Освен всичко което ни се стовари на главите, 2022 г. донесе още едно поражение за българина – загуба на доверие в рационалната наука. Родните политици положиха всички усилия да превърнат икономиката от позитивно знание в евтина художествена литература. Най-пресният пример са дебатите около Бюджет' 2023.
Г-н Ангелов, като икономист имате ли обяснение как само преди няколко месеца за ГЕРБ Бюджет' 2022 беше най-лошия в историята, а сега тъкмо те настояват за удължаване на срока му на действие? Че и с гърди бранят служебното правителство на г-н Радев от настояването за изготвяне на нов бюджет?
– Миналата година ситуацията беше точно обратната – тогава служебното правителство натискаше да предложи бюджет, но мнозинството в парламента казваше, не, не предлагайте, защото няма да го приемем. Ролите бяха разменени. Сега служебният кабинет отказва да предложи бюджет, колкото и някои политически сили да го искат. И това е част от насажданата идея, че на всяка цена трябва да се създаде редовно правителство. През лятото беше създаден щаб за борба с газовата криза, каквато реално нямаше, но трябваше да се създаде напрежение. Тече един вид изнудване – ако не направите правителство, няма да има бюджет за правене на политики. Натискът е върху партиите от предишното правителство да се включат в ново управление.
Вижте цялото видео от интервюто с Георги Ангелов ТУК:
Каква е реалната оценка за така охуления, а сега желан бюджет на Асен Василев?
– Актуализацията на бюджета през юни беше приета с подкрепа от всички политически сили в 47-ото НС и затова разграничението от нея е трудно. Всъщност, въпреки всички приказки за фалити и дефицити, тазгодишния бюджет се изпълнява толкова добре – и то според Министерството на финансите, че България ще покрие Маастрихтските критерии. И не само, че няма да имаме огромен дефицит, а той ще бъде един от най-ниските в Европа. Тоест – този бюджет отваря вратите към Еврозоната. И затова Бюджет' 2023 е изключително нужен – разговорите за Еврозоната минават през него. И поради тази причина няма как да кажем на партньорите, че ще караме месец за месец, защото служебното правителство не иска да внесе проектобюджет за догодина. Ще бъде смешно да изпълним Маастрихтските критерии и да се провалим заради липсата на бюджет.
Как си обяснявате отказа на служебния кабинет да внесе бюджет в парламента?
– Интересното е, че служебният кабинет и МФ не само обявиха три готови варианта за бюджет – включително и проект с нисък дефицит, но дори публикуваха най-тежкия вариант – с големия дефицит. После обаче изведнъж се отказаха, явно защото не пожелаха петното на най-разсипническия бюджет да падне върху тях.
Очевидно не искат да внесат и по-консервативен вариант – с орязани социални плащания. Логичен ход ли е това, което предлага г-жа Нинова: не нов закон, а промени в съществуващия – между първо и второ четене?
– Това е възможен вариант. Проблемът е, че в парламента няма достатъчно експертиза за изцяло нов бюджет. Докато МФ има хиляди служители – там са данъчната администрация и митниците… Имат капацитет, модели и формули, които връзват приходи и разходи. Добрият вариант е МФ да сътрудничи по бюджета и да каже къде има буфери и възможности за събиране на допълнителни приходи.
При това положение служебното правителство абдикира ли от отговорност?
– Абдикира. Особено при начина, по който финансовите пазари реагират на ситуацията – новите емисии дълг не могат да се продадат или пък лихвите се увеличават. За да предоставят дългосрочни кредити, финансовите пазари искат дългосрочна визия. Няма как да им кажеш, че държавата ще има бюджет месец за месец и те да не приложат рискова премия. Ако изпълним критериите за влизане в еврозоната, но не изпълним една формална бюджетна процедура, можем да стопираме пътя по глупост.
Има ли все още вероятност служебният кабинет да внесе бюджет под обществен и политически натиск?
