат потисниците си? Или, ако не ги обичат, то поне им дават кредит?
– Не мисля, че ги обичат. Това, което в повечето случаи виждаме, е страх. Много хора са поставени в ситуация, в която физическото им оцеляване е заложено на карта. И нашата основна задача е точно тази: ние – като партия – посетихме почти 1000 населени места – гарантирахме на тези хора, че няма от какво да ги е страх. Тази феодална система, изградена през годините с едничката цел да разпределя порциите – по фразата на Ахмед Доган – в полза на няколко фирми и няколко политици, просто трябва да бъде срината завинаги. И това сриване задължително минава през местните избори догодина.
Но не е без значение кой ще управлява държавата по онова време, нали?
– Точно така. Защото в чисто икономически план има теми, по които някак си не се говори. Първо – ние се хвалим, че България има нисък дълг и нисък бюджетен дефицит през годините (в момента дългът и бюджетния дефицит също са сравнително ниски). Но има две неща, които България… няма! Първо – добър икономически растеж, защото нашият БВП открай време расте по-слабо от средноевропейския. И второ – откакто сме влезли в Европейския съюз (1 януари 2007 г. – бел. ред.), коефициентът "Джини", отразяващ степента на неравенства при разпределението на доходите, се е вдигнал от 0.3 на 0.4 пункта. Или казано по друг начин – разликата между бедни и богати се е увеличила драматично и това е накарало много българи да потърсят бъдещето си в чужбина. Наистина е ненормално директор на болница да получава заплата от 50 000 лева, а лекар в същата болница да се разписва срещу 850 лева.
Явно тези "дисхармонии" са си открай време, защото наскоро прочетох един анализ, според който десетте топ фирми в България плащат едва 2.6% корпоративни данъци. Как, при това положение, коефициентът "Джини" да е толкова голям?
– Точно така.
Да не говорим, че тук вече се стига до някои по-детайлни изчисления, според които плащането им е половин процент спрямо приходите. Как и защо държавата допуска подобно нещо?
– Вие видяхте, че когато влязохме във властта като служебен кабинет (април 2021 г. – бел. ред.), подредихме всичките фирми по приходи и по получени държавни обществени поръчки, след което "пуснахме" по горещите следи Сметната палата, АДФИ и НАП. И изведнъж данъчните приходи взеха да растат.
Да, но все пак остават сравнително символични, ако погледнем какво се е случвало само в една от тези фирми, говорим за „Лукойл“.
– Това, което се случи с „Лукойл“ тази година е, че те платиха данък печалба. Но по-важното е, че те се отказаха от над 300 милиона натрупани загуби. Тоест – те ефективно и реално платиха данъка, а не само да декларират приходи и да ги нулират с калкулирани загуби. Тоест – ако погледнем от данъчна гледна точка, един път – отказване от загуби от 300 млн., втори път – данък печалба. Така ситуацията започва да става малко от малко по-нормална. И този процес трябва да продължи, защото в противен случай влизаме в хипотезата на прекрасната българска поговорка „Не е луд тоя дето яде баницата, а оня дето му я дава!"
Но да се чуди човек как такива мощни гиганти, поне тук – на българска почва – все още не са фалирали, след като винаги са работили на загуба?
– Това е един много добър въпрос…
Това са счетоводни фокуси, които не са тайна дори за "управляващите" на сергии по пазарите. Въпросът е как точно минават през иглените уши на НАП?
– Въпросът е дали от страна на НАП е имало истински контрол?
В момента върви трилема за финансовото бъдеще, което ще ни споходи в най-скоро време – свиване на приходите, вдигане на данъците или "дърпане" на нови заеми. Съществува ли реално тази трилема и кой от вариантите би могъл да послужи като инструмент?
