Според експресните оценки на Националния статистически институт през четвъртото тримесечие на 2022 г. брутният вътрешен продукт на страната ни е нараснал с 2.1 процента на годишна база. Това се посочва в редовния месечен обзор на българската икономика, изготвян от Министерството на финансите. В обзора, който разглеждат основните макроикономически показатели, са използвани данни към 15 февруари тази година.
Растежът на крайното потребление се ускорява до 4.7 процента. Заедно с това се отчита понижаване на инвестициите в основен капитал с 3.3 процента и повишение в износа със 7.2 процента.
Растежът на кредита за частния сектор у нас се забави до 12.7 на сто на годишна база през декември спрямо 13.5 на сто през ноември. За първи път от юни 2022 г., темпът на растеж бе под 13 процента.
И двата сегмента – нефинансови предприятия и домакинства, допринесоха за забавянето. Кредитите за покупка на жилище нараснаха със 17.8 процента или едва 0.2 процентни пункта по-малко спрямо ноември. Забавянето при потребителските кредити бе по-ясно изразено – от 14.1 процента през ноември до 12.4 на сто през декември 2022-а.
Спадът на лошите и преструктурирани кредити бе основен фактор за забавянето.
Растежът на фирмените кредити се забави до 10.4 на сто при 11.1 на сто месец по-рано, което съответстваше на забавянето на индустриалното производство през декември.
Среднопретегленият лихвен процент по жилищните кредити продължи възходящата си тенденция през декември с 5 базисни точки до 2.62 на сто. Средният лихвен процент по потребителските кредити достигна 9.63 процента, което бе повишение с 89 базисни точки спрямо ноември и със 113 базисни точки спрямо края на 2021 година.
Цената на фирмените кредити също се повиши – до 3.55 на сто или с 33 базисни точки спрямо ноември.
Среднопретеглената възвръщаемост на срочните депозити се повиши с 11 базисни точки до 1.01 процента.
Фискален сектор
По предварителните данни дефицитът по Консолидираната фискална програма през 2022 г. възлезе на 0.8 на сто от БВП (1.3 млрд. лв.). Отрицателното салдо по държавния бюджет беше само частично компенсирано от излишъка при средствата от ЕС, докато другите институционални сектори запазиха почти балансирани позиции. Приходите на касова основа се повишиха с 23.7 на сто през миналата година. Увеличението беше главно поради по-високи данъчни приходи, като в почти всички основни подгрупи бяха отчетени двуцифрени темпове на растеж и превишение на плана. Повишението при косвените данъци с 13.5 на сто на годишна база бе предопределено от по-високите постъпления от ДДС при внос. Приходите от ДДС от сделки в страната се понижаха с 3.9 на сто.
Постъпленията от преки данъци и социалноосигурителни вноски нараснаха съответно с 20.2 на сто и 12.4 на сто.
Увеличението на неданъчните приходите отрази целевите вноски на държавните компании от енергийния сектор във Фонда за сигурност на електроенергийната система, които след това бяха разпределени като субсидии към частния сектор за облекчаване на отрицателното въздействие от високите цени на електроенергията. В периода юли-декември вноските възлязоха на 3.1 млрд. лева.
Дори и при изключването им от приходите, неданъчните постъпления биха се увеличили. Помощите също нараснаха, отразявайки първия транш по Националния план за възстановяване и устойчивост, получен през декември.
Общите разходи се увеличиха със 17.5 процента, главно поради мерките за фискална подкрепа спрямо високите цени на енергията, като субсидиите се увеличиха с 32.8 на сто на годишна база. Социалните разходи се удвоиха. Капиталовите разходи и средствата за текуща издръжка също нараснаха, но останаха под планираните за годината.
Държавният дълг възлезе на 22.9 процента от БВП при 23.9 на сто от БВП в края на
2021 година.
