След двудневното му посещение в Москва миналата седмица, на Стария континент взеха да гледат на китайският президент Си Дзинпин с други очи. Вече няколко европейски лидери обявиха, че ще “отскочат” до Пекин през следващите две седмици. На първо време “командировъчни” са си подпечатали президентът на Испания Педро Санчес, президентът на Франция Еманюел Макрон и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Премиерът на Италия Джорджа Мелони също ще пътува, но все още не ясно кога.
Днес (27 март) върховният представител по външните работи на Европейския съюз и заместник-председател на Европейската комисия Жозеп Борел също обяви, че много скоро ще направи официално посещение в Китай, за да обсъди както руската инвазия в Украйна, така и някои други актуални теми.
Едновременно с всичко това, Брюксел трескаво се готви да приключи плановете за следващата среща на върха ЕС – Китай. Знае се къде ще бъде проведен форумът – в Пекин, но изобщо не е ясно кога. Защото най-напред трябва да започне и да завърши друга една подобна среща на върха –
Европейски съюз – Съединени американски щати!
Доскоро САЩ и ЕС обвиняваха Китай, че планира да достави оръжие на руската армия за войната в Украйна, но сега Жозеп Борел заявява, че Пекин не е „прекрачил никакви червени линии” и няма индикации, че се подготвя да се ангажира пряко във войната.
Този обрат не е случаен. Брюксел внимателно проследи посещението на Си в Москва и си даде сметка, че
той няма никакъв интерес да се намесва в руската война
и твърдо настоява за ролята си на посредник в конфликта.
Има обаче и още една добра новина. По преди няколко дни кремълската пропаганда тръбеше наляво и надясно, че Русия и Китай ще подпишат договор за съвместно строителство на газопровода „Силата на Сибир-2 , който до някаква степен да компенсира загубата на европейския пазар. Според разчетите на „Роснефт“, тази тръба ще е с капацитет до 50 милиарда кубически метра газ на година. От декември 2019 г. “Газпром” доставя газ за Китай по газопровода “Силата на Сибир-1”, който трябва да достигне капацитет от 38 милиарда кубически метра газ до 2025 година. За Москва това щеше да е сделката на сделките, но… нещо не се получи. А Си Дзинпин, след като не пое подобен ангажимент,
остана уклончив както винаги – я ще стане, я няма да стане.
Докато Брюксел търси дипломатически пробив с Китай, Съединените щати ще проведат важно събитие, от което ще разберат кои са съюзниците им.
Във вторник (28 март), във Вашингтон започва втората среща на върха за демокрация, която – според Белия дом – ще търси обединен фронт срещу авторитаризма. Пред участниците Джо Байдън най-вероятно ще търси
подкрепа срещу нарастващото влияние на Китай
и затова на форума не са поканени Унгария и Турция..
През последните години Брюксел много внимаваше да не се окаже въвлечен в борбата между двете суперсили, защото подобно “оказване” не е по силите му. Позицията на Вашингтон обаче става все по-твърда и съвсем скоро ще дойде момента, когато
Европейският съюз трябва да реши на чия страна е.
И не само публично да заяви това свое решение, но и да го отстоява с цената на всичко.
Важно е да се отбележи, че икономически САЩ Китай продължават да гонят интересите си, отпускайки щедри държавни субсидии на собствените си производители и прецаквайки европейския бизнес. Геополитически обаче ЕС и САЩ продължават да са партньори, нищо че Брюксел винаги изглежда леко стреснат от поредната категорична позиция на Вашингтон.
От доста време доста анализатори предупреждават, че най-разумният вариант е
ЕС да разработи своя собствена позиция по отношение на Китай.
Така няма да се налага постоянно да лъкатуши и непрекъснато да се страхува, че ще засегне нечий интерес. Преди руската инвазия в Украйна това изглеждаше почти нереално, защото Европа живееше с мисълта, че война на континента е невъзможна. Сега обаче европейските институции действат много по-организирано и целенасочено. Така че, защо ЕС да не си начертае собствени червени линии и да стане с една идея по-независим?
.
