На 70 години американският режисьор Джим Джармуш, известен с филмовите си герои – аутсайдери, издава първия си албум. В него той размишлява за музиката, смъртта на киното, забавлявайки се от грешките си.
Малко са режисьорите, които са толкова внимателни към музиката като Джим Джармуш. През годините той привлича RZA на Wu-Tang Clan в своя филм за убиеца, който се среща със самурай, а именно „Куче призрак: Пътят на самурая”.
Имаше на разположение Том Уейтс и Иги Поп, които под силното въздействие на кофеина, кръстосаха шпаги сред гъста вихрушка от дим в „Кафе и цигари” от 2003 г. и получи шанса Нийл Йънг да импровизира на китарата си за саундтрака към „Мъртъв“ (Dead Man). Да не говорим, че във филмите му присъстват най-разнообразни актьори, като се почне от Джо Страмър, до Screamin’ Jay Hawkins. Междувременно Джим Джармуш режисира и документален филм за Stooges.
„Музиката винаги е била важна част от живота ми“, казва той с неподражаемия си дълбок баритонов тембър. „От времето, когато бях тийнейджър, музиката е нещо, което оформя живота ми и решенията, които взимам и осъществявах.“
Но през последното десетилетие Джармуш еволюира от запален почитател и проницателен куратор, до правене на собствена музика за филми заедно с продуцента и музикант Картър Логан в тяхната група Sqürl. Те са композирали музика за филми, между които за неговата прочута история за зомбита „Мъртвите не умират” и „Патерсън” – фина, но трогателна история за поета – шофьор на автобус.
Сега Sqürl отиват по-далеч, като издават своя дебютен студиен албум „Сребърна мъгла”. Това е албум с атмосферен, завладяващ, бавен дрон рок, който включва гостите Шарлот Генсбур, Аника и Марк Рибо. Резултатът е нещо, което Джармуш гордо описва като:
„ентусиазирано маргинален … Аз не съм мейнстрийм, не съм и ъндърграунд. Аз съм някъде по средата. Но наистина красивите неща се намират около границите, така че се чувствам по-удобно и честно да бъда там.“
Този подход едва ли е изненадващ за режисьор, който има репутацията на пламенен, дори непреклонно, независим човек. „Аз съм маниак по отношение на контрола, тъй като трябва да правя всичко по мой собствен начин“, казва Джармуш. „Аз трябва да избера всички свои сътрудници. Трябва да взема своето окончателно решение. Аз трябва да го продуцирам чрез собствената си компания. А що се отнася до хората, финансиращи филмите, позволявам им да ми дават бележки за първоначалната версия, но по договор нямам абсолютно никакво задължение да ги спазвам.
Когато прави „Мъртъв“ (Dead Man) през 1995 г., Джармуш за кратко флиртува, работейки с по-големи продуцентски компании и се оказа в конфликт с тях. И конкретно с тогавашния шеф на Miramax Харви Уайнстийн. След като Джармуш отказва да приеме предложените от него съкращения на бюджета, съобщава се, че Уайнстийн е саботирал и минимизирал кинематографичното излъчване на филма. Въпреки това лентата е обявена от критиците за шедьовър и става олицетворение на бъдещото верую на Джармуш – винаги изкуството да е над комерсиалното.
„Смятам се за аматьор“, казва Джармуш. „Тъй като коренът на думата „аматьор“ е френски и съдържа думата любов. Така че, това е като любов към правене на нещо, а не непременно липса на умения, докато професионализмът е: правя това, за да правя пари. Интересувам се от несъвършенството, защото научих, че грешките понякога са много ценни, дори много красиви. Мисля, че „съвършенството” е несъвършено, но несъвършенството е перфектно.“
Джармуш оприличава любовта си към несъвършенствата с тъкачите от индианските племена Навахо и Зуни. „Когато направят одеяло и в него има повтарящ се мотив, който е напълно симетричен, те го отхвърлят и казват, че в одеялото няма магия“, споделя той. „Ако има детайл, който по някакъв начин прецаква симетрията, това е знак за нещо магическо.“
Такава беше нагласата, когато Sqürl влезе в студиото с Рандъл Дън – продуцент на множество групи, включително Boris, Sun O))) и Earth, които обичат да преливат тежките китари в мелодичен шум и текстурни звукови пейзажи. „Опитваме се да не премисляме нещата“, казва Джармуш на техния свободно течащ студиен подход.
„Нашата музика не винаги е строго формулирана структурно, така че не знаем съвсем докъде ще стигнем, когато започваме. Ние нямаме традиционната структура на A, B, C – имаме само A и понякога B. Структурите не са това, от което се интересуваме. Ние се интересуваме от чувствата.“
На 70 години Джармуш се чувства удобно да прави музика, която не преследва духа на времето. „Не сме на 20 години, за да искаме да направим нашата група световно известна,” отговаря той заедно с Логан на въпрос на журналисти от „Гардиън“, добавяйки:
“Ние не се опитваме или очакваме да се харесаме на всички. Този аспект е ключът към възгледа за живота на Джармуш както в музиката, така и в киното. „Аз не вярвам в адресирането на изкуството към определена публика“, казва той. „Влизал съм в спорове за това с моите филми, когато съм заявявал, че не ги създавам само за публиката. Не мисля за останалия свят. Ако започнете да мислите каква е вашата целева или таргетгрупа, тогава ще поемете по пътя на изчисленията за попадане в мейнстрийма, а това просто не е нашият начин. Не сме от този вид артисти“, категоричен е Джармуш.
