Безобразия без последствия. Така накратко можеше да бъде определен животът у нас през последните десетилетия. Старателно подбрани, култивирани и превърнати в каста, "едни" богоизбрани политици не само разчистваха пътя пред "собствените" им бизнесмени от досадни конкуренти, ами превърнаха в държавна политика и тяхната недосегаемост. Чрез „сгазената“ ни правосъдната система, която беше превърната в най-обикновена послушница.
Очевидно обаче с разклащането на колоса с глинени крака, започнало през април 2021 г., започна да си пробива път и частичната справедливост. За това говори решението на трите съдийки от Върховния административен съд – Галина Солакова, Мариета Милева и Бранимира Митушева, с което направиха на пух и прах скандалното определение от 5 април на колежката им Ева Пелова, спасила от събаряне незаконните ловни сараи до язовир "Искър" на Румен Гайтански-Вълка.
Темата с безобразното строителство в държавното ловно стопанство „Искър“, „Банкеръ“ разнищи още преди повече от две години в публикацията си „Арогантност и беззаконие в ловно стопанство „Искър““.
Разразилия се по онова време скандал принуди раболепно „притихналите“ институции да се размърдат и да обявят, че резиденцията, построена от храненика на Ахмед Доган е незаконна.
Нещо, което на практика стана ясно още при първата проверка на Дирекцията за национален и строителен контрол, която Върховната административна прокуратура изиска от нея и Министерството на земеделието, храните и горите, след сигнала на "Зелено движение" и "Демократична България", че на територията на стопанството се строи впечатляваща сграда.
Администрация в район "Панчарево" към Столичната община също беше издала констативен акт за извършен строеж
без издадено разрешение и одобрени строителни книжа,
което – според всички закони у нас – би трябвало да означава, че "нещото" трябва да бъде разрушено незабавно.
Още година бе необходима на главния архитект на София Здравко Здравков, за да събере кураж и да приложи законоустановените мерки, свързани с незаконното строителство на територията на ТП "Държавно ловно стопанство "Искър". Очевидно притиснат от променената ситуация в държавата,
Здравков се опитва да се впише в новия пейзаж и да покаже мускули.
Едва на 16 юни миналата година той издаде заповед за премахване на изградена монолитна сграда в местността „Авала“ на яз. "Искър" , след като преписката по случая доволно дълго беше разтакавана между районната администрация на Панчарево и Столична община и в която фигурират десетки писма и "уточнения" , за да може най-сетне и арх. Здравков да "установи", че съгласно направените констативни актове и проверки сградата, изградена през 2020 г., е… незаконен строеж.
Нещо , което „Банкеръ“ доказа с документи, година по-рано.
А именно, че макар и без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, във владенията на Вълка е "поникнала" монолитна стоманобетонна сграда. Като нахалството е стигнало дотам, че заради денивелацията на обета е изградена и подпорна стена с дължина около 100 метра.
Или казано накратко постройката, станала известна като „зимния сарай“ на Вълка, трябваше да бъде разрушена. А съгласно заповедта на Здравков, фирмата „Био майнинг“ АД трябваше да премахне незаконния строеж доброволно и
в 60-дневен срок от влизане в сила на заповедта.
Като собственикът е длъжен да внесе в район „Панчарево“ на Столична община план за управление на отпадъците и план за безопасност и здраве. При неспазване на срока за доброволно изпълнение, незаконният строеж трябваше да бъде премахнат принудително.
Разбира се
Гайтански и компания веднага пренесоха играта в съда,
като атакуваха заповедта на Здравков.
До онзиденшното определение на Върховния административен съд, схемата работеше безотказно и въпросната заповед на два пъти бе отменяна като „Незаконосъобразна“. А самочувствието и убедеността в крайния резултат от "двубоя" до такава степен бяха вдъхнали кураж на Вълка, че… хората му довършиха незаконното строителство и сдадоха обекта готов за експлоатация.
Тук е моментът да кажем, че според схемата на "Био Майнинг" за узаконяване на резиденцията – сграда със застроена площ от 1490 кв. м и височина 11 м, с покрит плувен басейн и с хотелско разпределение на стаите и общите помещения – ново строителство няма, а има… ремонт на стара техническа работилница – на същото място и с почти същата площ – 1340 кв. метра. Само, че снимки от времето преди първата незаконна копка показват, че на това място винаги е било… най-обикновена тучна ливада.
