Предизборната кампания уж е в разгара си, а основна тема в публичното пространство е съдбата на паметника на армията окупаторка в центъра на София. Къде трябва да се озове той е отдавна изяснена позиция. Неясна през последните 14 г. остана само позицията на атлантиците от ГЕРБ, които по време на трите си мандата, държейки и общинска, и държавна власт не си мръднаха пръста по въпроса. И изведнъж, точно сега, във вихъра на кризи и разобличения, се оказа, че темата е по-съществена от „Магнитски“, корупцията, цените, Шенген и еврото, взети заедно. Класическа подмяна на дневен ред. Спин докторите на статуквото отново работят прецизно. А че паметникът е непоклатим в този момент, знаят дори врабците в парка. Кой не разбра защо?
Гост на “БАНКЕРЪ” е световно признатият учен акад. Николай Денков, водач в листата на ПП-ДБ в 30 МИР – Шумен.
Акад. Денков, хвана ли се вашата коалиция на тази подмяна в обществения дневен ред, чрез която ГЕРБ – дни преди изборите – отново прави опит да отскочи в „правилната страна“ на историята?
– На всички е ясно, че паметникът в парка не е най-важната тема днес. Най-важно е как да се справим с високите цени и да преодолеем затрудненията на хората. Що се отнася до паметника, аз нямам колебание, че той трябва да отиде в музея на социалистическото изкуство. Както и нямам съмнение, че не е сега моментът това да се обсъжда, защото отвлича вниманието от най-важните въпроси на деня. Не мисля, че сме влезли в капана.
Вижте първа част от интервюто с акад. Николай Денков:
Но темата отне доста от времето на предизборната кампания и хората се питат дали точно тя трябва да ги ориентира за кого да гласуват.
През това време ние бяхме ангажирани да завършим предизборната програма на ПП-ДБ, която ще бъде основа и за управленската програма – тя е готова и утре(14.03) ще бъде представена. В нея изобщо не се занимаваме с паметници, а с основните теми, които са важни за хората – и в краткосрочен, и в дългосрочен план.
Темите се открояват от само себе си, но по-важни са решенията им. С какви решения на големите теми ще излезете в управленската си програма?
Най-спешни са мерките за повишаване на доходите така, че да съответстват на повишаването на цените.
Отказахте ли се от възможността цените да бъдат „натиснати“, с пазарни механизми, разбира се, което е другата част от проблема с инфлацията?
Думичката „натиснати“ я намирам за леко притеснителна, видяхме примера в Унгария, където пробваха да натиснат административно цените, а инфлацията им скочи двойно по-високо от нашата. Но пък ако не се направи нищо, няма да има решение. Посоките, по които може да се работи са две. Едната, средносрочната, е да се подпомогне българското производство – проблемът ни е, че внасяме голяма част от храните на българския пазар, при положение, че имаме изключителни традиции в тази посока. Сега берем горчивите плодове на грешни политики от миналото, като привилегироването на зърнопроизводството, например.
Вижте втора част от интервюто с акад. Николай Денков:
При тази инфлация добре ли е от потребителска гледна точка да отделяме повече внимание на производителите, отколкото на крайните купувачи, особено ако вносната продукция е по-евтина? Зърнарите протестират, че е внесено по-евтино зърно, а ние се питаме защо при това положение цената на хляба не пада.
Точно така. Не желаем да създаваме нелоялни практики, а мислим как държавата да подкрепи вътрешните производители – както е в добре уредените държави. Говорим за създаване на конкурентна среда и подобряване на ефективността на нашите производители, които се чувстват изоставени.
Това е по отношение на производителите. Как обаче смятате да повлияете на ръста на заплатите, особено в частния сектор, който е извън регулацията на правителството?
Макроикономическите показатели на България ясно показват, че имаме нетипично високо за европейска страна степен на неравенство. А през последните години то се е увеличило от 33% на 40%. Това означава, че имаме системен проблем в преразпределението на парите в страната: малка част от хората получават големия пай имаме толкова много други в ниската степен на заплащане. Затова всеки разговор за развитие на икономиката трябва да включва и въпроса за намаляване на неравенството. Неравенството не е социалистическа идея.
След като сме последни по индекса за неравенство „Джини“, как да си обясним факта, че градусът на социално недоволство е нищожен – в далеч по-справедливо уредени държави, реакциите на обществото по социални въпроси е далеч по-радикален?
