Правителството трябва да дефинира какво означава „сирене“. Защото иначе да сравняваме сирене от сухо унгарско мляко и такова от наша суровина, добита от сиво искърско говедо в район Централен Балкан, не е сериозно. Ами наш роден кашкавал от пълномаслено мляко с внесен полуфабрикат под името калията, продаван също като кашкавал?
Как се сравнява несравнимото изглежда знае само кабинетът и идеята вече се реализира на правителствения сайт https://www.foodprice.bg. Там може да следим цените на 30 продукта.
Тази „важна стъпка” е предприета в опит за овладяване на цените на стоките, само че информацията, която ни предлагат да сравняваме, очевидно не се взима от самите търговци, а е вече събрана от няколко държавни институции.
С какво благородно намерение?
Първо предположение – да се окуражи хранителната миграция на населението. Баба от Обеля да иде до Горубляне, където яйцата са с 5 стотинки по-евтини.
Второ – да се създаде обществен натиск върху всеки конкретен магазин. Който да принуди местния бакалин да свали цените до желано от пазаруващите в него комшии.
Трето – да бъде ударен сайтът, който представя отстъпките, предлагани в различни търговски вериги и то в сравним вид чрез каталозите им.
Четвърто – телевизионните мисирки да осмислят професионалното си битие като денонощно сравняват не само някакви цени у нас и виждат само най-скъпото, ами и като съпоставят цените на говеждото в нашата държава и в Аржентина, например.
Пето – според Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика: „Прочетох, че търговските аташета ще я подават (информацията-б.а.). Тяхната работа е да изграждат икономическите и инвестиционните връзки между България и съответната страна. Да снимат цените на маслото и кашкавала е доста абсурдно“.
Шесто – на базата на получената информация ще се опрат намеренията за приемането на закон, с който да се въведе таван на надценките. Това също е абсурдно и вредно, защото счупва целия пазарен механизъм и договаряне. Една такава идея може да направи стоките по-скъпи и да изгони по-евтините доставчици от пазара. Когато се сложи таван на надценките, печелят по-скъпите доставчици. Богданов смята, че това би бил абсолютно неприложим закон. „По-скоро са приказки и отчитане на дейност“, казва той.
