Антония Коцева
България, която често е сочена с пръст в Европа, като най-корумпираната държава, изглежда, не е сама в негативната класация. Европейските институции явно не остават по-назад. Не, че това трябва да ни успокоява, но когато ни критикуват, трябва да си имат едно на ум, че рибата се вмирисва откъм главата.
Корупция има навсякъде, защото алчността не е етническа или национална черта. По-важното е как ще й се противодейства, за да може виновните да понесат последствията и да не компрометират институциите. А и за да работи демокрацията. Евродепутатката от Гърция Ева Кайли, която е и един от заместник-председателите на Европейския парламент, е сред задържаните на 10 декември в белгийската столица по подозрение в участие в схема за пране на пари и корупция.
Сред заподозрените са бивш италиански евродепутат, който управлява неправителствената организация „Борба с безнаказаността“, генералният секретар на Международната конфедерация на профсъюзите, италиански академик, директор на неправителствената организация „Няма мир без справедливост“.
В схемата са участвали и няколко евродепутати от групата на „Социалистите и демократите“ в ЕП. При претърсването на над 15 адреса са били открити 600 000 евро в брой, а четирите ареста са свързани с подозрения, че заинтересовани лица в Катар са подкупили участници в престъпната група, за да прокарват интереси в полза на Доха.
Белгийските медии съобщиха, че акцията е резултат от няколкомесечно разследване за използване на неразрешени методи на влияние върху решенията на Европейския парламент, корупция и пране на пари. Скандалът е по-шумен дори от този през 2020 г., когато унгарският евродепутат Йозеф Сайер от управляваща партия „Фидес“ бе арестуван от полицията гол в опит да избяга по водосточна тръба, след като участва в оргия с наркотици.
Това се случи по време на локдауна заради пандемията. По-късно бе съобщено, че Сайер е участвал в частно парти, на което полицията е открила 25 голи мъже, включително евродепутати и няколко дипломати. Този случай взриви ЕП и доведе до оттеглянето на злополучния евродепутат.
По ирония на съдбата гъркинята Ева Кайли беше сред най-обещаващите европейски политици. През януари тя стана вицепрезидент на Европарламента и й бе възложено да отговаря за иновациите, информационните технологии, връзките с ООН, Световната търговска организация, Организацията за сигурност и сътрусничество в Европа и за Близкия изток. Тя е първата жена-председател на Органа за оценка на научните и технологичните възможности на парламента (STOA), както и председател на Центъра за изкуствен интелект.
В контраст с висотата на тази позиция баща й бе задържан в Брюксел да пренася пари в куфар, подобно на наркопласьор или на най-обикновен уличен престъпник. В неделя Кайли бе освободена от задълженията си на зам.-председател на Европейския парламент от спешно върналия се от родната Малта председател на парламента Роберта Мецола, а в понеделник властите в Атина замразиха имуществото й в Гърция. В същото време тя бе изключена от партията си ПАСОК, както и от групата на социалистите и демократите в ЕП. Но какво от това, тя и другите членове на групата вече нанесоха трудно незаличими репутационни шети не само на ЕП, но и на европейските институции по принцип.
Тук е важно да се подчертае огромната разлика с България. В ЕП е открито престъпление, има задържани, разследването продължава, заподозрените са изключени от всички обществени формации, в които са участвали, вероятно ще има наказания. Унас обикновено се оказва „всяко чудо за три дни“, а уличените в подобни престъпления рядко биват наказани, освен ако не са кокошкари.
Не случайно в своя годишен доклад за върховенството на закона в блока Европейската комисия констатира, че в България все още липсват трайни резултати и осъдителни присъди за корупцията по-високите етажи на властта. В четивото, публикувано през юли, наред с други неща се посочва, че все още не са законово уредени дейността на лобистите и защитата на подателите на сигнали за злоупотреби, макар да има намерения в тази посока. В крайна сметка уличените в корупция европейски политици ще си получат заслуженото, ние да помислим как ще се справим с нашите.
