Г-н Леви, след денонощни упражнения по събиране и изваждане до 120 и след трогателните опити на няколко групи гадатели да смесят водата и олиото, какво трябва да е разбрал българинът за себе си след собственото си гласуване?
– Че неговата заинтересованост от политика е на ниво квартална кръчма. Ниската избирателна активност даде възможност на някои партии да си купят по-добри позиции в следващия парламент. А продавачите са онези, които не отидоха да гласуват. Иначе търговията беше очевидна. Мобилните урни у нас силно ми напомниха за демократичността на референдумите в „народните“ републики в Украйна.
Искате да кажете, че правозащитните органи за пореден път не са си свършили работата?
– Били са толкова неадекватни, че могат да се считат за съучастници в процесите.
Какво показва вашият сравнителен анализ на четирите вота през последните 18 месеца?
– По-меродавни са номиналните цифри, а не процентите. Трендовете са любопитни за всяка една от партиите. Да вземем ДПС. На тези избори те имат 344 000 гласа. На предишните – през ноември 2021 г. – гласовете им са 341 000, на юлските – 292 000, а на редовните априлски – 336 хиляди. Трендът е възходящ, с изключение на средните избори, за които беше ясно, че няма да произведат нищо.
Целесъобразно поведение и на партия, и на електорат?
– Абсолютно целесъобразно – точно, прагматично и изчислено. Електоратът реагира на команди.
Явно ДПС сега е увеличило вътрешния си вот, защото на предишните избори то получи близо 100 000 гласа от Турция, този път те са почти на половина, но общият резултат е по-висок.
– Така е, това обяснява и действието на прозрачните урни, разнасяни по улиците. Както се разбра от официални данни на полицията, две са политическите сили, инициирали този процес – партията ДПС и коалицията ГЕРБ-СДС. Нищо изненадващо. Любопитни са измененията в подкрепата при "Продължаваме промяната". Сега те получават 505 790 гласа, докато през ноември имаха 673 000, спадът е почти 170 хиляди. Те все още представляват надежда за голяма част от по-образованото население на страната. Проблемът при ПП е, че не успяха да комуникират добре своите послания, построиха кампанията си на негативна основа, а това никога не е било добро решение.
Освен политически опоненти, срещу себе си ПП имаха и могъщи медии, което допълнително затормози комуникацията им.
– Безспорно. Но те пропуснаха шанса да бъдат по-модерни в кампанията си и необяснимо защо се отказаха от принципа на микро- и нано-таргетиране на потенциалните избиратели – нещо, което демонстрираха на предишните избори. "Възраждане" тръгна от 78 000 гласа, после направиха 82 000, но и двата пъти не влязоха в парламента. На предишните избори за тях гласуваха 127 000 души, а днес – 256 000, т.е. удвоили са резултата си. Това е плашещо, защото при повтаряемост на изборни процедури популистките партии влизат в прогресия.
Тези избори измериха ли пропутинските настроения в България?
– Според мен не. За голяма част от избирателите това не беше основен критерий за гласуване. Ако решим да сложим розовите очила излиза, че с предпочитания към евразийските ценности са най-много 25% от гласоподавателите. Но има изследвания, според които те са доста повече и достигат дори 50 на сто. Това показва, че потенциалът на "Възраждане" може да се удвои още веднъж, за съжаление. Силите, които имат за цел да променят геополитическата ориентация на България, разполагат със значителни средства.
Кой е ефективният отговор, който евроатлантиците трябва да противопоставят на пропутинските тези за влияние върху масовото съзнание?
– Това зависи основно от международната обстановка. От развитието на войната, от резултатите на междинните избори за Конгрес в САЩ… Ако в Конгреса Байдън и Харис получат очакваното, това най-вероятно ще промени баланса на силите в света, ще повлияе по различен начин на Китай, Индия, Бразилия и те ще се дистанцират от Русия. Виждаме, че Турция изключи своите банки от руската комуникационна система МИР. Някои от азиатските сателити на Москва също показват склонност за сближаване със Запада, защото икономически това им е по-изгодно. Конфликтът в Украйна е цивилизационен, той е между тоталитаризма и демокрацията. Всичко това ще повлияе и на настроенията в България.
ПП бяха изгонени от властта, обявени за властолюбци, а сега им се търси сметка защо бягат от отговорност и не желаят да участват във властта, при това по концепцията на ГЕРБ и ДПС. Пак ли те ще бъдат набедени за скъпата зима, промените в климата и международното положение?
– След неправилно построената си кампания, ПП реагираха правилно. Една партия се изгражда, когато е в опозиция. Особено, ако е нова. Като хора с добри намерения, но с малък политически опит, те доста пострадаха от различни полипи. Положението в опозиция ще им помогне да се пречистят от тези полипи и да се имунизират срещу тях. Така че, в дългосрочен план "Продължаваме промяната" печелят от ситуацията. В краткосрочен план обаче решение на проблемите в държавата не се вижда. Въпреки това, аз не смятам, че зимата ще е толкова тежка, колкото се описва – интерконекторът тръгна, цената на газа падна и ще повлече надолу цените на бензин и дизел.
Това са все добри новини за Бойко Борисов, за когото някои хора смятат, че умее да регулира световните цени на енергоносителите.
– Това са внушения, които галят неговото его.
Не е изключено самият той да мисли така.
– Напълно е възможно. Но по-скоро аз очаквам промяна в самия ГЕРБ. Там ще има разслояване и разместване на властовите пластове.
Може би да проведат някаква вътрешна перестройка?
– Да. И тя ще засегне върховете на управлението – по модела на ДПС и Доган като почетен лидер. Може да се намери дори някаква международна роля на Борисов.
Какво се случва в сектора с партии „под чертата“?
– Партиите, които са под 1% събират общо 5.3% от вота. Ако бяха обединени в обща структура, те биха прескочили бариерата и биха се озовали в парламента. И биха повлияли на силата на различните блокове. И, за да се помогне на блоковото, а не на партийното мислене, е много важно да се поработи върху "Закон за остатъците" – всеки избирател получава правото да определя първо и второ предпочитание, като второто влиза в сила единствено, ако първото не попадне в парламента. Или да се даде възможност на партиите и коалициите да сключват предизборно прозрачни договори за размяна на "остатъци". Подобни закони работят много добре в Ирландия, в Израел и в куп други държави. Те задълбочават демократичността на избора.
Ако преди настоящите избори у нас работеше такъв закон, какви щяха да бъдат резултатите?
– Антизадкулисният блок щеше да бъде с 4-5% по-силен и щеше да състави правителство.
Разговора води: Емил Янев
