Александър МАРИНОВ
В телевизионно интервю експерт по конституционно право определи текущите движения в Народното събрание като „маркиране на територия“. Ако използваме натуралистичен термин, добре познат на стопаните на мъжки домашни любимци, по-скоро става дума за „препикаване“. Всяка партия се опитва да обозначи някакъв дял от политическото пространство като свое, тъй като се надява това да й даде преимущество в предстоящите неизбежни електорални сблъсъци. В случая съперничеството е за терена на „диалогичността“ и „отговорността“.
Маркирането на територия в настоящия момент е пряко свързано с провежданите консултации, явни и тайни разговори и всякакви спекулации по повод възможното съставяне на правителство. Активността привлича любопитство, защото предстоят консултации на президента с трите парламентарни формации, които основателно се определят като реални кандидати за третия мандат. Но преди да се стигне до него, има да се случат важни събития по повод на първите две завъртания на рулетката, независимо от всеобщото мнение, че те едва ли ще доведат до съставяне на редовен кабинет.
Вече разгледахме възможностите и последиците, свързани с първия мандат, който в обозримо бъдеще ще получи ГЕРБ. Първата по големина група в общи линии изигра ходовете си, каза, каквото искаше да каже и оттук нататък е любопитно само дали ще поеме риска (главно репутационен) да предложи премиер и състав на правителството. Но един реален политически резултат вече е налице –
примката на изолацията се разхлаби.
Най-съществената индикация за това е появата на една качествено нова теза, изразена макар и с уговорки от някои представители на потенциалния носител на втория мандат, „Продължаваме промяната“.
Както заяви бившият председател на парламента Никола Минчев, „ако стигнем дотам да внесем проект на кабинет, което още не сме решили, но ако го направим и цялата група на ГЕРБ го гласува, няма да се откажем, само защото ГЕРБ са гласували за“.
Разбира се, самият Минчев и други представители на ПП правят изрично уточнение, че не биха приели нито коалиционно споразумение с ГЕРБ, нито съвместно подкрепена управленска програма.
Подобна позиция изрази, дори по-категорично, и един от партньорите в „Демократична България“. Атанас Атанасов заяви: „Аз лично и ръководството на партията, която представлявам, „Демократи за силна България“, смятаме, че с втория мандат на „Продължаваме промяната“ можем да съставим правителство на малцинството с подкрепа от ГЕРБ“.
Обяснението е известно: „Държавата се нуждае от политическа стабилност. Имаме да решаваме изключително много кризи и проблеми“.
В този дух се изказа и евродепутатът Радан Кънев: „Кабинет с втория мандат на „Продължаваме промяната“ или с трети мандат на „Демократична България“, с ясна реформаторска програма и с намерена формула за подкрепа от ГЕРБ, може да бъде изключително успешен, стига да не бъде свален на третия или шестия месец. Такъв кабинет може да консолидира външнополитическа позиция на България, позицията в ЕС и в НАТО по начин, който не е постиган от десетилетия насам“.
По този начин без много шум ПП и ДБ на практика
ревизираха доскорошната си „червена линия“,
че съвпадението на приоритетите може да доведе до текущи, плаващи мнозинства и конкретни решения в парламента, но няма как да произведе съгласие за правителство заедно с ГЕРБ. Някои наблюдатели привидяха в това симптом, че шансовете за съставяне на редовен кабинет нарастват, и то не на какъв да е, а на евроатлантически, което ще снеме необходимостта от компромиси с „ненадеждни“ партньори като БСП, „Български възход“ и дори ДПС.
Оптимизмът относно втория мандат обаче изглежда преждевременен. Нещо повече, непредпазливото подаване на пръста създава опасност да бъде отхапана цялата ръка, т.е. да бъдат инкасирани много по-сериозни политически щети, отколкото провала на мандата. Напипали малката пролука в барикадата, от ГЕРБ развиха настъплението си. Настойчиво повтаряйки тезата, че подобреният диалог създава по-високи шансове за съставяне на правителство, от партията на Борисов отговориха на Минчев чрез думите на заместник-председателят на ГЕРБ Даниел Митов: „Няма как да искаш подкрепа, без това да е подписано. Да не подписват нищо означава следното – вие ни подкрепяте, пазете ни гърба, пък ние ще си правим каквото си искаме, ще си правим далаверите. Това е безсрамно“.
И капанът щракна. Заместник-председателят на Народното събрание Росен Желязков обобщи намеренията на партията си: „Ние ясно заявяваме, че трябва да има редовно правителство и ще работим за това, дори да не участваме в него. Широката парламентарна подкрепа е въпрос на политическа отговорност. Следващият редовен кабинет трябва да има програма с ясен хоризонт на действие и той трябва да е поне до местните избори. Ако ПП балансират своите виждания в политически аспект към ГЕРБ и по отношение на публичните финанси, може да говорим за подкрепа на правителство с втория мандат. Стават чудеса, особено преди Коледа“.
На този фон опитите на Даниел Лорер от ПП да върне нещата в изходно положение не изглеждаха убедителни, особено представяйки подкрепата за втори мандат като тест за някакво „пречистване“ на ГЕРБ: „Въпросът за ГЕРБ ще бъде дали да подкрепят едно правителство с реформистка програма, която се движи по Плана за възстановяване, да продължава и със съдебна реформа. Или да го бойкотират, хвърляйки страната в политическата лотария на третия мандат“.
Като добавим бързото влошаване на отношенията
между "Продължаваме промяната" и "Демократична България" от една страна, и БСП, от друга, ситуацията около втория мандат се прояснява, при това с последици за евентуалния трети опит. ГЕРБ ще искат договорена и подписана програма, а ПП и ДБ ще се дърпат отчаяно, при това с неособено силни аргументи. Почти сигурният неуспех на втория мандат в този вариант на практика ще обезсмисли идеята за реализиране на третия през ДБ. Ще останат опции, които вече бяха тествани чрез избора на председател на Народното събрание и „коалицията на хартиената бюлетина“. Какви биха могли да бъдат техните шансове, предстои да разсъждаваме.
Що се отнася до резултата от маркирането на територии, независимо дали ни харесва или не, доста точно е изказването на Росен Желязков: „Преди година се говореше, че ГЕРБ не трябва да е във властта, а сега се казва, че трябва да поеме отговорност“. Иначе казано, перипетиите около съставянето на правителство илюстрират разликата между правенето на сериозна политика и ходенето по нужда.
