Увеличава се броят на чужденците, които учат висше образование в България. През учебната 2021/2022 година техният брой е 16 525, което 8,2 на сто от всички студенти в страната. През 2013 г. делът им е бил двойно по-малък – 4.1 процента. Това става ясно от проект за актуализиране на Националната карта на висшето образование у нас, който е публикуван за обществено обсъждане.
Според документа, България е първенец в целия ЕС по дял на чуждестранните студенти по медицински специалности. Общо 58.5 на сто от учещите „Медицина“ в страната са чужденци.
Общият брой на студентите в България е 200 781. Това е по-малко от половината (48%) от определения от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) общ капацитет на всички висши училища в страната, които имат места за 415 472 студенти. През миналата година действащите студенти са заемали 53% от определения от НАОА капацитет.
Средният осигурителен доход на излизащите от университетите висшисти в България се е увеличил почти двойно за последните 10 години. През 2013 г. той е бил 868 лева на месец, а през тази година е 1646 лева. Само 2.5 на сто от завършилите висше училище в страната през последните пет години сега са безработни, а през 2013 г. техният дял е бил 4.15 процента. Отчитат се обаче значителни различия по отношение на реализацията по призвание в отделните професионални направления. Например, 95 на сто от завършилите „Медицина“ работят по специалността си, докато в направление „Туризъм“ само 21 на сто от дипломиралите се заемат позиции, съответстващи на образованието им.
Актуализираната Национална карта отчита и други, различни по своя характер и дълбочина, дисбаланси в структурата на висшето образование. Продължава тенденцията повече жени да учат висше образование. Техният брой е приблизително 114 хиляди (57%), докато мъжете са около 86 хиляди. В някои професионални направления студентите са почти изцяло жени, особено в „Педагогика“ /96%/ и „Теория и управление на образованието“ /89%/. Мъжете имат над 80 на сто дял в „Металургия“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Енергетика“ и „Машинно инженерство“.
Отчитат се дисбаланси и в териториалната структура на висшето образование. Най-много висши училища (28) има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища (Медицинският университет в Плевен и Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия), а други три действат чрез филиали.
Националната карта на висшето образование е приета с Решение на Министерски съвет през 2021 година. Тя се актуализира всяка година, а информацията от нея се използва за определяне на държавната политика за висшето образование, включително приема в определени направления и специалности и разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от висши училища, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда.
