Светът е в центъра на енергийна криза, а Европейският съюз остава разделен по въпроса за нейното овладяване. По този повод министрите на енергетиката на държавите членки се събраха във във вторник (25 октомври), за да обсъдят как точно да озаптят цените на природния газ и по какъв начин да бъдат подкрепени домакинствата и бизнеса – дали на общностно ниво, или всеки да си се спасява както може.
Междувременно ръководителят на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол предупреди, че „светът никога не е бил свидетел на енергийна криза с такава дълбочина и сложност“. Според него се намираме в разгара на първата истинска глобална енергийна криза. Причината за това е, затягането на пазарите за втечнен природен газ в световен мащаб, както и фактът, че големите производители на петрол от ОПЕК намаляват доставките.
Европейските потребители са
в омагьосан кръг от внезапни и неоправдани ценови скокове и спадове на енергоносителите,
докато инфлацията на храните и услугите расте с бесни темпове.
Опасенията са, че през зимата в няколко страни от блока може да бъде въведен режим на тока. България е производителка на ток, затова не е застрашена.
Анализатори обаче посочват, че въпреки някои затруднения, блокът ще издържи тази зима, още повече, че топлото време до момента работи за това. Освен това газохранилищата са пълни на 93% и към момента "зимни" проблеми със синьото гориво не би трябвало да има.
„Ако няма изненади като експлозията на тръбопровода "Северен поток", Европа трябва да премине през тази зима само с някои икономически и социални натъртвания“, обясни Бирол.
Целта на енергийните министри обаче е да потърсят
средносрочен работен вариант за изход от ситуацията,
защото целта не е само да преживеем зимата, а напролет да продължим напред и нагоре. Защото предупрежденията на експертите са, че днес трябва да се готвим за следващата зима, тъй като тогава днешните "излишъци" от руските доставки вече няма да ги има. А и доставките за Китай ще са в пъти по-високи, защото икономиката на Поднебесната империя също започна да излиза от пандемичния ступор.
Ябълката на раздора е приемането на обща пределна цена на природния газ, използван за производство на електричество. Тази мярка е наречена "иберийски модел", защото Испания и Португалия вече я прилагат, а Франция подкрепя идеята. Германия и Нидерландия обаче се противопоставиха с аргумента, че ограничаването на газовите цени може да доведе до скок в потреблението в момент, когато страните се опитват да пестят гориво и да заменят руското синьо гориво. Преди инвазията,
Русия доставяше на ЕС по 155 млрд. куб. м природен газ на година.
Каквото и да си говорим, това са си количества, които изобщо не са лесни за осигуряване от алтернативни източници.
Съвсем в реда на нещата е държавите членки на ЕС да гонят и собствените си интереси.
Франция, например, е нетен вносител на "газово произведена" електроенергия, така че от евентуалния ценови таван тя ще е най-облагодетелствана. И затова е логично Париж да да настоява за „Иберийския модел“.
Германия, Нидерландия и Италия обаче, които произвеждат значителни количества ток от газ, ще са принудени да борят най-високите разходи и ще се наредят сред големите губещи. Затова е логично те да са против.
Европейската комисия, която първоначално прегърна „Иберийския модел“, изведнъж се отдръпна и предупреди страните, че ограничението на цената на газа, използван за производство на електроенергия за целия ЕС,
ще има отрицателно въздействие.
Това може да доведе до увеличаване на използването на газ и износа на субсидирана от ЕС електроенергия за трети страни, например Великобритания и Швейцария, където ценови тавани няма.
Обикновено Брюксел е критикуван, че трудно постига общоевропейски решения. Добър пример за единен подход бяха ваксините. Но всяка ситуация е различна и се нуждае от свой "собствен" подход. В случая с енергийната криза, ЕС даде достатъчно насоки и бе изключително активен, но може би някои решения трябва да бъдат оставени на страните от блока, които най-добре познават потребностите и пазара си. Ако потърсят помощ, тогава вече блокът ще е насреща. Или би трябвало да е насреща…
