Препускащата инфлация в по-малките държави от еврозоната преначертават икономическото разделение между Изтока и Запада на Стария континент. В района на Балтийско море, където инфлацията е най-скорострелна и вече надхвърля 25%, разходите за стоки и услуги на естонците надскочиха сметките на италианците и на испанците още през миналата година и превърнаха страната в най-скъпата в Централна и Източна Европа. Словакия и Словения също набират ускорение и вече не са чак толкова далеч след прибалтийските републики.
Вечните надежди са, че бившите комунистически икономики на блока на еврото ще се уеднаквят по някое време с по-богатите си съседи и ще повишат стандарта на живот. Природата на ценовия шок обаче означава, че заплатите изостават и тези диспропорции вдигнаха най-високите вълни от емиграция на работници към богатия еропейски Запад през последните години.
Това положение се дължи отчасти на единната парична политика на еврозоната, като официални представители на Прибалтика едва напоследък успяха да помогнат за убеждаването на Европейската централна банка да качи свръхниските лихвени проценти. По-високата зависимост от пазарните цени за енергия увеличават страданията.
"Много бързо се изравнихме с равнището на цените в Европейския съюз" … но "доходите ни не са еднакви със средноевропейските", коментира председателят на Естонската централна банка Мадис Мюлер. Резултатът е намаляване на покупателната способност, която едва ли ще достигне миналогодишното си равнище до 2024-а, показва изследване на естонските централни банкери. Това ще се отрази негативно на икономическия продукт, който нарастваше с бързи темпове след пандемията, но в момента е в отстъпление.
Домакинствата са под интензивен натиск, а компаниите, които не могат да прехвърлят повишените производствени разходи на потребителите, рискуват да прекратят бизнеса си, коментира главният изпълнителен директор на "Сведбанк Естония" Олави Леп. Което ще тества традиционната роля на страната като износител с ниски разходи. По оценка на експерти, във фирмите ще има краткосрочни сътресения, но от промяната накрая ще има и полза. Защото онези, които не могат да плащат средната работна заплата ще трябва да затворят и на тяхно място ще се появят нови работодатели, способни да възнаграждават подобаващо персонала. Което означава и по-висок добавен продукт за Естония.
Държавата с население от 1.3 млн. души вече "отгледа" технологичен сектор, помогнал за появата на "Скайп" и на 10 нововъзникнали фирми, оценени на над 1 млрд. щ. долара, въпреки че едно от предимствата за успешните предприемачи е ниската издръжка на живота. В момента Естония все още е евтина в сравнение със Западна Европа, но Варшава вече я измества по този пункт.
В Литва шефът на централната банка Гедиминас Симкус също подчертава прехода към производство с по-висока добавена стойност и отдава по-бързата инфлация отчасти на усилията на страната да достигне равнището на по-богатите си съседи. Симкус игнорира скока на цените напоследък и предпочита да акцентира върху по-дългосрочната перспектива. Той посочва и ръста на заплатите, които вече са надхвърлили италианските след коригирането им съобразно потребителската мощ, и ще се повишат още през 2023-а в резултат на скока на минималното възнаграждение.
Симкус коментира, че инфлацията в Литва е по-висока, но и ръстът на заплатите е бил по-значим през последните 10 години когато те са скочили с около 2.5 пъти, докато цените не са се удвоили през последното десетилетие. Следователно, реалната покупателна мощ определено се е увеличила.
Естония пък трябва да се надява, че ще се доближи до богатия Запад, но пътуването в краткосрочен план ще бъде осеяно с препятствия, защото, по оценка на независими икономисти, инфлацията в страната ще остане двуцифрена и през идната година.
По информация на ОИСР най-висока е средната годишна заплата в Нидерландия – малко над 60 хил. долара, ледвана от Белгия и Австрия с малко под 60 хил. долара. Естония е на 12-о място с около 35 хил. долара средна годишна заплата. Най-ниски са средните възнаграждения в Словакия – 25 хил. долара.