Ходът на министъра на финансите на Съединените щати Скот Бесънт в подкрепа на йената беше толкова изненадващ, колкото мимолетен беше и ефектът от него – до 10 август японската валута беше загубила половината от печалбите си след интервенцията от края на миналия месец. Което повдигна въпроси за това какво предстои. Според инвеститорите, липсата на „солидарност“ сред централните банки е намалила въздействието на акцията върху пазара. Непосредствено след съвместните действия на Токио и Вашингтон на 31 юли японската парична единица се оттласна от недостиганото от почти четири десетилетия насам дъно около 164 йени за долар до близо 155 йени. Оттогава обаче йената отново започна да се хлъзга надолу и в 12.46 ч. българско време на 11 август се търгуваше за 159.32 за един щ. долар. А търговците на фючърси и опции продължават да залагат срещу японската валута, въпреки че са ограничили размера на позициите си след интервенцията, според последните данни на Комисията за търговия на фючърсни контракти на САЩ.
„Ефектът от интервенцията отслабва“, коментира Ван Лу – глобален ръководител на отдела за стратегически решения в Russell Investments, добавяйки, че „ще е необходимо повече“, за да се постигне устойчив ръст на йената.
Инвеститорите заявяват, че е малко вероятно пазарната намеса да осигури трайна подкрепа, освен ако не е съпроводена с повишаване на лихвените проценти от „Банк ъф Джъпен“. Ефектът е по-слаб и поради липсата на международно сътрудничество, твърдят те: Министерството на финансите на Съединените щати не са се консултирали с Европейската централна банка преди необичайния ход да продава евро, за да подкрепи японската валута.
„Не мисля, че е полезно, че ЕЦБ не е участвала“, посочва Гай Милър – главен пазарен стратег в застрахователя от Цюрих Zurich Insurance, твърдейки, че координацията между централните банки „сигнализира на пазара, че има единен глас“.
Акцията на 31 юли контрастира с координираната интервенция на Г-7 за отслабване на йената след земетресението в Япония през 2011 година. Вниманието на пазарните играчи сега е насочено към бъдещите решения на Японската централна банка, по-специално – дали тя ще се поддаде на натиска на пазара и ще увеличи лихвените проценти, за да подкрепи валутата, която е под натиска на опасенията за държавните разходи и инфлационния ръст, включително по-високите цени на петрола. Предишни интервенции на японското Министерство на финансите през април и май постигнаха само краткотраен отдих за националната парична единица.
Обобщението на становищата на „Банк ъф Джъпен“ от заседанието й в края на юли, на което тя задържа лихвите на 1%, показва, че „балансът на рисковете е очевидно изместен“ към по-ранно повишаване на лихвените проценти, отбелязват анализатори на „Голдман Сакс“ в Токио.
„Като се има предвид, че базовата инфлация, измерена чрез потребителските цени, се приближава до 2% и трябва да се обърне по-голямо внимание на рисковете от нарастване на цените, отколкото преди, може да се счита, че темпът на повишаване на лихвените проценти ще бъде по-бърз от пазарните очаквания“, посочва един от членовете на борда в публикувания на 10 август доклад на японските централни банкери.
Търговците залагат приблизително 50% вероятност, че „Банк ъф Джъпен“ ще увеличи основния си лихвен процент с четвърт пункт на следващото си заседание през септември. Анализатори на „Ситибанк“ прогнозират „промяна в политиката на японската централна банка, което означава по-агресивен темп на повишаване на лихвите, започвайки от септември“ и достигайки 2% до края на следващата година.
Подновен спад на йената над 160 за един щ. долар – ниво, предизвиквало валутни интервенции в миналото – би подхранило допълнително инфлационния натиск и би засилило безпокойството сред американските политици за прекомерната сила на зелените пари и от въпроса дали няма да се наложи Токио да продаде част от огромните си вложения в американски държавни ценни книжа като част от по-сериозна валутна интервенция.
Пазарните участници вземат назаем йени при ниски лихви, за да финансират залози в активи с по-висок доход в така наречената сделки „carry trade“, а отказът от тях може да разтърси пазарите на чуждестранни активи.
„Условията са донякъде подобни на тези от 2024 г.“, смята Лу, посочвайки „позициите на силно скъсената йена“, визирайки краткосрочните къси позиции в японската валута и ниската й пазарна оценка по отношение на традиционни показатели като покупателната способност, сходни с онези през август 2024-а, когато внезапно поскъпване на йената предизвика нестабилност на финансовите пазари.
Повторение е възможно, ако икономическите данни или действията на централните банки принудят инвеститорите бързо да се приспособят както към „по-умерен Федерален резерв, така и към по агресивна „Банк ъф Джъпен“, добавя той.
Други анализатори обаче са на мнение, че дори ако темпът на повишение на лихвите от японските централни банкери се увеличи, вероятността за бързо загърбване на сделките carry trade остава малка, предвид голямата разлика между лихвените проценти на Япония и тези в други големи икономики.
„Дори ако краткосрочният лихвен диференциал се стесни донякъде, той би трябвало да остане достатъчно широк засега“, отбелязва Аяко Фуджита – главен икономист за Япония в „Джей Пи Морган“. „Carry trade може да се свие“, тъй като дългосрочната доходност на японските облигации се сближава с възвръщаемостта на други места, но това е „тема за по-нататъшно развитие“, добавя Фуджита.
