Продължава забавянето на икономическия растеж – както в Европейския съюз, така и в България като част от него. Това показват данните на Националния статистически институт и Евростат за първото тримесечие на тази година. С деликатен оптимизъм може да се каже, че „охлаждането” при нас е почти двойно по-ниско: ръстът на БВП в България се забавя до 2.0% на годишна база, а в Европейския съюз – до 1.2 процента.
Това е така по много причини, голямата част от които са свързани с пазарната недоразвитост, по-силната инерционност на системата и „ехо”-ефектът от развитието на основните ни търговски и икономически партньори, т.е. известното забавяне във времето.
За пръв път от началото на пандемията, през март е отчетен
спад в износа на стоки на годишна база (с 0.5%),
което има пряка връзка с индекса на производството в преработващата промишленост. А той спада и при нас, и в еврозоната , и в Европейския съюз като цяло.
„Индексът на индустриалното производство при нас е отрицателен на годишна база три поредни месеца – от началото на януари до края на март. Ако през първите два месеца това е в резултат от спада на производството на горива и електроенергия, през март вече имаме и спад от 0.9% на годишна база в преработващата промишленост“, обръща внимание Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика.
Реалният индекс на продажбите на дребно в търговията спада с 4.1% в ЕС и 3.8% в еврозоната през март 2023 г. спрямо същия месец на 2022 година. Това е сигнал, че
домакинствата очевидно потребяват по-малко при голям скок в цените.
За България все още има ръст от 1.1% на годишна база, но вече се отчита спад спрямо февруари.
Силен сигнал за бъдеща по-плитка или по-дълбока рецесия дава и строителството. Това е бранш, който много силно е обвързан с десетки други бизнеси и индустрии. Те също забавят темпото, защото от няколко тримесечия издадените разрешения за строеж постепенно намаляват.
Новоотпуснатите ипотечни кредити за домакинствата в еврозоната спадат от шест месеца при осезаемо нараснали лихви. При нас това още не е факт, въпреки че при няколко банки отпуснатите ипотечни заеми в евро вече са с двойно по-високи лихви. Jова оказва влияние на месечните вноски, които са „поскъпнали“ с около 15-20 на сто.
Единственият позитивен знак е
плахото нарастване на инвестициите – с 5.2 процента.
И накрая – една кисела усмивка, плод на статистическа радост. Инфлацията спада осезаемо на годишна база през април – 10.3%, което бележи седми пореден месец на намаление и е най-ниската стойност от февруари 2022 г., казва Богданов. Инфлацията – само за април тази година – е 0.5%, което е най-ниската месечна промяна в цените от септември 2021 година.
Намаление на цените е регистрирано само в няколко групи:
– облекло и обувки – минус 0.8%,
– транспорт – минус 0.7%,
– вода, електроенергия, газ и други горива – минус 0.5%,
– развлечения и култура – минус 0.5 на сто.
През март 2023 г.q спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените при:
– услугите – с 2.9%,
– ресторантите и хотелите – с 1.2%,
– алкохолните напитки и тютюневи изделия – с 1.1%,
– жилищното обзавеждане, стоките и услугите за домакинството и поддържането на дома – с 1.0 процента.
При хранителните продукти и безалкохолните напитки ръстът е 0.9 процента. Или казано с думи прости – поевтиняване в малката потребителска кошница няма.
