Помните ли сцената от „Бай Ганьо в банята“ на Алеко Константинов, когато нашият герой скочи по чорапи в басейн в градска баня във Виена, изплиска водата и – за да е сигурен, че всички „немци“ са го забелязали – изсвири с уста? После Ганя се изправи малко разкрачен, изгледа ги високомерно и започна да се удря геройски по влакнестите гърди, крещейки победоносно.
„Булгар! Булга-ар! – извика той и още по-силно се удари в гърдите. Горделивият тон, с който изрече тази рекомендация, говореше много; този тон казваше: „Ето го, видите ли го българина! Този е той, такъв е той! Вий сте го чували само, сливнишкия герой, балканския гений! Ето го сега пред вас, цял-целиничък, от глава до пети, в натура! Видите ли какви чудеса е той в състояние да направи! И само това ли! Ехе, на какви работи още е той способен! Прости били българите, а!“, е написал Алеко в средата на 90-те години на 19-ти век, за да илюстрира в забавна форма сблъсъка между старото и новото в душата на бързо формиращата се българска буржоазия.
Оттогава някои хора не са мръднали, но това не означава, че младеят, а че
лошите навици и ниската култура са неподвластни на времето.
Доста сходна с Алековата, е ситуацията, която описаха британските медии с участието на един наш „булгар“, но… с британско гражданство. Преди няколко дни Иван от Ловеч издраска върху една от стените на Колизеума сакралното „Иван+Хeйли 23“.
Той е заснет, докато чегърта имената в камъка с помощта на връзка ключове. Мъжът работи като фитнес треньор в Бристо и припечелва допълнително като шофьор на доставки. Ако Иван бъде признат за виновен, ще трябва да плати глоба от 15 000 евро и да излежи 5 години зад решетките.
Опит да се увековечи върху Колизеума направи през 2015 г. и футболистът Благой Георгиев, известен като Благо Джизъса.
Дълбоко набожният спортист,
изрисуван от глава до пети с лика на Исус, майка му и десетина разпятия,
показа, че земната суета хич не му е чужда, като се опита да издълбае с монета инициалите си върху каменните стени в Рим.
През полицията нашият човек обяснил, че не е предполагал, че това е забранено и решил, че ще е хубаво и той да се „регистрира“.
Не, че хора с други националности не го правят. През септември 2020 г. 32-годишен ирландец беше хванат да дълбае с метален предмет инициалите си, а месец по-късно 14-годишно германско момиче бе хванато в същото провинение.
Колизеумът е най-великолепният от амфитеатрите в Древен Рим, чието строителство започва през 72 при император Веспасиан и е завършено през 80 г. от Тит.
Веспасиан строи това архитектурно чудо, за да успокои римляните, част от които са се бунтували срещу управлението. Той смятал, че
ако забавляват населението с достатъчно кръвопролития,
недоволството му ще бъде забравено.
Внушителният амфитеатър е използван за гладиаторски борби, както и за други зрелища, като имитации на морски битки, лов на животни, екзекуции, възстановки на битки и драми с митологични сюжети. Дали пък Иван и Благо Джизъса не са драскали по фасадата, за да протестират срещу насилието, монархията и робството в защита на демократичните ценности?
Другият вариант е да не им пука и да разнасят ниската си култура и пренебрежението към правилата в цял свят, опровергавайки тезата, че мозъците масово изтичат от България. Може би заедно с мозъците изтичат и някои други части.
Във връзка с пренебрежението към правилата и убеждението, че свобода е да си правиш каквото искаш, където поискаш, се сещам за почивката ми в СПА хотел миналия месец, където се сблъсках челно с доста последователи на бай Ганьо, Иван и Благо.
Управата сложила надпис: „Скачането в басейна е забранено!“ Хора на всякаква възраст обаче
скачаха със засилка, издавайки нечленоразделни звуци
и без да им пука, че мокрят и притесняват „зрителите“ в басейна. Някои си бяха донесли пържени картофи и друга храна от ресторанта, която си бяха „сервирали“ на ръба на басейна. А други вадеха от торбите си алкохол, донесен най-вероятно от вкъщи. Така де – трудно се издържа дори един час без свястна хапка и вкусна пийка…
Присъстващите чужденци, меко казано, останаха като гръмнати, защото хотелът си е много добър, а цените му предполагат, че
гостите му не са чак толкова случайни хора.
Драскането по Колизеума и пиенето на ракия в обществени басейни не са краят на света и от това никой няма да пострада. Още повече, че тези хора излагат себе си, не общността или държавата. Ненормалното обаче е, че не малка част от обществото ни смята това за съвсем нормално.
А още по-ненормалното е, че точно тези „граждани“ – с бохчите и дамаджаните по европейските басейни, като се върнат в милата ни татковина отварят Фейсбук профилите си и започват да ни дават акъл какви гадове са „ония“ там – в Брюксел, и как прекрасно сме си живели по времето на социализма.
