Президентът Румен Радев обяви в четврътък, 15 декември, че сме на път да постигнем точен срок за приемането на България в Шенген най-късно през октомври 2023 г. За да се случи това обаче, парламентът най-късно до края на януари трябва да приеме закона, който регламентира търсенето на отговорност на главния прокурор и антикорупционния закон. Само че депутатите, както се вижда, не са се разбързали, а и Нидерландия и Австрия, са поставили условия, които могат да отнемат доста повече време от една година.
След като двете страни блокираха влизането на България и Румъния в Шенген от 1 януари 2023 г., Австрия обяви, че двете държави пропускат твърде много нелегални мигранти към Централна Европа, без да ги регистрират при влизането си на своя територия, както и че имат нужда от помощ, за да охраняват по-добре външните граници на блока. Нидерландия не се изказа срещу Румъния, но гласува срещу нас, защото се съмнява
в прилагането на върховенството на правото.
В същото време, в четвъртък, премиерът на Нидерландия Март Рюте поиска от България да приключи механизма за мониторинг на Шенгенската информационна система и нова оценка по Механизма за сътрудничество и проверка.
„Както казах и преди, това не е „Не“, а „Не сега“. Имаме нужда от две неща – завършен механизъм за контрол и проверка; и второ – завършен механизъм за проверка по Шенген. Надявам се да стане около лятото, оптимист съм, но ще бъде проведена проверка“, заяви Рюте преди последната среща на върха за годината в Брюксел и повика Радев, който тъкмо минаваше край него, за да разговарят.
Уверенията на Радев, че преговорите с Виена и Хага продължават, не са достатъчни да разсеят опасенията, че
буксуващата от десетилетия съдебна реформа,
едва ли ще бъде приключена в рамките на една година.
Това е малко вероятно, а нашите политици за момента успяват да се разберат какво следва – ново правителство или нови избори. Иначе, Нидерландия и Австрия си измиха ръцете, дадоха си условията и вече не могат да бъдат наричани нетолерантни към „силно дискриминираните“ източноевропейски страни. Рюте каза, че до следващото лято може да сме в Шенген, обаче ако изпълним условията. Той самият една ли вярва, че това ще стане бързо и лесно. Най-вероятно именно затова го предлага.
Заради
явното несправяне с проблемите по турската граница,
след смъртта на полицаи и няколко гонки с мигранти, властите все пак решиха да затегнат правилата. По данни на МВР, от началото на годината във вътрешността на страната са задържани над 11 000 нелегални мигранти. А колко хиляди са успели да преминат безпроблемно – не се знае. Гранични служители твърдят, че повечето от мигрантите се промъкват през дупки в оградата по границата с Турция, а други я прескачат със стълби и се скриват в гората. Видеонаблюдението е меко казано „мижаво“, а броят на служителите е на минимума, затова е изключително трудно нелегалните да бъдат заловени. Колко време, средства и усилия са нужни, за да промени това положение, също не се знае.
А може би е дошло времето
чиновниците в Брюксел да помислят
за някакви по-сериозни мерки срещу каналджиите, които натрупаха състояние от 2015 г., когато беше бумът на миграцията към Европа, до днес. Без да се разрушат каналите с усилията на всички страни по мигранските маршрути и без силната намеса на европейските институции, няма да има резултат и Австрия ще продължи да се оплаква, че 100 000 души са нахлули незаконно на територията й. Колко и да е слаба организацията ни, не всички лостове за справяне са в наши ръце. Проблемът ясно показа, че и други не са си свършили работата.
По повод исканията на Нидерлания за нова оценка по Механизма за сътрудничество и проверка, на всички ни е ясно, че това е дълга и тромава бюрократична процедура, свързана с организация, свикване на срещи и проверки.
В крайна сметка би било чудесно през 2023 г. дългоочакваното ни приемане в Шенген да стане факт. Но дотогава… я камилата, я камиларя!
