Бъдещите управляващи трябва да побързат да се споразумеят с бившия премиер и още по-бивш монарх за имотите му, защото в противен случай държавата ще трябва да му плати доста пари.
Европейският съд по правата на човека в Страсбург обяви във вторник, 2 май, че България е осъдена да плати на Симеон Сакскобургготски 1 635 875 евро (3 198 136 лв.) плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени.
Бившият премиер и сестра му Мария-Луиза Хробок заведоха дело срещу България заради мораториума от 2009 г., с който им бе забранено да се разпореждат с имотите си и да печелят от тях. Съдът в Страсбург реши, че забраната за търговска експлоатация на царските гори нарушава Европейската конвенция за правата на човека, която защитава собствеността. Освен това,
двамата са били лишени и от справедлив съдебен процес,
тъй като не им е било позволено да обжалват мораториума.
Бившият премиер и сестра му спечелиха делото още през 2021 г., като съдът даде срок на двете страни да се споразумеят. И понеже – типично по български – въпросното споразумяване не се случи и мораториумът продължи да си действа, през тези две години Симеон и сестра му постоянно са търпели загуби.
Длъжни сме да припомним, че сагата започна през декември 2009 г., когато парламентът прие решение, с което наложи мораториум върху
правото на царските наследници да се разпореждат с върнатите им имоти.
Това трябваше да е мярка, която действа временно – до приемането на специален закон, който да регулира претенциите им, т.е. да да защити и техните интереси, и интересите на държавата. И понеже първото правителство на Борисов не си мръдна пръста да изработи такъв законопроект, , през 2010 г. Сакскобургготски заведе дело в Страсбург. По-късно той и сестра му заведоха още три дела, защото с решение на българския съд
резиденциите „Кричим“, „Ситняково“ и „Саръгъол“ бяха обявени за държавни.
Едва през 2017 г. третото правителство на Бойко Борисов реагира и обяви, че е готово да преговаря за споразумение, но до сделка не се стига.
Историята с така наречените царски имоти започва, след като България е обявена за република през 1946-а.
Година по-късно парламентът приема Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници, който съдържа само две разпоредби:
„Чл. 1. Обявяват се за собственост на Народната Република България всички движими и недвижими имоти, находящи се на територията на България и принадлежащи на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, лично придобити и наследени.
Чл. 2. Използуването на тия имоти става съгласно правилник, одобрен от Министерския съвет, по доклад на министъра на финансите.“
През 1994 г., след окончателното приемане на всички реституционни закони –
за земеделската земя, за горите, за едрата градска собственост и т.н. –
започва поетапното връщане и на царските имоти.
През 1998 г. Законът за конфискацията на царските имоти е обявен за противоконституционен, което дава силен тласък на реституционните процеси.
Още по-ускорена стана процедурата след юни 2001 г., когато
царската партия НДСВ печели парламентарните избори,
а бившият монарх на практика абдикира и става министър-председател на Република България.
До края на 2004 г. – около 8 месеца преди изборите за 40-о Народно събрание, Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок, без ловната резиденция в Кричим, получават всички имоти, които са си поискали.
Проблемите им започнаха с шеметното влизане на Борисов в законодателната и изпълнителната власт през 2009 г., когато
мнозинството на ГЕРБ наложи мораториум
върху правото на Сакскобургготски и сестра му да се разпореждат със собствеността си.
През 2020 г. Върховният касационен съд реши окончателно, че дворецът „Царска Бистрица“ е собственост на Симеон Сакскобургготски и сестра му. Съдът приема, че дворецът е бил построен с лични средства на дядото на Симеон – цар Фердинанд Първи.
За „царските гори“ в Рила обаче ситуацията е по-сложна. Според Закона за горите от 1897 г., държавата е собственик на горите, но съдът взема предвид друго обстоятелство: в приетите по-късно закони се посочва, че горите се делят на държавни, общински и частни, според доказателствата по делото Фердинанд е купувал земи през 1901 година.
Съдебните битки между Сакскобургготски и държавата за имотите продължават с години. Досега съдът постанови, че държавата е собственик на дворците „Кричим“, „Саръгьол“, „Ситняково и „Врана“, но
спорът за горите в Рила – 16 500 декара, продължава.
Без значение дали ни се харесва или не, семейството на бившия премиер има документи за тези земи и колкото и апетитна хапка да изглеждат, те отдавна си имат собственик. Въпросът е какъв е смисълът държавата да протака окончателното решаване на този спор.
Например – от 10 години делото за царските гори в Рила е
на първа инстанция в Софийския окръжен съд,
който обаче не желае да се произнесе по казуса. Защо се случва това и кой печели от нелепата ситуация?
Държавата няма полза да протака, защото после тя ще трябва да плаща, т.е. данъкоплатците ще бъдат ощетени по някакъв начин.
Тук въпросът дали Симеон се е върнал в България, за да си вземе имотите, или се е прибрал по някакви други причини – няма никакво значение от правна гледна точка. Семейството му има право на тях и иска да печели от собствеността си.
Колкото и да не се харесва на някои подобна възможност, няма начин тя да се промени. Затова най-смисленият ход и на днешните управляващи е… вчерашния (образно казано) единствен вариант: разговори – преговори – споразумение.
