Отминалите предсрочни парламентарни избори не решиха въпроса за властта. Това повече от ясно показва, че те бяха съвсем излишни. Единственият постигнат резултат е, че някои лидери си начесаха егото, други получиха леки шамари от избирателите, а трети – електорален шут.
Новото 48-о Народно събрание е също толкова фрагментирано, както предишния парламент, а формулите за съставяне на редовен кабинет са още по-сложни. От друга страна, ниската избирателна активност понижава легитимността на народното представителство. Ситуацията става още по-завързана и заради тежките обиди и обвинения, които си разменяхя партиите по време на предизборната кампания.
Почти четирите процента вот "Не подкрепям никого" са
ярка червена лампичка за партийните лидери
и ако се направят, че не я виждат и я пренебрегнат, неминуемо те и формациите им ще понесат големи щети.
В този контекст пред новия парламент няма много опиции – или трябва да се направи някакво правителство, което да добута поне до пролетта, взимайки тежки решения, или отиваме на нови избори с всички негативни последици от това.
Впрочем още в нощта след изборния ден ДПС отново подхвърли идеята за експертен кабинет като изход от патовата ситиация. Стефан Янев пък спомена за правителство на "свръхмалцинството", което да разчита на плаващи мнозинства и обяви готовността на формацията му да преговаря с всички. Лидерът на ГЕРБ, след тридневно мълчание, предложи създаването на контактни групи с неутрални (доколко са такива е отделен въпрос) модератори, за да започнат някакви разговори по въпроса. Засега поканата му не среща разбиране – и "Продължаваме промяната", и "Демократична България", и БСП побързаха да заявят, че никога няма да влязат в едно управление с ГЕРБ. А "Възраждане", в стила на типичното поведение на прототипа си "Атака", се обяви против всички.
Европейските партньори на България имат неприкрит интерес от правителство, което ще я държи в евроатлантическата орбита, и налагат формулата ГЕРБ-ПП-ДБ. Но това засега изглежда мисия невъзможна.
Президентът пък отново повтори, че страната се нуждае от
стабилно редовно правителство и работещ парламент,
за да се решават тежките проблеми на гражданите през зимата.
"Тези избори не дадоха възможност на никоя партия да управлява сама, не дадоха възможност и за лесно формиране на коалиция. Това е ясен знак, че хората очакват диалог, разбирателство, разум и намиране на общи решения", каза Радев. Той призова партиите (съответно лидерите им) да проявят политическа смелост, да не се страхуват да поемат управлението и да намерят общ език. Държавният глава обеща, че ще предостави всички условия по Конституция, "за да има достатъчно време за диалог, за търсене на консенсус, за да се сформира управленско мнозинство".
Как обаче да стане това след разменените обиди и обвинения и след начетаните дебели "червени линии", включително и по време на предизборната кампания? Възможен изход от ситуацията подсказа деканът на Юридическия факултет в Софийския университет, бивш вицепремиер и министър, проф. Даниел Вълчев.
"В рамките на около месец, месец и половина, ще преминат
ритуалното говорене и ритуалните танци.
След това, ако има малко здрав разум, ще се стигне до правителство. … То вероятно няма да се нарича коалиция, а програмно, за спасение от някого и т.н. Ще намерят как, това е политическо говорене. Оптимист съм, че ще бъде съставено правителство, но ще трябва малко време, за да се вземе завоят", обясни той. Според него големият въпрос ще бъде как част от партиите да влязат в кабинет, подкрепен от ГЕРБ и ДПС, без да излезе, че са променили своите позиции.
"Такива формули ще се намерят, ще започне зимата, ще трябва да се приема бюджет и т.н. Партиите ще приемат, защото обратното ще доведе до нови избори, а направилите така партии – ще бъдат наказани по начина, по който беше наказан "Има такъв народ". Тези, които могат, ако не направят правителство, ще си платят цената", смята Вълчев.
Тази "актобатика" ще е най-трудна за "Продължаваме промяната", защото тя възникна именно като отрицание на ГЕРБ и Бойко Борисов. Но може да го направи без много шум и без да бие на очи, гласувайки за определени решения или законопроекти на кабинета, между които бюджетът за догодина и нужните нормативни актове по Плана за възстановяване и устойчивост. Поне за известно време. Засега обаче Кирил Петков и Асен Василев не дават признаци, че са готови на каквито и да било компромиси.
За "Демократична България" и БСП
завоят ще е по-малко мъчителен.
Като по-опитни изглежда, че те могат по-лесно да обяснят на привържениците си защо се налага това. Но несъмнено пак ще поемат известен риск да не бъдат разбрани и наказани.
От разцепления и произвеждане на независими депутати не са застраховини "Български възход" и "Възраждане". Ако, да кажем, на ГЕРБ и ДПС не достига някаква бройка депутати. Още повече, че при постоянно спадащата избирателна активност изобщо не е сигурно кой пак ще стане народен представител или ще се прости с депутатската банка. Така или иначе, дори и с невероятни еквилибиристики да се състави някакво правителство в този парламент, то в никакъв случай няма да е устойчиво и най-дългият му хоризонт ще е максимум до местния вот догодина.
Според повечето анализатори, ако не се роди редовен кабинет с първия мандат, този на ГЕРБ, няма да се роди изобщо. "Ако не успее кабинет с мандата на ГЕРБ, малко вероятно е да успее кабинет с мандата на "Продължаваме промяната“ заради същите причини, поради които няма да се създаде кабинет на ГЕРБ, както и заради причините, поради които "Продължаваме промяната“ бяха свалени от власт", твърди политологът Георги Киряков.
Все пак има
някаква малка светлинка в тунела
под формата на трети мандат. Част от политическите наблюдатели смятат, че именно той ще се окаже спасителния пояс на 48-ия парламент. Само че много зависи на кого ще го връчи президентът. Това няма да са ДПС и "Възраждане". Остават три възможни опции – БСП, "Демократична България" и "Български възход". След нападките срещу Радев и служебния му кабинет през кампанията от страна на първите и приказките за импийчмънт сред кръгове при вторите, всъщност единственият възможен кандидат за третия спасителен мандат е партията на Янев. Вече бяха изказани мнения, че всички ще се скрият зад генералския му гръб и ще го оставят той да вади горещите кестени от огъня. А те ще му подвикват окуражаващо от пленарната зала.
Ако лидерите на парламентарно представените политически сили, робувайки на егото си, пропуснат и тази възможност, то изборите през февруари или март са неизбежни. Тогава високата цена ще се плати не само от тях, но и от българските граждани.
