Както е тръгнало, ще се наложи да се обърнем към ООН, за да вкара тук миротворци, след обявената от главния прокурор Иван Гешев война.
Судан пасти да яде – там поне е ясно кои са основните действащи лица. Тук имаме ясно позиционирани фронтмени, ама кой стои зад тях, какъв е тилът им, логистиката – един господ знае.
И най-важното – ножът е опрял до кокала и всеки един миг можем да чуем фаталния изстрел. Или да станем свидетели на мистериозното натискане на клавиша „enter“. Но за разлика от Судан, където двама генерали си мерят пищовите, у нас не е ясно откъде ще тресне изстрелът. Оказва се, че лицата с пръст на спусъка са много на брой…
Миротворците от ООН трябва час по-скоро да дойдат у нас. Иначе бодигардовете от НСО ще се самоизтрепят, чудейки се кого да охраняват по-напред – главния прокурор Иван Гешев ли, или неговия заместник и шеф на следствието Борислав Боби Сарафов.
В този момент с право съжаляваме, че преди години закрихме онова звено в прокуратурата за защита на Гешев. Ама как да предположим, че ще има остра нужда от него? Всъщност Гешев може би още тогава да е бил наясно какви беди може да причини политическия боклук. Кой знае? Иначе здрави момчета бяха там, вършеха добра работа само с вида си, до ден днешен ги помнят в президентството. Ако днес звеното съществуваше, нямаше да има нужда главният прокурор да си търси защита от приятелска държава.
Сега ситуацията е сложна. Боби Сарафов иска охрана, Гешев също, а заместникът на Сарафов Ясен Тодоров направо трябва да се обърне към Министерството на отбраната и да поиска в спешен порядък да му инсталират около терасата антидрон ракетни системи Vampire. Във вторник той притеснено разкри по телевизията, че от вчера следобед един дрон обикаля и влиза в терасата му, която всъщност е към жилище, собственост на родителите на съпругата му.
Украйна си поръча такива, били много добри. И няма да се наложи тъща му да пъди нахалните метални птици с трепачка за мухи. В 21 век живеем, все пак, стига анахронизми.
Трябва да решим бързо и проблема с чуждите експерти по тероризъм. Проблем е, защото се оказва, че у нас такива има под път и над път. Настава тотално объркване при появата им тук и там, всеки ги кани за нещо си и родната журналистика се бие главата в стената да разбере кой кой е, кой го е поканил, кога е дошъл, кога си е отишъл и дали изобщо е идвал на родна земя. Мистерията на израелските експерти е пълна и нашенската Темида не само очите си е закрила, ама и ушите ще си запуши, една дума не иска да чуе за тях… Такива проблеми й отвориха, че…
В тази сложна обстановка е подходящия момент най-сетне да се изясни един основополагащ въпрос в българските правоохранителни органи – кой има право да кокетира с медиите и да им пошепва на ушенце това или онова, в угода на някой или нещо? Не е ясно защо Ясен Тодоров твърди, че медийните му изяви били съгласувани и със Сарафов, и с пресцентъра на МВР. „Това, което съм казал на 2 и 3 май е било изцяло съгласувано с пресцентъра на МВР и със самия Борислав Сарафов“.
Откъде изведнъж цъфна пресцентърът на Демерджиев в скандала? От години там се е наложила и се провежда една успешна практика на пълно мълчание, сякаш са дали обет в тибетски манастир. И когато отнемай къде се налага да кажат нещо, сочат към прокуратурата, която била господар на досъдебното производство. Което е факт, впрочем.
С избухването на скандала нацията хептен се разедини – всякакви едва напъпили предположения, че ей сега най-сетне ще се състави редовен кабинет, без значение с кой мандат, защото политиците са единодушни, че такъв трябва да има, бяха попарени. И всички партии се залостиха в централите си, сякаш Путин е натиснал червеното копче…
Взривната вълна от скандала е огромна и направи на пух и прах теориите за съставяне на правителство на първия и втория, на хартиената коалиция. Експертно също – имали сме били и такива, не само израелски…
Абе, да идват миротворците от ООН…
