На днешния ден можем да си спомним за живописеца, иконописец и писар от Самоковската художествена школа Захарий Христович Зограф. Той е роден през 1810 г. в Самоков.
Захарий Зограф е син е на зографа Христо Димитров. Той учи рисуване и при своя брат Димитър Зограф, с когото си сътрудничи до към 1832 г., след което започва да работи самостоятелно. През 1841 г. Захарий се жени в Самоков за Катерина Хаджигюрова.
Захари Зограф умира в разцвета на силите си на 14 юни 1853 година от тиф.
Най-ранната подписана икона на Захарий датира от 1829 г., когато той е бил едва на деветнадесет години. По-късно художникът рисува икони за черквите "СВ. Николай" в село Катуница (1834-1835 г.), "Св. Константин и Елена" (1836 г.) и "Св. петка" (1837 г.) в Пловдив, "Св. Богородица в Копривщица (1837 и 1838 г.), Мулдавски (1837 г.), Горноводенския (1838 г.), Плаковски (1845 г.), Долнобешовишкия (1845 г.), Преображенския (1851 г.), Соколския и други манастири.
Негови са и значителен брой стенописи: в аязмото на асеновградската църква „Св. Богородица Рибна“ (1838 г.), в църквите на Бачковския манастир „Св. Никола“ (1840 г.) и „Св. Архангели“ (1841 г.), в част от главната църква на Рилския манастир (1844 г.), в църквите на Троянския (1847-1848 г.) и Преображенския (1849 г.) манастир.
През 1851-1852 г. той прекарва седемнадесет месеца на Атон, изписва външния притвор на главната църква в Лаврата на Св. Атанасий (1852 г.) и рисува икони за конака на Зографския манастир в Карея (1853 г.).
Захарий Зограф е основоположник на българската светска живопис. Той е един от малкото иконописци, които внасят битови елементи в църковното изкуство. Стенописите му от 1840, 1848 и 1849 г. включват автопортрети. В националната галерия се пазят негов собствен портрет (недатиран) и портрет на Неофит Рилски (1838 г.) с маслени бои. Той оставя след себе си и голям брой рисунки на хартия, непревърнати в завършени произведения. Националната галерия, Институтът за изследване на изкуствата при БАН и музеят в Самоков притежават десетки негови скици с туш и акварел, копирки за икони, орнаментални рисунки, прерисовки на антични фигури, етюди (от натура) на хора и пейзажи (например, „Бачковският водопад“, „Бряст“, „Аязмото при Кукленския манастир“, „Романтичен пейзаж“).
В писма до своя някогашен учител (от самоковското училище) Неофит Рилски, Захарий изразява желание да следва в Художествената академия в Санкт Петербург (1838 г.) и съобщава, че в Пловдив взимал уроци по живопис от „двамина майсторе француски зографе“ (1841 г.).
"Греховната любов на зографа Захарий"
В творчеството на Захарий Зограф има един женски портрет, който години наред вече предизвиква различни тълкования и за личния живот на художника. Става въпрос за портрета на Християния Зографска (около 1840 г.) – съпругата на брат му Димитър. През 40-те години на XIX да бъде изобразен женски лик в самостоятелна картина, е революционен акт в Българското Възраждане, подчертават изкуствоведите. А изследователите съчиняват различни версии и дори говорят за "греховната любов на зографа Захарий". Художникът създава блестящ светски портрет на една жена със самочувствие, която осъзнава своята красота и принадлежност към един стар самоковски род. Тя е с дрехи по последна мода и с колбаш (модна шапка – тюрбан, носена от богатите кокони).
Когато тя се разболява от коварна болест, единствен Захарий отива при нея, въпреки че лекарят е забранил. Тя умира през май 1853 г., а месец по-късно и самият Захарий – от мъка или от болестта е трудно да се каже.