– Тази трилема съществува само при сгрешена макроикономическа прогноза. Ние дълги години ставахме свидетели как се прави макроикономическа прогноза, след това как тя се преизпълнява драматично и как през декември месец остават няколко милиарда данъчни постъпления, които да се разпределят с постановление на Министерския съвет. Ако макроикономическата прогноза се прави правилно, сметките ни би трябвало да излизат без да влизаме в тази трилема. Има средства за социалната програма, която развихме и която включва пенсии, детски градини, увеличени възнаграждения на учители, на лекари, на полиция, на армията… Има и 8.5 млрд. лв., заделени в бюджета за капиталови инвестиции, но колко от тях ще бъдат изпълнени е отделен въпрос. Реално обаче тези средства са заделени и всичко това става в рамките на 3% дефицит, ако махнем COVID мерките за първите шест месеца на годината. Тоест – трилема не съществува.
Другото, което виждаме е, че българската икономика направи 4% ръст в най-големите кризи и това се дължи отчасти на индустриалния подем. Знаете – трети месец поред сме първи по ръст на индустриално производство в Европейския съюз. Не малка част дойде и от ръста на вътрешното потребление. Тоест – тези средства, които влизат през социалната програма, в голяма степен се отразяват на икономиката като вътрешно потребление. Така че е много възможно с една доста по-балансирана политика и с доста по-широка социална политика, българската икономика да започне да расте по-бързо и да наваксва изоставането от средноевропейските икономики.
В същия този анализ, в който се вадят данните как топ фирмите плащат нищожни данъци, има и друг един интересен показател: българинът – като физическо лице – явно е този, който носи на гърба си държавната хазна, а не големите корпорации. Сметката е очевидна – той, българинът като физическо лице – плаща над 50% скрити данъци, които са от внос, потребление и т.н. Докато златният триъгълник в западния свят е друг – 1/3 преки данъци, 1/3 косвени данъци и 1/3 социални осигуровки. Има ли такова нещо?
– При нас данъчната система не е балансирана и горе-долу половината от данъчните постъпления са през косвени данъци. Акцизи, ДДС, мита – това е заложено още с въвеждането на плоския данък.
Искате да кажете, че това не е изкривяване, а правило?
– Да, това е начинът, по който е конструирана системата ни, защото с плоския данък бе ограничен прекия данък върху физическите лица и върху фирмите. В момента всички плащаме по 10%, защото я няма скалата – колкото повече печелиш, толкова повече се вдига данъчната ти ставка. Това помага за събираемостта на преките данъци, а косвените данъци стават… основен стълб, т.е. колкото по-голямо е потреблението, толкова по-пълна е хазната. Донякъде, ако погледнем през косвените данъци, хората, които печелят повече и харчат повече – продължават да плащат повече. Но това става индиректно – през налога върху потреблението.
Но пак излиза, че физическото лице, на което чинно му се удържа данъкът, той си плаща всичко, а корпорациите плащат половин процент.
– Да, тук корпорациите наистина плащат доста ниски данъци.
Имате ли намерение да промените това? Как може да се балансира тази система, за да погледнем безпроблемно към Корадо Джини и неговия индекс?
– „Джини“ не е свързан толкова с корпоративния данък.
Но той увеличава неравенствата в този си вид.
– Това, което сме заложили в програмата си е да не променяме данъчните ставки и структурата на данъчната система. Правим го от една основна гледна точка – събираемостта. В момента България може да събира данъците си само при добър контрол и липса на данъчни чадъри над определени фирми или отрасли. Някои от отраслите трябваше огледаме много детайлно. Първо – започнахме с горивата, после влязохме в строителния бранш. Последно, като бях в НАП, тъкмо започваше акцията във всички автосервизи. Идеята беше да проверим избелените приходи и мястото, където парите започват да се губят. Има много неща, които могат да се подобрят. Едно от тях, например, е заплатите и дивидентите да се изплащат само и единствено по банков път. Това автоматично ще премахне възможността да се правят едни каси, от които на дивидент да се вадят едни средства. Миналата година минахме през големите касови наличности и изведнъж касите се изчистиха и бе изплатен доста сериозен данък дивидент. Това се отрази много добре на данъчните постъпления, които за втора поредна година се оказват… повече от достатъчни. Оттук нататък въпросът е как тези постъпления да се усвояват ефективно, защото в продължение на много години те се харчеха за какво ли не, а не бяха инвестирани в човешки капитал – за социални програми, за повишаване на квалификацията, за по-добро заплащане на ключови услуги от рода на болници, училища, сигурност…
Добре, да погледнем за малко в чужбина и да си направи изводи за вътрешно ползване. Едно от големите събития – като изключим военните действия и всичко, свързано с тях, беше изключително монолитната реакция на ЕС по повод начина, по който се управлява Унгария. Орбанизацията у нас има доста последователи между кандидат-политиците, но за това ще говорим, ако ни остане време. Кохезионните фондове се спират или ще бъдат спрени в името на върховенството на закона, т.е. заради силна корупция и действия, които са в противоречие с ценностите дори на Европейския съюз?
