Панелът за икономическите ефекти върху присъединяването на България в еврозоната беше обявен за най-интересен в рамките на първата годишна конференция на Съвета за икономически анализи. Организаторите от СИА го бяха планирали да е последен в първия й ден, на 26 юни, следобед. Негов модератор бе доц. Атанас Георгиев – декан на Стопанския факултет на Софийския университет – домакин на форума.
Доц. Атанас Георгиев първо даде думата на Атанас Пеканов – основният инициатор на създаването на Съвета за икономически анализи и водеща фигура в служебния кабинет на Гълъб Донев в присъединителния процес на България към еврозоната.
Пеканов започна изказването си, изразявайки увереност, че процесът на присъединяване към еврозоната ще продължи да бъде приоритет и за българското общество, и за икономиката ни, и за държавата – в качеството й на член на Европейския съюз. Сподели, че се надява този процес да продължи да бъде подкрепян от голяма част от народните представители и добави, че се радва, че членството в еврозоната е краткосрочен приоритет и за новото правителство.
„Има технически изисквания, които трябва да се изпълнят, и вярвам, че институциите работят по тях и ще продължат да го правят“, подчерта Пеканов. След това той повтори някои от основните икономически преимущества на присъединяването ни към еврозоната:
Първо, положително ще бъде повлиян търговският ни обмен – туристическият бизнес и компаниите, ориентирани предимно към износ. Те очакват, че след като влезем в еврозоната, ще спечелят по-голям пазарен дял, по-прозрачни ще са при определянето на цените и като цяло ще увеличат износа ки. На второ място разходите за трансакции ще намалеят. Във връзка с това преимущество Пеканов коментира, че за някои това може и да не е кой знае какво предимство, но, когато се съберат всички акумулирани разходи за трансакции през годините и се отчете колко много българи работят в чужбина и пращат евро на близките си в България, които след това те обръщат в левове, ще стане ясно, че тази сума не е толкова малка, че човек лека ръка да я пренебрегне.
На трето място, но вероятно първо по важност, имайки предвид актуалните геополитически турбуленции, нашият финансов сектор, както и икономиката ни, ще се ползват с по-голямо доверие и това ще се отрази на лихвите по държавния ни дълг.
В същото време Пеканов посочи, че най-голямото предизвикателство пред влизането ни в еврозоната са грешните представи за еврото. Те са сериозен риск, пред който управляващите трябва да се изправят. Бившият вицепремиер в правителството на Гълъб Донев посочи няколко аргумента при справянето с грешните представи. На първо място тъкмо в настоящия момент популярността на еврото в страните членки на ЕС е голяма, което показва, че веднъж само България да приеме новата валута и тя ще започне да се възползва от предимствата й. На второ място еврото е втората най-ползвана валута в света и тя е демонстрирала по безспорен начин своята стабилност по време на пандемията и е донесла много плюсове на страните членки в еврозоната.
На следващо място Пеканов се опита да обясни на какво се дължат грешните представи за еврото, като не отрече, че най-сериозните опасения са свързани с повишаването на инфлацията. Той даде пример с Хърватия, където не се наблюдавало кой знае какво повишаване на цените, което да си струва да се коментира. При някои стоки имало поскъпване, но това било нормално – винаги има хора, които спекулират и се опитват да се възползват от периодите на промени и трансформации, за да спечелят. Въпросът е институциите и регулаторните органи да влязат в ролята си, да използват наличните механизми и да овладеят спекулата.
Като следваща грешна представа за еврото Пеканов посочи твърденията, че сме щели да загубим суверенитета си, ако се присъединим към еврозоната. Той категорично не се съгласи, подчертавайки, че като страна, в която е въведен Валутен борд, в момента, в който станем членове на еврозоната, ние всъщност ще увеличим суверенитета си, който през ХХI век се свързва с идеята, че човек определя и да влияе на крайните резултати на процесите, които по някакъв начин го засягат.
Последната грешна представа за еврото, която Пеканов разгроми, бе разбирането, че не ни трябва да влизаме в еврозоната, защото Европейският съюз е нестабилен. Той посочи, че наистина подобна теза се застъпва от водещи макроикономисти, които смятат, че в ЕС липсват необходимите механизми за преодоляване на кризи, но реално това не е така. Не е в сила вече и твърдението на Марио Драги, казано преди около десетина години, че еврото е земна пчела, която не би трябвало да лети, но го прави. В подкрепа на тезата си Пеканов даде пример със стабилизиращия инструмент на ЕС по време на пандемията – Next generation EU. Това е фискален механизъм, който гарантира, че през следващите години при фискална консолидация публичните инвестиции няма да намалеят твърде много, защото са гарантирани определени фондове с публични инвестиции за страните членки до 2026 година.
Не на последно място Пеканов подчерта, че институциите трябва да получават информация за добрите примери – т.е. за прибалтийските държави, за които не се коментира по време на присъединителния процес към еврозоната да са загубили кой знае какво.
„Но трябва да бъдем честни, като влезем в еврозоната, няма да сме спечелили джакпот – ние няма веднага да постигнем продуктивността на другите страни членки, няма да имаме техните доходи, но за всичко това си струва да се говори и да се обяснява как ще помогне по възможно най-добрия начин икономиката ни“, завърши Пеканов.
