Едно от нещата, което обединяваше инвеститорите през тази година, беше, че щатският долар ще поевтинява. Което превръща 2-процентния подем на зелените пари през последния месец изключително смущаващ. От една страна, инфлацията в Съединените щати се охлажда, което навежда на мисълта, че Федералният резерв може да направи лихвена пауза през юни. И доларът би трябвало да падне. От друга страна е разправията около тавана на американския дълг и потенциалната възможност да спре обслужването му, ако няма споразумение. На трето място е здравословното състояние на американските банки, четири от които вече фалираха или бяха спасени насилствено, а пета се бори за оцеляване. На четвърто място е глобалната икономическа перспектива, която не изглежда розова. Или, казано в резюме – все фактори, които не подкрепят зелените пари.
Напоследък обаче се появяват сигнали, че може да се наложи Федералният резерв да качи отново щатските лихвени проценти. А на хоризонта изникват технически фактори, които карат инвеститорите да залагат на американската парична единица.
От средата на април доларовият индекс, който отчита движението на щатския долар към шест основни валутни конкуренти, се е повишил грубо с 2% – до около 103 пункта, но все още е с почти 10% под най-високата си от 20 години насам котировка от 114.78 пункта, достигната през септември 2022-а. Обяснението на валутните стратези, колкото и парадоксално да звучи, е, че смутът около дълговия таван стимулират зелените пари.
Демократи и републиканци сближават позициите си да постигнат споразумение за повишаване на кредитния лимит над досегашните 31.4 трлн. щ. долара. Опасността от евентуален фалит обаче не е изчезнала, при това точно когато много американски регионални банки са в доста неизгодни позиции. А когато пазарите се сблъскват с подобни заплахи, те по правило предпочитат да придобиват по-сигурни активи, каквито са държавните облигации, златото и зелените пари.
Според Естер Райхлет, валутен стратег в германската „Комерцбанк“, наблюдаваната напоследък сила на щатския долар до голяма степен се дължи на повишеното търсене на спасителни убежища заради „неизвестните неизвестни“.
Някои обезпокоителни обстоятелства около растежа на световната икономика също предразполага бягство към по-сигурни активи.
Алвин Тан – шеф на азиатската валутна стратегия в „Роял бенк ъф Скотлънд кепитъл маркетс“ – се съмнява в аргумента за спасителното убежище. Защото, ако инвеститорите се тревожат, акциите ще поевтиняват. А на практика индексът S&P 500 е стабилен от средата на април и е поскъпнал с над 8% от началото на годината. Според Тан, част от историята е, че Федералният резерв все още не се е справил с инфлацията. Обзор на университета на Мичиган, публикуван през миналата седмица, показва, че очакванията за потребителската инфлация са нараснали до най-високите за последните пет години 3.2% през март, което качва доходността на държавния дълг и котировките на долара.
В момента търговците очакват щатските централни банкери да орежат чувствително лихвените проценти заради очертаващата се рецесия – перспектива, към която Тан е определено скептичен. Според него съществува реален шанс щатските лихви да продължат нагоре.
За други анализатори въпросът се свежда до техническите фактори. Инвеститорите са увеличили значително залозите срещу зелените пари. Нетните къси доларови позиции на хеджинговите фондове и на други спекуланти са достигнали до 14.56 млрд. щ. долара през миналата седмица, по данни на Комисията за търговия на фючърсни контракти – най-голямата подобна експозиция от средата на 2021-а.
Противно на интуицията, подобно позициониране може да предизвика подем. Ако доларът поскъпне леко, някои търговци могат да бъдат принудени да закрият късите си позиции като купят долари, което впоследствие качва пазарната оценка на щатската валута. Според привържениците на тази теория, зелените пари са „значително „свръхпродадени“, което е един от техническите индекси. Но най-простият технически индикатор е, че е изключително нетипично доларът да пада по права линия.
