„С голяма степен на тревога наблюдаваме развитието на събитията около изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост на България (НПВУ) през последните месеци.“
Това заявяват от Института за пазарна икономика (ИПИ) в писмо, изпратено до Атанас Пеканов – служебният заместник министър-председател по управлението на европейските средства и до Росица Велкова – служебен министър на финансите
От ИПИ са категорични, че изготвянето на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и изпращането му за одобрение към Европейската комисия (ЕК) са закъснели. Според тях дори и след одобрението на плана няма сериозни усилия в посока изпълнение на заложените в него реформи и стартиране на проектите
Икономистите от Института подчертават, че през полугодието от юли до декември България е обещала да изпълни 66 ангажимента, повечето от които изискват ефективно работещи правителство и парламент. Към днешна дата, неизпълнени остават 63 етапа и цели, а времето за това е твърде кратко.
Така малко над 1.4 млрд. лева, които са програмирани някъде за март 2023 година, може да бъдат забавени за продължителен период от време. Междувременно, в първите 6 месеца на 2023 година, управлението е обещало да завърши още 47 мерки и реформи, по които напредъкът е нулев – а това е условие за още 1.48 млрд. лева за есента на 2023 година.
Забавянето, което е неизбежно, съчетано с евентуална продължаваща политическа криза, могат да имат крайно негативен ефект върху бъдещите възможности на България да разчита на съдействие от страна на Европейската комисия за подкрепа и в други политически и икономически сфери.
„Миналата година успокоението бе, че нищо не губим от забавянето, но сега всеки месец и година отлагане се измерва в десетки милиони допълнително разходи за лихви,“ допълват от Института за пазарна икономика.
Има вероятност да се стигне до дългово финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост, въпреки че засега в българския НПВУ не е предвидено ползване на заемни средства за сметка на инструмента. Това може да се промени, ако условията по евентуален кредит са по-благоприятни от пазарното финансиране на бюджета.
По информация на ЕК малка част от страните на този етап са избрали да се възползват от инструмента на заемите чрез Механизма за възстановяване. Засега 19 държави не предвиждат да използват заемните инструменти на Механизма. От останалите 7 единствено Италия и до известна степен Румъния дават приоритет на заемите.
От Института предлагат да се обмислят следните действия: подготовка на необходимите документи и стартиране на всички процедури от администрациите на министерствата и ведомствата, ангажирани с изпълнението на плана, които не изискват специална политическа воля и наличие на действащ парламент и правителство, обсъждане на възможностите и параметрите на използване на дългови инструменти по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, вместо емисии на пазарите и анализ на най-изгодните за България възможности за финансиране на дефицита чрез включването им в дебатите за бюджета.
От ИПИ заявяват, че правителството трябва да проявява по-голяма активност по повод споделянето на подробна информация за обсъждането на изпълнението на плана с Европейската комисия и пречките, които възникват пред изпълнението на проектите и реформите.
По тяхно мнение министерствата са оставени да действат, както намерят за добре, а възникването на проблем с изпълнението на някоя от целите се вижда твърде късно, когато времето за реакция е ограничено.
Ако има „проблемни“ проекти, те трябва възможно най-рано да бъдат установени и управлявани, така че да не се стига до ситуация на нови неизпълнения и компрометиране на бъдещите плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост на България.
