Един от най-известните юнаци около държавната софра по време на тройната коалиция, управлявала през периода 2005-2009 г. – Георги Георгиев е затънал до гуша в дългове. Освен като крупен строителен предприемач, той е известен и като кумецът на Дългия инкасатор, т.е. на Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев. За това говори фактът, че през последните години купища негови имоти се разпродават от частни съдебни изпълнители.
Такъв е случат с перлата в хотелиерската му корона „Зорница Сендс“, построен на самия плаж между „Свети Влас“ и „Елените“. Частният съдебен изпълнител Станимира Николова е обявила на публична продан имотът, собственост на „Хелт енд СПА холидейс“ ЕООД, за 16.901 млн. лева.
От обявлението за продажбата става ясно, че
„солидарните“ длъжници на „Първа инвестиционна банка“,
която очевидно е финансирала проекта, са още три фирми на Георгиев – „Пиринска туристическа компания“ АД, която е реалният собственик на фирмата длъжник , „Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД и „Гео пет – М“.
Справка в информационната система „Дакси“ показва, че още миналата година банката е наложила запор на строителния холдинг, а „Гео пет – М“ вече е обявена в неплатежоспособност и се управлява от синдик.
Продажбата на пет звездния хотел „Зорница Сендс“ е определена за 26 май.
Комплексът, който се намира в местността „Козлука“ беше открит с фанфари през 2006 година. Комплексът, чиято разгърната застроена площ е над 16 000 кв. метра е вдигнат върху близо 10 декара бивша земеделска земя.
Сега
претенциозния комплекс се продава накуп
– с пълното му оборудване и обзавеждане, детайлно описано в обявлението на частния съдебен изпълнител.
Това не е първият обект на Георги Георгиев, който е обявен за продажба заради дългове. През ноември 2022 г. частен съдебен изпълнител направи опит да продаде друг апетитен имот на строителния предприемач за 17 млн. лева. Собствеността се водеше на фалиралата „Гео пет М“ АД, където основен акционер е Георгиев. Става дума за два терена, разположени на петдесетина метра от плажната ивица в „Слънчев бряг“. Единият имот е 14 декара и бе оценен на 10. 56 млн. лв., а другият – за 6. 292 млн. лева.
Преди време на търг – пак заради натрупани дългове – беше изваден още един негов имот – в местността „Бански път“. Определената за него цена беше 249 000 лева.
Столичният бизнесмен Георгиев,
разви скорострелно бизнеса си по времето на тройната коалиция (2005-2009)
чрез „Пиринска туристическа компания“. Схемата е позната – реализира няколко мащабни проекта с държавно финансиране, напазарува изгодно редица апетитни парцели, тръгна да строи и… част от начинанията му така си и останаха – на хартия.
В свои публикации „Банкеръ“ нееднократно е описвал промоционалните сделки, в които кумецът на Румен Овчаров е участвал. Припомняме една от тях – скандалната заменка, реализирана чрез Столична община. Гигантската далавера през 2007 г. възмути дори неколцина общински съветници от БСП. Те изляха гнева си в така нареченото „Кърваво писмо“, в което беше описана „заверата“
между техните съпартийци и ортаците на бившия син (уж) градоначалник Стефан Софиянски.
Някои от най-скандалните заменки с апетитни общински имоти за които се говореше в това писмо бяха направени именно от общински съветници от „опозиционната” социалистическа партия, по време на Софиянски. Тогава хората от вътрешната опозиция в БСП посочиха и двигателите на тези далавери – общинарите Мичо Райковски, Симеон Симеонов, Христофор Христов и Таня Найденова, като подчертаха, че те до един са
верни кадри на несменяемия по това време шеф на БСП-София – Румен Овчаров.
В списъка на облажилите се техни сподвижници бе включена и въпросната далавера на Георги Георгиев – 10 декара общинска земя в елитния квартал „Драгалевци“ срещу… едно много голямо нищо. Или по-точно казано – срещу 44 лева на квадратен метър.
Както си му е редът по това време всичко беше изпипано по „процедурата“, разработена през 1995-1996 г. от „Великолепната четворка“ в Столична община – Стефан Софиянски, Евгений Бакърджиев, Антоан Николов и Асен Дюлгеров. С решение на Столичния общински съвет (бел. ред. – който по това време беше наричан „ООД по интереси“)
парцелът е вкаран в активите на „Софийски имоти”,
където щатният по онова време изпълнител на подобни „мръсни поръчки“ Тошко Добрев го продаде на Георгиев за жълти стотинки.
Любопитното в случая е, че Георгиев не купува 10-те декара директно от „Софийски имоти“. Те са му препродадени от
„американска фирма”, чиято адресна регистрация е ромска колиба в Костинброд.
Днес, разбира се, нещата са различни. Въпреки че на практика си е все същото: когато персоналната ти „златна акция“ е на власт – ти си на седмото небе и единствената ти работа е да прехвърчаш от облак на облак. Когато обаче кумът ти изпадне (и то без право на обжалване, протест или реабилитация) от каручката на Господ, личният ти рай се превръща в ад.
Друг е въпросът, дали банката и Националната агенция по приходите, които са основните взискатели към съда и за продажбите на частните съдебни изпълнители, ще успеят да приберат полагащото им се.
