На изборите на 2 октомври гласуваха малко над 2,5 милиона души, което е най-ниската активност от всички провеждани от 1989 г. насам избори. Първата политическа сила – ГЕРБ-СДС, спечели подкрепата на 25,33 на сто от отишлите до урните (634 649 гласа). Преди години с такъв резултат трудно се влизаше в парламента. Явно хората са недоволни от политиците и държат да им го покажат. Съдейки по потопа от коментари в социалните мрежи, една от причините е липсата на личности с изявени качества и сериозни програми. Липсата на лидерство на този вот се оказа по-силна дори от липсата на доверие. Проблемът обаче не е само в България, а в почти цяла Европа.
От десетина година международни политически анализатори предупреждават, че в Европа има остър недостиг на изявени лидери, което се отразява много силно на процесите в обществото – чести стачки, ниска избирателна активност и недоверие в институциите. На тези предупреждения обаче не се гледаше особено сериозно, защото след Втората световна война в Европа нещата вървяха сравнително гладко, икономическото състояние беше стабилно и липсваха кой знае колко сериозни предизвикателства.
Войната на Путин в Украйна и последвалата криза с цените на горивата и разходите за живот, промениха картината. В стара Европа се заговори за режим на тока, а няколко белгийски ресторанта обявиха, че за да пестят енергия, ще предлагат вечери на свещи. Заради евентуални прекъсвания на тока е възможно и мобилните мрежи да излязат от строя. Тоест – кризата разтърси хубавия и удобен живот, които познавахме. Когато всичко беше относително спокойно, нямаше проблем Европа и националните държави на континента да се управляват от чиновници, но новите обстоятелства изискват лидери. Тоест – политици, които могат да мобилизират големи групи хора и ресурси по начин, по който да излезем най-леко от тази ситуация.
Седмица преди вота в България, италианците гласуваха в подкрепа на дясната коалиция, предвождана от лидера на крайнодесните Джорджа Мелони. Брюксел се стресна и нарече възхода на крайнодесните "тревожно събитие“ и дори спомена криза на лидерството в големите европейски държави. Трудно е в столицата на Европа да се проумее как така италианците замениха Марио Драги, еврократ и топ финансист, с Мелони, която доскоро беше фенка на Владимир Путин, дори позираше с тениска с неговия образ. Очевидно не е най-разумният избор, но вероятно е протестен вот на италианците, които не са доволни от своите политици.
По-рано президентът Еманюел Макрон загуби мнозинството си във френския парламент, само месец след преизбирането си, което го направи зависим от добрата воля на крайната десница или крайната левица, като нито една от двете не се харесва европейските институции.
Не е по-различно и положението в най-голямата икономика в ЕС – Германия. Наследникът на Ангела Меркел – Олаф Шолц, става все по-непопулярен. Според проучване на общественото мнение на Insa около две трети от германците са недоволни от работата му. Цели 62 процента от анкетираните хора смятат, че Шолц не се справя по най-добрия начин със ситуацията около войната в Украйна, енергийна криза, растящата инфлация, които тласкат страната към ръба на рецесията. Критиците му го обвиняват, че не показва достатъчно лидерство и остава в сянката на финансовия министър Кристиан Линднер и икономическия министър Роберт Хабек.
За капак през август опозиционните депутати го обвиниха в премълчаване на истината по време на изслушване за голяма данъчна измама, извършена по време на мандата му като кмет на Хамбург. Той твърдеше, че има петна в паметта.
Преди сегашната криза редица анализатори наричаха Франция, Германия и Италия двигателите на европейското лидерство. Очакванията бяха, че ще реформират ЕС, ще предложат нов модел на управление, а защо не и "стратегическа автономия". Може би тези надежди ще останат в миналото.
Най-голямата опасност от липсата на лидерство е, че могат да се появят нови играчи с не толкова добри намерения, които да запълнят този вакуум. Може би резултатите от тези избори са, че е необходима огромна промяна и се търсят правилните хора, които да я започнат.