Неговата професионална връзка с Логан датира от почти 20 години, като той е нает в офиса на Джармуш по време на снимките на „Broken Flowers” с участието на Бил Мъри през 2005 г., преди да стане продуцент на няколко негови филма. Докато Логан се занимава с музика от 8-годишна възраст и е бил барабанист в училищния джаз оркестър, Джармуш е самоук. Той е свирил в нюйоркски авантгардни банди в края на 70-е и началото на 80-е, една от които – Del-Byzanteens -е имала кратък успех и е била част от влиятелната сцена на CBGB – известен музикален клуб. Но напрежението в групата нараснало и те се разпаднали. А Джармуш спрял да се занимава с музика за дълго време. „Просто се съсредоточих изцяло върху филмите“, споделя той.
В условията на съвременната филмова индустрия, която е много по-различна от тази, в която Джармуш се появява, той решава да насочи творческата си енергия в правенето на музика. Това се превръща в жизненоважно бягство от стреса и препятствията в процеса по получаването на финансиране и създаването на филми.
„Филмовата индустрия е на практика изчезнала“, твърди Джармуш. „Гадна е. Влоши се. Видът на сделки с разделени права – 50 на 50 процента споделени печалби с финансистите и то след разходите – принцип, който ми даваше възможност да правя филмите си … сега, ако предложа подобно нещо, ще бъда изгонен със смях от шибаната сграда“, не скрива яда си режисьорът.
Сега Джармуш и Логан се наслаждават на мигновеността на правенето на музика в сравнение с огромните времеви линии, характерни при създаването на филми. „Освобождаващо е“, споделя режисьорът.
„Тъй като сам пиша сценариите си, това е процес с трайност около две години. От възникването на идеята за филм до неговото завършване. Музиката е толкова различна. Тя възниква на момента. Обичам я.“
Джармуш споделя спомен със стария си приятел и сътрудник Уейтс, в който кристализира онази моментна магия на правенето на музика.
„Той седна на едно пиано и каза: „Хей, нека ти изсвиря това нещо, което написах“. И той изпя една красива песен, която просто излетя в ефира. Мислех си: „О, човече, работя върху филм и това ще ми отнеме две години, преди дори да мога да изразя това, което се опитвам да кажа.”
Един пример за това, че албумът е оформен от подобни решения в момента е песента The End of the World, в която Джармуш чрез думи изобразява апокалиптични сцени от края на света, в съчетание с китари, барабани и електроника, изпълняващи погребален марш. Първоначално това е била инструментална пиеса, но плътното и мрачно настроение на музиката вдъхновява Джармуш да създаде текста. „Драсках си и написах този кратък текст и им го прочетох, а те: „Влизай в кабината“, спомня си той. „Идеята дойде много бързо, но музиката ме вдъхнови.”
За да впрегнат допълнително тази спонтанност, творческият тандем понякога използва карти Oblique Strategies (създадени за първи път от Brian Eno и Peter Schmidt през 1975 г.). Всяка карта дава предложение за промяна на творческия процес. Например: „Ами ако опитам този напълно произволен подход?“ споделя Логан. Джармуш държи колодата с карти наблизо и вади една. „Най-важното нещо е най-лесното за забравяне“, чете той. „Това е добър начин да направите малка крачка назад и да погледнете на нещата от друг ъгъл. Като куче, което обръща глава настрани, когато не разбира нещо, за да получи различна перспектива.”
Албумът е придружен от прессъобщение, в което освежаващо отсъства типичната натруфена хипербола, която има тенденция да придружава подобни неща. Вместо това има дълъг списък, който гласи: „Sqürl обича да рисува със силни, бавни китари и барабани. Sqürl обича shoegaze, haze-rock, drone метъл и трип-хоп. Sqürl е отегчен от Auto-Tune.“
Защо е омразата към Auto-Tune (програма за корекция на тона)? Двамата казват, че харесват използването му от Kanye Уест и Франк Оушън, но на Джармуш вече му е писнало да разчита на лесните неща. Въпреки това, той така или иначе има нов кошмар.
„Напоследък имам отвращение към базирани на блуса, рокендрол китарни сола,” смее се той.
„Ние скоро загубихме Том Верлен и отново слушам Television и си мисля: „Боже, виж как направиха тези красиви песни без нищо, базирано на блуса.“ Формата е толкова красива – изящна! Аз просто повече не мога да слушам хора, които дробят на шибана електрическа китара. Това е новата ми автоматична настройка. Новият ми Auto-Tune. Без „дрОбене” на базата на блуса, моля. Не искам да чувам това!“
Демонстрация на неприязън, изразена насмешливо, но от артист, който очевидно е обзет от желанието да избягва очевидното, лесното и предвидимото. Да забавиш нещата в свят, който се ускорява. Да определяш грешките като нещо красиво, вместо да се стремиш към съвършенство. Да предпочиташ аматьора пред професионалиста. Или, като самият Джармуш казва: „Нека ценим емоциите пред виртуозността“.
Но четири години след последния му опит, дали светът на киното ще привлече скоро отново Джармуш?
„Не мога да говоря за подробности, но съставяме план за филм“, признава той.
„Написах го, мислейки за конкретни актьори, които сега се опитвам да преборя. Актьорите са като диви животни, които трябва по някакъв начин да заловя, защото с тях са се случили толкова много неща. И така, опитвам се да хвана някои невероятни диви животни! Надявам се да успея.”
Междувременно Джармуш изглежда повече от щастлив да се хвърли в музиката с главата напред. Освен че издадоха дебютния си албум, Sqürl също свирят на концерти, включително на фестивалите Christine и The Queens’ Meltdown, където те ще изпълняват музика на живо, заедно със сюрреалистично дадаистките филми на Ман Рей.
„Музиката е много магическо нещо“, споделя Джармуш. „Обичам да правя филми, защото в тях има всякакви изразни средства, но музиката наистина е най-красивото нещо, което хората създават, за да изразят чувствата си. Музиката е просто уникално чудо!“
