В София, в Студентски град между скейт парка и улица „Академик Стефан Младенов“, утре, 9 май в 12:00 часа, се открива изложба по случай 150 години от издаването на първия цялостен и превод на Библията на български език.
Тя ще продължи от 9 до 13 май с работно време 10:00 -19:00 часа. Освен нея по повод годишнината ще има и Ескейп стая, която ще бъде на разположение на посетителите от 9 май до 9 юни в часовете между 11:00 и 21:00 всеки ден.
На откриването ще присъства зам.-министърът на културата доцент д-р Пламен Славов, директорът на печатницата на Софийския университет проф. Валери Стефанов, кметът на район „Студентски“ Петко Горанов, зам.-кметът на район „Студентски“ Атанас Горов и уважавани дейци на културата.
Организатор на изложбата е сдружение „Извор на бъдеще“, откъдето уточняват, че изложбата съдържа 24 банера, експозиция на артефакти и интерактивна стена.
В изложбените банери е отразена историята на преводите на Светото Писание на български език от IX в. до XIX в., както и интересни извадки от съдържанието му.
На интерактивната стена към изложбата посетителите могат да проверят своите знания за Книгата на книгите.
Ескейп стая ще пресъздаде по адекватен за младите хора начин Библията и нейното значение. Чрез технологично решени предизвикателства и логически загадки посетителите ще се потапят в древен свят на приключения и мистерии.
Изложбата и Ескейп стаята са безплатни за посетителите.
Първото цялостно издание на Библията на новобългарски език се появява през 1871 г. в печатницата на арменеца Агоп Бояджиян в Цариград, оттам и едно от названията й – „Цариградска“ библия. Известна е още като „Славейковата“ библия, заради участието на известния писател Петко Славейков в работата по превода. Наричана е също така и „Протестанската“ библия, доколкото преводът е иницииран и подкрепян през годините от Британското и чуждестранно библейско дружество (основано 1804 г.) и Американския съвет на комисионерите на чуждестранните мисии, основан през 1810 година.
Цялостният новобългарски превод на Библията е плод на упорит и дългогодишен труд
на различни книжовници.
Преводите на пълното издание са направени основно от гръцки език, като са правени
съпоставки с различни други източници.
Цялостната работа по подготовката, сверяването на текста, издаването и разпространението е вдъхновявана и координирана от Илайъс Ригс и Албърт Лонг.
Двамата са високообразовани хора, институционално и емоционално ангажирани към съдбата на изгубения във времето, но „преоткрит“ български народ.
Издаването на „Цариградската“ библия през 1871 г. е плод на дванадесетгодишен упорит труд. Това издание изиграва голяма роля за кодификацията на българския книжовен език на основата на източните говори. Пенчо Славейков отбелязва, че този превод слага край на езиковата безредица, на боричканията на разни наречия за първенство и установява литературния език.
Иван Вазов има подобна оценка – според него Цариградската библия е решила езиковия спор в България и е утвърдила българския книжовен език. От своя страна Стоян Михайловски определя превода на Библията като единствената грамотна книга на български език.
