Английската централна банка повиши на 15 декември лихвените си проценти за девети пореден месец – до най-високите за последните 14 години 3.5%, продължавайки усилията си да укроти „космическата“ инфлация. Участниците в деветчленния банков паричен комитет не бяха единодушни за лихвената стъпка. Шестима, между които и управителят Андрю Бейли, гласуваха за повишение с 50 базови пункта. Катрин Ман заложи на по-сериозните 75 точки, а колегите й Силвана Тенрейро и Суати Дингра не искаха промяна.
В крайна сметка надделя мнозинството, което преценило, че, „ако икономиката на Острова се развива съобразно ноемврийските прогнози на паричните стратези, може да се наложат и още лихвени увеличения“, написал Бейли в писмо до финансовия министър Джеръми Хънт. Който отговорил любезно, че е „убеден, че паричният комитет ще продължи да взема всички необходими мерки“. Тези писма се разменят всяко тримесечие, ако инфлацията е с 1% по-висока от целевите 2% годишно.
В официално изявление на финансовото ведомство след решението Хънт признава, че по-високите лихвени проценти ще се понесат трудно от мнозинството домакинства, но че е жизнено важно да се следва плана за работа рамо до рамо с „Бенк ъф Инглънд“, за да се върне в норма инфлацията. Финансовият министър посочва още, че „колкото по-бързо се овладее инфлационния натиск, толкова по-добре ще се почувстват всички“, защото „всяко действие, вкарващо риск за трайно високи цени в икономиката само ще удължи страданията и ще задуши перспективата за възстановяване на стопанството“.
Публикуваните откъси от съвещанието на английските централни банкери на 15 декември показват, че мнозинството оценява пазара на труда като „оскъден“ и че „има доказателства, че инфлационният натиск в местните цени и заплати може да се задържи по-дълго, което обосновава по-нататъшния силов монетарен отговор“.
За Дингра и Тенейро обаче предишните лихвени увеличения все още не са оказали пълното си влияние върху икономиката и „са повече от достатъчни“ да върнат инфлацията до целевите 2% годишно. Ман пък е поискала по-голямо повишение с мотив, че натиска от цените и от заплатите може да остане по-силен за по-дълго време от заложеното в ноемврийската прогноза и по-навременните действия ще намалят необходимостта от продължаване на възходящия лихвен цикъл и през 2023-а. Според Бейли, инфлацията може и да е достигнала върховия си потенциал, но рисковете за тази прогноза са „възходящи“ и ценовият ръст ще остане много висок в идните няколко месеца.
Потребителските цени са се увеличили с 10.7% годишно през ноември срещу 11.1% през октомври, а пазарът на труда се подобрява: 76 хил. неработещи са се влели в трудовите редици и вакантните места намаляват. Заплатите обаче растат с най-бързи темпове за последните две десетилетия отпреди пандемията, а инфлацията е петкратно по-висока от целевите 2 процента.
По оценка на официални представители на „Бенк ъф Инглънд“ британското стопанство е в рецесия, въпреки че е малко по-силно отколкото се предвиждаше през ноември. БВП през четвъртото тримесечие вероятно се е свил с 0.1% след 0.5% спад през третото тримесечие, посочват банкерите. БВП ще е с 0.4% по-силен от предишната прогноза в края на 2023-а, но с 0.5% по-слаб към 31 декември 2025-а.
Английските централни банкери посочват още, че продажбите на държавни облигации от банковия портфейл се движат по-бързо от графика, което „ще позволи по-ранното от първоначалните предвиждания вталяване на банковия баланс“. „Бенк ъф Инглънд“ е редуцирала с 44 млрд. паунда наличните в портфейла си ДЦК през 2022-а, свеждайки придобитото по плана за покупка на активи количество правителствени облигации до 831 млрд. паунда.