Сега обаче върховните магистрати са приели, че заповедта на главния архитект на София неправилно е била отхвърлена от Административен съд – София-град. И със своето определение те го задължават да „извърши последващи процесуални действия". Определението е необжалваемо и по този повод един от инициаторите за разплитането на историята – народният представител от „Демократична България“ Владислав Панев – написа във фейсбук профила си:
„Най-после смислено съдебно решение по сагата с незаконните Зимни Сараи на Румен Гайтански – Вълка на територията на Държавно ловно стопанство – Искър. В края на септември състав на Върховния административен съд връща делото обратно на софийския съд, след като не прие аргументите, че главният архитект на столицата Здравков не е страна по дело, по което се обжалва негово решение. Така заповедта за събаряне на вълчата бърлога продължава да виси на Темида.
Припомням, че през 2020 година осветих строежа върху публична държавна собственост, след като го извадих на показ с дрон. Това е само върха на айсберга, а под него са т.нар. договори за съвместно ползване на ловните ни стопанства с какви ли не олигарси. Паламара е друг подобен случай.
Това са лакмуси за състоянието на държавата. България може да просперира само ако всички сме равни пред закона. А не едни да са по-равни от другите и съдебната власт да им слугува. Затова е важно справедливостта да възтържествува и тук.“
Да върнем лентата назад в годините.
“Банкеръ“ първи съобщи, че ловното стопанство ще бъде дадено на точно определен човек. В публикацията си под заглавие „Опаковаха ловно стопанство "Искър" като коледен подарък“ (от декември 2013 г.) , разказахме как тогавашния министър на земеделието Димитър Греков е подготвил коледен подарък за милиони за Румен Гайтански.
На 7 януари 2014 г. със своя Заповед ( № РД 49-5 ) Греков потвърди нашата прогноза. За спечелила „конкурса“ и готовност за подписване на договор „за съвместно извършване на дейности“ в следващите 15 години, беше избрана „Био Майнинг“ АД, управлявана от Здравко Андреев. Който пък се оказа управител и на "София имобилен" ЕООД, собственост на "Волф" АД, или по-точно – на Румен Гайтански.
Според условията на контракта съдружникът на държавата беше ангажиран с изграждането, с ремонта и с поддръжата на биотехническите съоръжения (в тази група влизат изграждането на чакала и хранилки). Финансовите му ангажименти трябваше да са адекватни на тези на държавата за този вид дейности.
В случая за първата година те бяха в размер на 8812 лв., а през следващите години беше предвидено да намаляват, докато през 2028-а спаднат до… 560 лева. Фиксираните разходи на държавното стопанство за описаните в контракта дейности за всичките години бяха на обща стойност 40 760 лева. Що се отнася до задълженията, които опират най-вече до разработването и поддържането на фуражната база, там максималните средства, с които ще участва инвеститорът, бяха точно фиксирани.
За всяка година той трябваше да разходва по 50 хил. лв., докато държавното предприятие беше задължено да харчи по 87 хил. лева. За да изхрани дивеча, новият чорбаджия на стопанството трябваше да харчи по 82 хил. лв. годишно. Интересна беше и сумата, записана в графата "предоставяне на движими дълготрайни активи" – за целия петнадесетгодишен срок на контракта ползвателят им се задължи да плати едва 97 хил. лева…
Приходите, които трябваше да донесе този договор за целия му срок, бяха изчислени на 6 756 000 лв., или по 450 400 лв. годишно.
Запознати с разнообразната дейност на ловното стопанство и с атрактивните ловни и туристически атракции, които се предлагат тук, още при обявяването на "конкурса", изразиха мнение, че да се изисква такава печалба от този обект е, меко казано, смешно.
Въпреки тези безкрайно облекчени условия от одитния доклад на земеделското министерство, изпратен до Върховна административна прокуратура през август 2020 г., стана ясно, че дружеството не е изпълнило поетите задължения за даряване на средства, с което изпълнителят е спечелил конкурса.