Две са основните причини. Първата е, че хората се поумориха и загубиха усещането, че нещата могат бързо да се променят. Втората е активната пропаганда да се обясни на хората, че по-добро от това, което е било, няма, че тази стабилност ни е много важна.
Какво трябва да се случи у нас не е най-сложната задача, по-сложно е да се каже как това да се случи.
Така е. Затова и програмата ни е доста изчерпателна. Много са темите, но ще очертая някои от тях. На първо място в краткосрочен план е подпомагането на хората с най-тежки проблеми.
Говорите повече за доходи и насърчаване на бизнес, значи ли това, че приемате сегашното ниво на цените като необратимо?
Това ще го реши пазарът. Икономическата теория е категорична, че когато се печатат пари, това води до инфлация. Това, което можем да направим, е да подобрим конкуренцията, КЗК и КЗП да започнат да си вършат работата.
Защо допуснахте важни регулатори да продължат да бездействат с изтекли мандати на ръководствата си?
Причината е, че никога не сме имали необходимото нужното мнозинство за да променим ръководствата им, а някои от тях се избират с 2/3 от народните представители. Нашето управление след март 2022 г. нямаше дори обикновено мнозинство в Народното събрание. Оставаше вариантът ГЕРБ, ДПС и ИТН да направят промените, което е неприемливо.
Как ще действате тогава, ако спечелите изборите, но в 40-ото НС мнозинство се образува около „хартиената коалиция“, наричана още „коалиция Магнитски“? Значи ли това, че завладяното от статуквото пространство, включително и регулаторите ще остане недосегаемо?
Всички разбират, че нещата не могат да продължат по този начин. Надявам се да има разум.
Но корупцията, освен на части от правосъдната система, се крепи и на регулаторите.
Да, и това е едно от обясненията защо те не работят. Никой, освен няколко личности, не е заинтересован икономиката да не работи. Въпросът е кое ще надделее: дали колективният разум, или интересът на тези няколко личности.
Какво си казахте днес на срещата си с европейските посланици?
Интересуваха се какъв ще е подходът ни след изборите. Обяснихме им, че искаме да направим правителство, казахме им и какви са акцентите в програмата ни. Ние сме дълбоко убедени, че ще сме първа политическа сила след изборите.
По-лесната част от програмата е да станете първа политическа сила, отколкото да формирате след това и парламентарно мнозинство, предвид споменатата вече явна или не коалиция между ГЕРБ, ДПС, БСП и помагачи. Смятате ли, че ще може да организирате в НС реформаторски блок, който да надвиши тяхната численост?
Сред тази група също има различни настроения, и там има хора, които биха искали нещата да се променят. Важното е да проведем кампанията си правилно.
Тече ли изобщо кампания в момента?
Масовата аудитория се умори от кампании. Това обяснява защо тази кампания тръгна по-бавно. Нашият акцент е срещи с хората по места. Може би това не се вижда.
Но има едни близо 70% от народа, които са си уморени отдавна и не гласуват постоянно. Как ще установите контакт с тях?
Не са 70%, коректната бройка е близо 60%. От тях 10-15% се колебаят дали да гласуват, а това никак не е малка бройка. Сред тях има разочаровани – като избирателите на ИТН. В Шуменско забелязвам, че много разочаровани има и сред избирателите на ДПС. Хора, които не усещат представителство.
Чакани или не, вие получихте някои много силни бонуси в предизборната кампания, като поредния списък „Магнитски“, като акцията на европрокуратурата срещу олигарси в енергетиката, като новите данни застари източвания по магистралите, в размер на над 500 млн. лева. Усещате ли реален ефект от тях върху българския избирател?
Вярвам, че хората или поне част от тях слушат тези факти внимателно. И се надявам, че тези съобщения ще бъдат претеглени добре.
В демократичния свят такива факти обикновено обръщат електоралната картина радикално. Защо тук не е така?
Това е един от най-големите проблеми, които аз виждам, като човек на духа. В последните години много морални норми загубиха своята стойност, много политици смятат, че лъжата е признак на висок политически професионализъм.
Като човек на точните науки как коментирате вътрешната предизборна социология на коалиция ПП-ДБ?
И официалната, и вътрешната ни социология показват, че в момента сме малко над коалицията на ГЕРБ. Но в официалните данни не се казва достатъчно ясно, че резервът ни да пораснем значително над ГЕРБ е огромен.
Разговора води: Емил Янев