– Проблемите, които съществуват в Унгария, със сигурност съществуват и в България. По този повод ние имахме много активна работа с Европейската комисия – знаете, че и Планът ни за възстановяване, и новите ни оперативни програми бяха одобрени. Ние поехме ангажимент, който започнахме да изпълняваме – където и да намерим нередности, те веднага да бъдат отстранявани и рапортувани, а програмите – коригирани.
Знаете, че за първи път накарахме одитните органи да заработят в полза на обществото. Оказа се, че част от тях – като одитната агенция за средствата от Европейския съюз, не работят съвсем добре и това доведе както до множество сигнали към Европейската прокуратура (от една страна), така и до кадрови промени в състава и ръководството на агенцията (от друга страна). На практика всичко, каквото открихме там, бе подадено към Европейската прокуратура. За съжаление имаме и доклад на Европейската сметна палата, в който е поставена същата диагноза – съществуват проблеми в начина, по който са правени одитите и извадките в Агенцията. За съжаление, две-три седмици след влизането на служебния кабинет, предишното ръководство, което е първопричината за съществуването на тези проблеми, беше върнато на работа. А това абсолютно поставя под риск евросредствата, които България получава. Може би е добре да кажа, че когато предавахме властта, разговарях със служебния вицепремиер Атанас Пеканов и му казах за какви процеси и проблеми става дума. Оттам нататък защо те са решили да върнат обратно предишното ръководство, аз не мога да кажа.
Съжалявате ли, че не успяхте да проветрите регулаторите? Когато се говорят тези истории – за липсващото левче в цената на бензина, например, всички вкупом пропускат да кажат, че шефката на КЗК е майка на депутат от ГЕРБ, които най-много вдигат пушилка около това левче. Но тя си стои там – в КЗК. Същото – горе-долу – е и в КФН, и в СЕМ…
– Вие видяхте подобен случай – не точно с регулатор, но когато тръгна конкурсът за БНБ, в крайна сметка се стигна до блокаж. Същото нещо се случваше и с почти всички други регулатори. Тоест – имахме си един коалиционен партньор, който нямаше желание съставите на регулаторите да бъдат подменени. Последното беше опитът за реформиране на КПКОНПИ – един път в правомощията и начинът, по който комисията работи, и втори път – в нейното ръководство. И знаете – в момента, в който предложихме г-н Рашков да оглави комисията, веднага получихме обвинения, че тласкаме държавата към гражданска война, революция, диктатура. Не виждам как, една работеща антикорупционна комисия би довела страната до революция, ако човек няма от какво да се притеснява….
При положение, че вие сте първа политическа сила и получите мандата, ще имате ли нужда на масата на управлението от четвърти кръг? Вие казахте в самото начало – „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“ и БСП. Има ли нужда тази маса от четвърти крак, за да стои по-стабилно? И ако да – кой е този „крак“?
– Ние искаме да направим стабилно управление, което да да скъса с всички стари политики, които от 30 години ни държат в блатото на застоя, както вие казахте. За да стане това, трябва да сме сигурни, че всички "крака", които участват в коалицията, наистина искат да скъсат с миналото, а не да са негови патерици.
Разговора води Емил Янев
