На 83-годишна възраст почина кралят на футбола – бразилецът Пеле, съобщи агентът му Джо Фрага, цитиран от АП.
Спортистът се бореше с рак на дебелото черво от 2021 година.
Той се лекуваше в клиниката „Алберт Айнщайн“ в Сао Пауло, където на 27 декември се прости със семейството си. От края на ноември състоянието на Пеле се влошаваше и той имаше постоянна нужда от медицински грижи заради бъбречна и сърдечна недостатъчност.
Пеле или Едсон Арантис ду Насименту е единственият футболист, спечелил три световни титли – през 1958 г., 1962 г. и 1970 година. Той е участвал в четири световни първенства. Обявен е от ФИФА за най-добрия футболист на XX век, както и за най-добрия спортист на XX век от Международния олимпийски комитет. Пеле изиграва 92 мача за Бразилия и отбелязва 77 гола. В периода 1995-1998 г. е бил министър на спорта на Бразилия.
Едсон Арантис ду Насименту е роден на 23 октомври 1940 г., като е известен повече с прякора си от училище – Пеле. Прекратява спортната си кариера през далечната 1977 г., но остава един от най-известните футболисти на всички времена.
Неговият рекорд – брой отбелязани голове – 1281 в 1363 мача за клубовете „Сантош“ и „Ню Йорк Космос“, както и за националния отбор на Бразилия – остава непостижим – все още никой не го е подобрил.
Със „Сантош“ има известна случка – по време на приятелски мач срещу Колумбия на 18 юни 1968 г. в Богота реферът Гийермо Веласкес решава да изгони Пеле от терена, защото нарушил правилата, докато се борел за топката със защитник на Колумбия.
Препълненият стадион скочил на крака, а ядосаните играчи на „Сантош“ заобиколили рефера и го „респектирали“. След тази мярка съдията се прибрал у дома с насинено око, а Пеле продължил да играе.
Друг любопитен случай със „Сантош“ е от 60-е години, когато отборът играел приятелска среща – на 4 февруари 1969 г. в нигерийския град Бенин. Тогава „Сантош“ записал победа срещу местния отбор с резултат 2:1.
В Нигерия тогава се водела война между централното правителство и Източната провинция, която се била провъзгласила за независима държава на име Биафра.
Според Гулерме Гуарче, който пише историята на клуба „Сантош“, бразилците се страхували за безопасността си и заради това поискали по време на престоя си в Нигерия да бъде обявено примирие. Воюващите страни се съгласили.
В автобиографията си, която издава през 1977 г., Пеле не споменава за този случай, но в нов неин вариант, написан 30 години по-късно, накратко си го припомня.
Той посочва, че не може да твърди със сигурност, че по онова време официално е било сключено примирие, но домакините са уверили гостите, че по време на престоя им няма да се водят боеве. Този факт не е за пренебрегване – по време на гражданската война в Нигерия в периода 1967-70 г. са загинали над един милион души.
През 1975 г. Пеле се премества в Ню Йорк и започва да играе за клуба „Ню Йорк Космос“. По онова време Щатите правят първия опит за популяризиране на европейския футбол.
Пеле решава да подобри английския си и се записва в езикова школа за възрастни, където среща не кого да е, а Джон Ленън от „Бийтълс“, който по онова време също живее в Ню Йорк.
„Ленън учи японски в същото училище като мен“, пише Пеле в мемоарите си от 2007 година. Ленън е много щастлив да се запознае с него, като му признава, че по време на Световното първенство през 1966 г., проведено в Англия, момчетата от „Бийтълс“ искали да се срещнат с Пеле и дошли в хотела му, но не получили разрешение да се видят с бразилския отбор.
Пеле си обяснява този пропуск с консервативните възгледи на мениджърите на националния отбор на Бразилия.
Той има своите основания – докато е в „Сантош“ няма никаква възможност дори и да си помисли да играе в някой европейски отбор, а го искат и от „Милан“, и от „Реал Мадрид“.
Натискът идва и от страна на политическия елит: през 1961 г. бразилският президент Жанио Куадрос обявява със специален указ, че Пеле е национално богатство. В резултат на това решение легендарният играч заминава за Ню Йорк едва на 35-годишна възраст.
