Вашингтон обвини ОПЕК+, че се е съюзила с Русия след като на 5 октомври групата взе решение да ореже петролните доставки за ноември с 2 млн. барела на ден, което представлява 2% от световното предлагане. При това, въпреки натиска на Запада за увеличаване на производството на черно злато през зимните месеци, за да се укроти енергийната инфлация, предизвикана от руската инвазия в Украйна.
ОПЕК+ твърди, че постигнатата договореност на първото след две години присъствено съвещание на енергийните министри на алианса във Виена не е продиктувано от политически или от ценови мотиви, а единствено от актуалната пазарна конфигурация, предполагаща наближаваща глобална рецесия. Нещо повече, експертите на картела посочват, че реалното намаление на добива ще е по-близко до 1 млн. барела дневно, защото по-слабите членове на ОПЕК+ и досега помпат по-ниски количества от определените им квоти.
Решението на групата показва провала на дипломатическите опити на американската администрация да влияе върху партньорите от Персийския залив въпреки юлското ръкостискане между президента Джо Байдън и саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман. То е и сериозен удар върху усилията на Вашингтон да понижи цените на черното злато и на бензина преди изключително важните междинни избори в САЩ през ноември на фона на предпочитанията на американците към републиканците.
Белият дом определи орязването на петролните доставки като "късогледо решение" точно когато "поддържането на глобалното предлагане на енергия е от огромно значение". Министърът на енергетиката на Саудитска Арабия принц Абдулазис бин Салман обаче отхвърли твърденията, че тези редукции ще ощетят петролните потребители и посочи, че действията на групата целят да насърчат дългосрочните инвестиции в петролния сектор.
В отговор на маневрите на ОПЕК+ Вашингтон заяви, че ще продължи да деблокира гориво от стратегическия си резерв и обмисля "допълнителни отговорни действия" за увеличаване на вътрешното предлагане на черно злато. Освен това Байдън обещава да работи с Конгреса по законодателни решения за "намаляване на контрола на картела върху енергийните цени". Тази заявка очевидно препраща към отлежаващия с години проектозакон "НОПЕК", който американските законодатели внасят и изнасят периодично, но досега не са го приели.
Междувременно, петролните котировки са се повишили с повече от 5% от 1 октомври насам, като базовият сорт "Брент" за доставка през декември се изкачи до 93.95 долара за барел, а в ранното утро на 6 октомври се търгуваше за 93.25 долара за барел. Американският лек суров петрол WTI с доставка през ноември пък се разменяше срещу 87.55 долара за барел, след като надхвърли 88 долара за барел след новината за редукциите.
Анализатори посочват, че решението на Рияд ще попречи на усилията на западните правителства да ограничат приходите на Кремъл от експорта на черно злато, финансиращи военните действия в Украйна и е значим обрат в 75-годишния енергиен алианс със САЩ, който със сигурност ще има политически последствия. Редукциите на петролния добив идват часове след като Европейският съюз се съгласи с американския план да наложи ценови таван на изнасяния руски петрол, за да свали цените на горивата. Саудитска Арабия и други членове на ОПЕК от Залива се опасяват, че подобни действия ще орежат петролните котировки на широкия пазар и дори ще бъдат използвани и в бъдеще срещу тях. Което обяснява и до голяма степен политическия и пределно ясен сигнал на несъгласие на ОПЕК с ценовия лимит. В коментар след съвещанието на ОПЕК+ руският вицепремиер Александър Новак каза, че опитите за ограничаване на цената на руското черно злато ще има обратен ефект и може да доведе до временна редукция на производството.
Спорното съгласие за орязване на петролните доставки през ноември идва успоредно с новината, че щатските запаси от суров петрол, бензин и петролни дестилати са намалели през миналата седмица. Резервите от автомобилни горива са паднали с 4.73 млн. барела до най-ниското равнище от ноември 2014-а.
Поредната буря на петролните пазари провокира и реакцията на някои от най-големите глобални банки.
Шефът на звеното за енергийни анализи на "Голдмън Сакс" Деймиън Курвален посочва, че промените в прелагането предполагат по-високи цени до края на годината. Банката повиши с 10 щ. долара – до 110 долара за барел, прогнозните котировки за четвъртото тримесечие.
Швейцарската "Ю Би Ес груп" също очаква по-нататъшно свиване на пазарното предлагане и ръст на сорт "Брент" над 100 долара за барел през идните тримесечия. Редукциите на ОПЕК+ в комбинация с европейската забрана на руския внос на черно злато, както и вероятното прекратяване на деблокирането на стратегически петролни резерви от ОИСР и по-високото потребление през зимата, ще доведат до пазарни спазми.
"Ай Ен Дж груп" смята, че решението на ОПЕК+ е достатъчно, за да промени драматично баланса през следващата година и да тласне пазара в дефицит през цялата 2023-а. Налице са и ясни възходящи ценови тенденции, които мотивират прогнозата на банката за 97 долара за барел през идната година. А по-нататъшното реализиране на количества от американския стратегически петролен резерв ще има ограничено влияние.
