Суровият петрол падна в близост до най-ниските си стойности за тази година на 28 ноември след като уличните протести срещу стриктните ограничения срещу КОВИД-19 в Китай – най-едрият световен вносител на суровината – нагнети опасения за търсенето на горивото.
Фючърсните контракти на петрола сорт "Брент" с доставка през януари 2023-а заличиха над 3% от пазарната си оценка – до 80.61 щ. долара за барел в обедните часове, което е най-ниската цена от 4 януари. Впоследствие черното злато компенсира част от загубата и в 17.06 ч. българско време на 28 ноември се търгуваше за 82.25 долара за барел. Американският лек суров петрол WTI за доставка през януари 2023-а пък докосна най-ниските от 22 декември 2021-а 73.60 долара за барел и по-късно се повиши до 75.20 долара за барел. В ранното утро на 29 ноември черното збато се сабилизира и в 8.35 ч. сорт "Брент" се търгуваше за 84.55 долара за барел, а WTI – за 78.38 долара за барел.
Основната причина за срива са не само строгите карантини на големи градове и области в Китай, но и редките протести срещу рестрикциите в Шанхай, извели на улиците на мегаполиса стотици демонстранти на 27 ноември и предизвикали сблъсаци с полицията. Китайският президент Си Дзинпин продължава да следва политиката на нулев брой заразени от КОВИД, въпреки че останалият свят отмени повечето ограничения.
Пазарната нестабилност се задълбочава и от предстоящото съвещание на министрите на енергетиката на "ОПЕК+" на 4 декември и продължаващите спорове за ценовия таван на руския суров петрол на Г-7. През октомври петролният картел оряза производствените квоти на членовете си с 2 млн. барела на ден. Г-7 и Европейският съюз пък вече седмица спорят до какво ниво да ограничат цената на руското черно злато, за да орежат приходите на Кремъл за военните действия в Украйна. Обединена Европа е разединена за предлагания диапазон 65-70 долара за барел, защото руската суровина вече се търгува далеч под него. Ценовият таван трябва да влезе в сила на 5 декември, когато стартира и европейското ембарго за вноса на руски петрол.
Темата с лимита е особено актуална, защото забраната на американците за импорт на горивото от Русия и "самосезиралите" се рафинерии и търговци в Европа почти не повлияха на петролния корабен петролен износ от руските пристанища, тъй като отказаните количества бяха пренасочени на Изток. Отклоняването им към Азия, където Индия вече е вторият по големина руски клиент, обаче засили зависимостта на Москва от все по-силно свиващия се пул от купувачи. Китай и Индия вече купуват две трети от изнасяния по море руски суров петрол, а най-малко половината от експорта по тръбопроводи също отива в Китай.
Това предоставя огромни възможности за пазарлъци на купувачите от двата азиатски колоса и те, очевидно, се възползват от тях. Руското черно злато се търгува със сериозна отстъпка от международните базови сортове, което ощетява хазната на Кремъл. Според последните оценки от края на миналата седмица, базовият руски сорт "Уралс" се е търгувал за около 52 щ. долара за барел на експортните терминали на руските пристанища. Това е отбив от цели 33.28 долара за барел или 39% от "Брент". За сравнение, средната стойност на разликата през 2021-а беше 2.85 щ. долара за барел. Тази отстъпка струва на руските петролни износители около 4 млрд. долара на месец загубени приходи и намалява също данъчните вноски за Кремъл от задграничните продажби.
