Френски евродепутати от крайната левица и крайната десница се противопоставиха в понеделник (9 януари) на решението за включване на домакинствата в пазара на въглеродни емисии на Европейския съюз. Според тях тази мярка ще удари най-бедните и ще доведе до социални бунтове. Причината е очевидна – заради енергийната криза и непосилните сметки за газ и ток, много европейци се върнаха към отоплението с твърдо гориво.
На 18 декември 2022 г. Европейската комисия съобщи за предварителното споразумение, постигнато с Европейския парламент и Съвета на ЕС, за подобряване на системата за търговия с емисии в икономиката на Общността и за създаване на социален фонд за климата. Комисията обяви, че това споразумение е основна стъпка към постигането на ангажимента на ЕС
за намаляване на вредните емисии с поне 55 % до 2030 година.
В мярката ще влязат автомобилният транспорт и дистрибуторите, доставящи горива за сградите, автомобилния транспорт и някои други сектори. Част от приходите ще бъдат използвани за подпомагане на уязвими домакинства и микропредприятия чрез фонда за климата. Общият размер на тази помощ е 87 милиарда евро.
„Въглеродният пазар“ е система за търговия с квоти вредни емисии за енергоемките индустрии и сектора за производство на електроенергия, „покриваща“ около 40% от общите въглеродни емисии в ЕС. Европейските чиновници твърдят, че след въвеждането на тази схема през 2005 г. емисиите на ЕС са намалели с 41 процента. Днес целта е далеч по-амбициозна, въпреки че засега
единствено топлата зима спасява милиони домакинства
от банкрут и затъване в непосилни дългове за отопление.
„Споразумението относно системата за търговия с емисии на ЕС и социалния фонд за климата е победа за климата и за европейската политика в областта на климата. Това ще ни позволи да постигнем климатичните цели в рамките на основните сектори на икономиката, като същевременно гарантираме, че най-уязвимите граждани и микропредприятията са ефективно подкрепени в климатичния преход. Вече можем спокойно да кажем, че ЕС е изпълнил обещанията си с амбициозно законодателство и това ни поставя в челните редици на борбата с изменението на климата в световен мащаб”, заяви чешкият министър на околната среда Мариан Юречка.
Европарламентът искаше да отложи
въвеждането на схемата до 2029 г.,
но участниците в Съвета на министрите настояха за по-ранна начална дата. В крайна сметка двете страни направиха по една компромисна крачка назад и се споразумяха за 2027 година.
По този повод, френският евродепутат Аурелия Беньо от групата „Идентичност и демокрация“, която е член на парламентарната комисия по околна среда, коментира, че не може обикновените домакинства да бъдат приравнявани към индустрията и че такава мярка ще направи европейците за смях по целия свят.
В България приходите от търговия с квоти са важен елемент от ценовата политика на Комисията за енергийно и водно регулиране. По данни на Института за енергиен мениджмънт, прогнозният общият размер на приходите от
продажба на вредни квоти за 2022 г. е 2.436 милиарда лева.
За първата половина на ценовия период, приходите от търговия с емисии са в размер на 1 милиард лева или 43% от прогнозата. Тези данни обаче засягат индустрията, а не домакинствата.
Редица енергийни експерти смятат, че въвеждането на глобален енергиен данък е несправедливо спрямо по-бедната и уязвима част от населението. Особено, ако се отнася за горива и електричество.
Опасенията са, че икономическата тежест ще бъде поета непропорционално от хора, които трудно покриват месечните си разходи. Дори да се отопляват с въглища, все пак
въглеродният им отпечатък едва ли е по-висок
от отпечатъка на авиацията, автомобилната индустрия или производството на стомана.
Амбициите на ЕС да смекчи климатичните промени са похвални, но често нереални и необмислени. Европейският парламент ще проведе официално гласуване през следващите седмици, за да подпечата сключеното през декември споразумение. Все още има надежда тази явна глупост да не се случи.
