Правителството прие Отчет за 2021 година за изпълнение на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в България (2012-2030 година). Като положителни тенденции в документа са отбелязани подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот в страната, увеличаването на механичния прираст на населението (разликата между имиграция и емиграция), задържането на тоталния коефициент на плодовитост на ниво, близко до средното за страните членки на Европейския съюз и увеличаването на броя на браковете.
През 2021 г. годишният общ доход средно на човек от домакинство е бил 7705 лв. и се е увеличил с 10% спрямо 2020 година. За последните десет години (2012 – 2021 г.) общият доход средно на лице от домакинство се е повишил 1.8 пъти.
Тоталният коефициент на плодовитост показва какъв е средният брой живородени деца, които би родила една жена през целия си фертилен период. През 2021 г. средният брой живородени деца от една жена е бил 1.58, като е нараснал с 0.02 спрямо 2020 година. За сравнение, през 2001 г. той е бил 1.24, а през 2016 година- 1.54. През миналата година средната възраст на жените при раждане на първо дете е останала непроменена спрямо 2020 г. – 27.5 години. През 2021 г. в страната са регистрирани 59 069 родени деца, като от тях 58 678 (99.3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 408 деца (или с 0.7%).
Населението на България в края на 2021 г. е 6 838 937 души. В сравнение с предходната година населението е намаляло със 77 611 души (или с 1.1%). Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст, който през 2021 г. е плюс 12 706 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната. През 2021 г. са регистрирани 26 620 юридически брака – с 4 448 повече спрямо предходната година.
Данните, приети от правителството, идват на фона на резултатите от националното преброяване, които бяха оповестени преди дни. Те показват, че населението на страната към 7 септември 2021 г. е 6 518 789 души. В периода между последните две преброявания населението на страната е намаляло с 844 781 души или с 11.5%. Средногодишният темп на намаляване на година се увеличава с 0.7 през периода 2001-2011 г. на 1.2 през периода 2011-2021 г. 1 532 667 (23,5 %) от хората са на възраст 65 и повече години. Те са се увеличили с 12,6 на сто. Населението в групата 15-64 години е 4 069 400 души (62,4%).
Намаляването на населението в резултат на отрицателния естествен прираст (разликата между раждаемост и смъртност) е минус 501 хиляди, или 59.3% от общото намаляване. Естественият прираст за всички години от периода между преброяванията през 2011 и 2021 г. е отрицателен, като най-голямо е намалението на броя на населението през 2021 г. (минус 90 317 души).
Същевременно от НСИ отчетоха, че раждаемостта у нас е на нивото на средната в Европейския съюз, но смъртността в България е най-високата в ЕС. Имаме най-голям негативен естествен прираст между родени и починали, като за това е допринесла и пандемията. Другият основен фактор е миграцията – около 347 000 българи са емигрирали през последните 10 години. Емигрират предимно млади хора в трудоспособна възраст и жени във фертилна възраст. Около 40% от намаляването на населението се дължи именно на миграцията. Средната възраст за раждането на първо дете е около 28 години – тя е една от ниските в Европейския съюз, защото този показател все повече се увеличава. Това обаче не е показател, който влияе върху броя на родените деца.