– Има. Виждаме, че това правителство сменя мнението си всяка седмица. Така беше и с двойната тарифа за тока, и с "Газпром", и със самия бюджет. А България, заедно с Швеция, е една от малкото печеливши страни в енергийната криза – ние произвеждаме евтин ток, изнасяме го скъпо, това пълни хазната, а свръхпечалбите на държавните фирми отиват за подпомагане на потребители и икономика. Тук въпросът е защо даваме компенсации за ток на гиганти като "Лукойл", който бездруго прави свърхпечалби от ниската цена на руския петрол. Направата на балансиран бюджет не е трудна работа.
Наскоро вие първи акцентирахте върху рязко падащите цени на втечнения газ на международния пазар. Разрушен ли е напълно митът за евтиния руски газ?
– Към днешна дата вече е тотално разрушен. От "Булгаргаз" заявяват, че ако сега купувахме руски газ, той щеше да е с 30% по-скъп, дори да е смесен с евтиния азерски. И преди се знаеше, че руският газ не е най-евтиният на света, но сега вече го усещаме. При това – все още нямаме дългосрочни договори за втечнен газ, а го купуваме на спот пазар. Най-ниските цени са при дългосрочните договори. В Германия усилено се строят терминали за течен газ.
България е акционер с 20% в терминала за втечнен газ в Александруполис. Къде още бихме могли да инвестираме в тази посока?
– Сега е моментът да се правят такива инвестиции и да се резервират слотове преди още терминалите да бъдат построени, защото след това започват търговете. Азерският газ ни излиза евтин, защото е договорен преди изграждането на газопровода. Лошото е, че ние на Ревитуза все още не разполагаме със слотове, "Булгаргаз" пак забрави да си свърши работата и не можем да се възползваме от добрите цени на този терминал.
Министърът на енергетиката се похвали, че неговият екип се е справил отлично в ситуацията и сме добили ниски цени на газа благодарения на него. Какви точно са заслугите на служебния кабинет за намаляващите цени на газа?
– Спадът на газовата цена в България е същият като спада в Европа.
Г-н Христов публично извади диаграма, според която България по време на неговия мандат е добила цени, доста по-ниски от борсовите. Така ли е?
– Това се случва в цяла Европа. Сега отстъпките спрямо борсовата цена са много по-големи, отколкото през лятото, когато "Газпром" спря газа. Понякога отстъпките са такива, че цената става отрицателна. Танкери с втечнен газ около континента има в изобилие. "Булгаргаз" няма някаква особена заслуга. Щеше да има заслуга, ако беше намерил слотове в Турция или Гърция.
Те се похвалиха с успешни търгове.
– Това е най-скъпият вариант – търгове в сегмента „пазар ден напред“. За да сключиш дългосрочни договори трябва да имаш слотове на терминали. И да обявим търг, и да намерим евтин газ, ако няма къде да го разтоварим, сделката пропада.
Каква според вас е истината за „липсващото левче“ на Делян Добрев от цените на горивата от "Лукойл"? Съществува ли това левче и как можем да си го приберем?
– Дали е левче или по-малко, това е отделен въпрос. Но България получи от ЕС изключение и може да преработва евтиния руски петрол. А цената на горивата е пазарната. Разликата си остава в рафинерията.
Може ли държавата по законов начин да принуди фирма да промени ценообразуването си?
– Първо, имаме „златна акция“ в "Лукойл". Освен това държавата е постигнала това изключение от общоевропейските правила. И можем да поискаме нещо насреща, защото един играч ползва непазарна привилегия. Това е коз в преговорите. Могат да се дадат правомощия и на регулаторите – компании, които ползват изключения по ембаргова стока да подлежят на контрол или от КЕВР, или от КЗК.
Газът тръгва надолу, в цените на горивата има потенциал за смъкване – ще се оправдаят ли очакванията за невиждано тежка зима и и смазваща инфлация?
– Кошмарните очаквания няма да се оправдаят. Но ние все още нямаме подсигурен газ за декември, камо ли за следващата година. Затова е добре да има бюджет. Управлението трябва да има ресурс, защото и да разполага с пари, то не може да ги похарчи. Доходите ще догонят инфлацията най-рано след година.
Разговора води: Емил Янев
