Летище Русе става център за борба с градушките в Северна България. В близките дни от него ще излитат самолети, които ще разбиват леда в градоносните облаци над милата ни татковина и ще борят засушаването в съседна Румъния. Не след дълго аеропортът ще обслужва и пътници.
Това стана възможно благодарение на факта, че в края на януари Русенският общински съвет почти единодушно разреши на инвеститора „Еърпорт Русе“ ООД да ползва летище Русе през следващите 10 години.
Както „Банкеръ“ вече писа, още на следващия ден започна ударното изграждане на периметровата ограда, ремонтът на пътническия терминал, както и прочистването на пистата, пътеките за рулиране и пероните от треволяка и храсталаците,
прорасли през последните три “безстопанствени” десетилетия.
На летище Русе вече постоянно е базиран единият от трите самолета Beechcraft King Air 90, собственост на инвеститора. Вторият ще пристигне в близките дни след ремонт на единия двигател. На третия самолет все още се извършва основен ремонт на двата двигателя и модернизация на авиониката.
„Ремонт на двигателите задължително се извършва на всеки 3600 летателни часа“ – обясни управителят на „Еърпорт Русе“ Георги Налбантов. – „А благодарение на новата авионика, която заменяме по наше желание, самолетът ще получава по-пълна информация за времето при полети. Очакваме третият ни самолет да пристигне в Русе в средата на май. Ремонтите се извършват в Австрия“ – допълни Налбантов.
Едно от двете дружества съдружници в „Еърпорт Русе“ – „Стройпроект“ ЕООД,
изпълнява договор с Изпълнителната агенция „Борба с градушките“
към Министерството на земеделието и горите за „Осъществяване на дейности по противоградова защита със самолетен способ за засев на потенциално градоопасни облаци на територията на Република България“.
Под “чадъра” на този договор попадат около 33 000 квадратни километра. Или 33 милиона декара. Или около една трета от милата ни татковина (виж графиката).
Границите на охраняваната площ са река Дунав – на север, Стара планина – на юг, Черно море – на изток и около 20 км западно от Враца, Мездра и Ботевград. Така от Северна България остават област Видин и части от областите Монтана, Враца и Плевен, които се защищават от полигоните за борба с градушките в Долно Церовене, Бърдарски геран и Долни Дъбник.
Зоната, защитавана със самолетите на “Еърпорт Русе” от градушки, е оцветена с тъмен цвят
Фирмата разполага със специализиран софтуер за противоградова защита чрез самолетен способ. Обработката и визуализацията на информацията, получавана от метеорологичните радари на ИА „Борба с градушките“, ДП РВД и от чуждестранни метеорологични радари, се обработва в реално време.
Самолетите, заредени с гориво, палки и шпули за противоградова защита,
излитат до 20-25 минути след получаването на координатите
на формиращите се градоносни облаци. Това е времето, необходимо за изготвяне на полетен план и одобряването му от ДП РВД.
Ако самолетите са се върнали току-що от полети, времето за излитането им се увеличава до 40 минути – за да бъдат заредени с гориво и противоградови средства, обяснява управителят на „Еърпорт Русе“ Георги Налбантов.
Успеваемостта на борбата срещу градоносните облаци със самолети е висока.
„През сезоните, в които сме работили в България, е имало средно 3-4 малки градушки в нашата зона, с големина на ледените зърна колкото ориз или грах, т.е. с „нестопанско значение“. Такива се получават когато облакът навлезе в зоната с вече формирани ледени зърна или когато има бързо развитие на много градоносни облаци на голяма площ“ – обяснява Налбантов.
Първият самолет Beechcraft King Air 90 за борба с градушките от месец е постоянно базиран на летище Русе. На десния му борд е изобразен генерал Стефан Петров, който, заедно с Христо Крушарски, е основоположник на самолетния метод за борба с градушките в България. Над крилата му са монтирани установки с по 36 места за палки със сребърен йодит – общо 72 броя, които – в зависимост от посоката на въздушния поток – се запалват под или над градоносния облак.
Икономическата ефективност на борбата с градушките със самолетния способ явно също е висока. „За
около 5.5 млн. лв. с ДДС през изминалите сезони,
ние ефективно опазихме една трета от територията на България, на която няма изградени площадки за борба с градушките“, казва Георги Налбантов.
Важно е да се отбележи и фактът, че реагентът, използван за борба с градушките – сребърен йодид (AgI), е абсолютно безвреден за околната среда.
„Това е същият реагент, който се използва в ракетите за борба с градушките, но в много по-малък обем. Причината е, че самолетният способ е много по-ефективен, тъй като чрез самолета реагентът се вкарва директно в облака в най-точния момент. Ние не чакаме облакът да дойде при нас, а сами отиваме при него. Притежаваме сертификати, удостоверяващи характеристиките на реагента, както и сертификат за качество и знак за съответствие – СЕ маркировка, че продуктите отговарят на всички изисквания на ЕС за безопасност. Същото се отнася и за реагентите, които използваме за предизвикване на валежи – калциев дихлорид, натриев хлорид и калиев хлорид“, обяснява Георги Налбантов.
За това, че ефективността на самолетния способ –
както за борба с градушките, така и за предизвикване на валежи
– е много висока, говорят много факти.
На първо място – той от години се използва успешно в страни с високоразвито земеделие като Аржентина и в държави с пустинен климат като Обединените арабски емирства.
На второ – правителството на Италия, където миналата година сушата унищожи земеделска продукция за милиарди евро, и то в северната част на страната, се готви да използва самолетния способ за предизвикване на валежи. Поради това в края на миналата година представители на българската компания са били поканени да представят метода за предизвикване на валежи в Триест.
На трето място – от него все повече се интересуват големи собственици на земи (над 200 000 дка), в различни държави.
Силно обраслата и тежко напукана пътека за рулиране в източния край на летище Русе. И… тракторист, който със специализираната си машина се опитва да пребори майката природа.
Но най-важната информация, която интересува обществеността на Русе и региона е, че печалбите, които „Еърпорт Русе“ ще инкасират от борбата с градушките в България и предизвикването на валежи в Румъния,
ще бъдат инвестирани в развитието на летището.
С тях ще бъде ремонтирана полосата за излитане и кацане, ще бъдат монтирани светосистема на пистата и система за видеонаблюдение, ще бъде довършен и ремонта на пътническия терминал, за да бъде приведен в съответствие с изискванията на авиационната сигурност и – в крайна сметка – да заработи по предназначение. Тоест – да посреща, обслужва и изпраща хора. Нещо, за което не само бизнесът, но и много туристи в Русе мечтаят. И което, по уверенията на инвеститорите, ще започне най-късно до година и половина – две.
