Съседна Румъния въведе данък върху бакшиша, който клиентите оставят в заведенията. Законът влезе в сила на 1 януари, а неспазването му ще бъде санкционирано със солена глоба от 2000 до 4000 леи (от 793 до 1586 лева). Като се има предвид бясната реакция в България срещу валидирането на картите за градския транспорт, въвеждането на подобна мярка би довела до революция…
Румънските депутати решиха, че размерът на бакшиша ще бъде от до 15% от стойността на консумацията, като може да се плаща с банкова карта и ще бъде облаган с данък от 10 процента.
Схемата е елементарна. Сервитьорите са длъжни да връчат на клиента сметка преди издаването на касовия бон, като в нея е предвиден раздел за вписване на бакшиша. Вариантите са два – или
до 15% от стойността на консумацията,
или клиентът собственоръчно вписва размера на „личната благодарност“, която смята да остави. Тук таван няма.
Печалбите от бакшиши трябва се регистрират в счетоводството на заведението като дължими суми и да се разпределят между служителите на база поименни ведомости.
По този начин сервитьорите и барманите
ще плащат за бакшишите данък общ дохода, здравни и пенсионни осигуровки.
Ако не искат, парите влизат във фирмата и се облагат по „каналния ред“.
Традиционно в България оставяме бакшиш като закръгляваме сумата. Ако не сме доволни от обслужването или просто не смятаме, че сме длъжни, не оставяме нищо.
Сервитьор в скъп ресторант разказа, че има клиенти, които си чакат ресто от 80 стотинки, нищо че сметката им е била над 100 лева. Според него най-щедри са хората от средната класа. Той смята, че практиката
всеки да си решава дали да остави „поощрение“
е по-добрата.
В Гърция, например, има ресторанти, които включват в сметката и 10-процентна „Такса обслужване“.
В добрите френски ресторанти и кафенета „очакванията“ са всеки клиент да остави по 1 евро за 20 „изконсумирани“ евра, докато в елитните заведения „таксата“ е твърда – 5% върху дължимата сметка.
Изглежда страховито, но не бива да забравяме едно много важно обстоятелство: там има специални изисквания по линия на отношението „Служител – клиент“ и поведението на сервитьоритие, барманите и т.н. персонал се контролира безкомпромисно. Идеята е, че сервитьорът, барманът и продавач-консултантите са длъжни или да препоръчват „това – онова“ на клиентите си, или да ги съветват с цел улесняване на избора им.
В милата ни татковина ситуацията е доста по-различна. Всеки от нас е бил свидетел или жертва на
просташко отношение от страна на сервитьори,
макар и в лъскави „кръчми“ насред луксозни курорти. Често няма дори елементарното „Добър ден“, а вместо усмивка човек разчита… зле прикрита ругатня от типа „На тоя ли тюфлек требе да му работим сега, бе?“
Да не говорим за случаите, в които просто ни забравят поръчката.
Съвсем обичайна гледка е, ако компания вечеря в ресторант, храната на едните да дойде веднага, а на другите – чак в края на вечерта, когато първите вече са забравили какво са си поръчали. А когато упрекнеш „някого“, че ни е забравил, ответният удар е светкавичен – ТОЙ няма 50 глави да помни всичко за всички и няма 100 ръце да носи по 200 чинии едновременно…
Именно поради тези наши особености,
две трети от българската клиентела е склонна да остави нещо символично,
а не сума, достойна за облагане с данък.
През 2021 г. група ресторантьори у нас заговориха, че бакшишите трябва да бъдат легализирани. С цел уеднаквяване на наличностите в касовия апарат и оборота, защото според действащото законодателство разминаването се наказва и може да доведе до затваряне на търговския обект за месец.
От тогава – вече две години и кусур – съответните длъжностни лица в НАП обсъждат
дали тези допълнителни пари са доход и дали трябва да бъдат облагани като „такъв“.
В крайна сметка бакшишът трябва да се дава за добро професионално отношение, като не става въпрос само за заведения, а и за фризьори, таксиметрови шофьори и т.н.
Тази традиция води началото си от XVI век, когато в Англия гостите оставяли пари за служителите на гостоприемните си домакини.
Днес, в повечето държави е прието да се додават 10% нaд cмeтĸaтa зa блaгoдapнocт пpи дoбpo oбcлyжвaнe. А дали трябва да се облага с данък? Нека видим как ще проработи мярката в Румъния.
