Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони ще обхване отново 215 общини. Това заяви министърът на земеделието Явор Гечев по време на Годишната среща на местните власти 2022, организирана от Националното сдружение на общините в Република България. Програмата за развитие на селските райони никога не е била само за земеделските производители, тя предвижда общо развитие на селските райони и подобряване на стандарта на живот в тях, като общините са неразделна част от нея.
„Извън специализираните мерки, по които ще има пряко кандидатстване за местните власти, в следващия финансов период сериозно е засилен обхватът на подхода ЛИДЕР. За него е заделен 8% от бюджета на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, което е малко над 550 млн. евро“, информира министър Гечев. Освен това подходът ЛИДЕР ще се прилага с многофондово финансиране с участието на програмите „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“, „Развитие на човешките ресурси“, „Образование“ и „Околна среда“. Предвидено е около 2% от бюджета на всяка програма да бъде заделен за прилагането на подхода, което осигурява допълнително минимум 185 млн. евро.
Към момента официалните коментари на Европейската комисия, които бяха 405, са напълно отстранени, отбелязва министър Гечев. В последния месец в диалог с ЕК са получени още над 105 допълнителни отметки, предимно от генералните дирекции „Действия по климата“ и „Околна среда“, те също са изчистени.
Що се отнася до законодателството, необходимо за прилагането на Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони, се подготвят промени в Закона за подпомагане на земеделските производители и предстои внасянето му в Народното събрание. Според министърът. Гечев, одобрението му има жизнено важно значение затова дали ще започне своевременното прилагане на стратегическия план.
"В момента има отворен прием за общинската мярка 7.2 по ПРСР, като срокът за подаване на проекти ще бъде удължен с един месец по искане на общините“, поясни земеделският министър.
Агроминистърът обърна внимание и на проблемите. Сред основните е централизацията, както по отношение на финансиране на общините, така и при обработването на проектите. Недостатъчният административен капацитет на Държавен фонд „Земеделие“ също като важен проблем. Явор Гечев уточни още, че при встъпването в длъжност на служебния кабинет е имало малко над 5000 приети, но недоработени проекта. Към момента те са малко над 2000, другите са обработени. Сред оставащите има такива по мерките 4.1 и 4.2, както и предложения на Местните инициативни групи (МИГ), като се предвижда до края на годината проектите на МИГ-овете да бъдат изчистени.
По отношение на кадровия състав в Държавен фонд "Земеделие", има тежък дефицит на хора, които да обработват проектите. От 10 години не са правени промени и не е разширяван екипът му, а работата е станала няколко пъти повече. Според агроминистър, в следващия програмен период част от дейностите могат да се аутсорснат, например по подхода ЛИДЕР. Напълно допустимо е местните звена да работят по него, а само контролът да бъде централизиран в държавния фонд.
