Любомир Каримански – финансист и председател на Бюджетната комисия в 46-ото и 47-ото НС, пред „БАНКЕРЪ“ – част I
Да орежем културата от 0.8% на 0.6% от БВП не е полезно за духа на България. Ръст от 1.8% е труден при три пъти по-нисък внос и пет пъти по-малък износ. Скандалите в „сглобката“ влияят много негативно на инвеститорите. Те все още мислят, че това управление не е достатъчно утвърдено, за да бъде стабилно. Кампанията в полза на еврото е закъсняла, но трябва да бъде насочена диференцирано към всяка възрастова група. Освен Димитър Радев, силни кандидатури за управител на БНБ са Диана Митева и Симеон Дянков.
Г-н Каримански, зададе ли се бюджетна процедура у нас, метафизиката започва да прелива от политическия към финансово-икономическия сектор – едни и същи числа добиват различен и дори противоречив смисъл. Тъй като и все още действащият Бюджет 2022, и проекта за Бюджет 2023 са писани от един и същи финансов министър, нека първо оценим досегашната финансова рамка на държавата: как бе изпълнена план сметката и осъществени ли бяха идеите в нея?
– Динамиката на времената от 2022 г. и 2023 г. е доста различна. Бюджет 2022 отразяваше идеите на друго управление и друга коалиция. Отчетът на Бюджет 2022 показва, че не всичко е постигнато така, както беше планирано, особено в инвестиционната част. Там е голямото зъбно колело на икономиката, което трябваше да задвижи устойчивостта и растежа. Като председател на Бюджетната комисия в НС през 2022 г. мога да кажа, че ако бяхме оставили популизма на опозиционните тогава ГЕРБ и ДПС, приходната част щеше да се развихри с над 1.3 млрд. лева. Вместо това, решихме да ударим спирачка и ограничихме приходната част с не повече от 760 млн. лева. Да не забравяме и другото – че приходната част на бюджета тогава беше изключително подпомогната от ръста на инфлацията, която напомпа приходите. През 2023 г. на това вече не може да се разчита. Разликите са големи във всяко отношение. Миналата година четворната коалиция все пак имаше коалиционно споразумение и дискутирахме управленска програма. В момента дори няма споразумение. Бих приел всякаква логика на актуализираната бюджетна прогноза за 2023-2025 г., ако имаше управленска програма и беше ясно кои партии какви политики подкрепят.
Вижте първа част от интервюто с Любомир Каримански:
Вносителите заявяват, че това е по-скоро технически бюджет за 5 месеца, отколкото стратегическа програма и че реформите си ще заложат в Бюджет 2024.
– Приемам и тази логика. Но, ако този технически бюджет трябва да бъде ограничен само около 3-те процента дефицит, защо се залагат ограничения и ръстове в актуализираната бюджетна прогноза? За какво служи тази прогноза – само за да бъде отчетена ли, или за да послужи за фундамент на Бюджет 2024? Прави впечатление, че освен на косвените, увеличение има и на подоходните данъци. Данъкът върху доходите на физически лица се увеличава над 4 пъти. Това показва, че бюджетите са по-скоро социално, отколкото инвестиционно ориентирани.
Невъзможно ли е положителни социални мерки да не се отразят отрицателно на консервативен държавен бюджет?
– Въпросът е доколко разум и логика се влагат в целите. Щом искаме дефицитът да намалее, трябва да знаем как да го постигнем. Или разчитаме на ръст на икономиката и инвестициите, или режем разходи. Да орежем културата от 0.8% на 0.6% от БВП – това не е полезно за страната, за духа на България.
Ще пестим от развитие и образование, за да платим сметката за популизма, казват за проектобюджета хората на ГЕРБ, които после ще трябва да го гласуват. Намирате ли смисъл в това?
– Ясно е, че ще гласуват бюджета. Без гласуването на този бюджет, правителството пада.
Има и един специален имунитет, който крепи здравето на кабинета.
– Вторият фактор обаче е бюджетът. В него разходите са насочени повече в посока на предстоящите местни избори. Дават се повече пари на общините. И в двете бюджетни комисии, които съм управлявал, съм поставял въпроса за т. нар. преходни остатъци в общините. Общините са недофинансирани по някои проекти, а имат преходни остатъци. Какви са те – целеви или нецелеви? По моя информация те са близо 2 млрд. лв., а от тях 1 млрд. са нецелевите. Тези нецелеви преходни остатъци не се използват за индексация на определени обекти и проекти във връзка с инфлацията, а си стоят настрана – без МФ да ги прибира по популистки причини, нито пък общините да ги използват. Това са проблеми, трупани от 2017 г. насам.
Какво мислите за идеята 100% от дивидентите на държавните дружества да се изземат през тази година от държавата собственик?
– Лично аз не съм съгласен с тази идея, нито пък с варианта на служебния кабинет за изземане на 50% от дивидентите. Г-н Василев – като министър на финансите, може да реши този проблем много по-елегантно. Като в текста на Закона за държавния бюджет се запише „до 100 процента“. Това решава много от проблемите и създава гъвкавост. Стратегически обект с национално значение като АЕЦ „Козлодуй“ само за полугодието на миналата година е инвестирал над 30 млн. лв. за модернизация, сигурност и иновационни програми.
Авторите на проектобюджета казват, че инвестиционните програми на въпросните държавни дружества ще останат недокоснати и работещи. Но от друга страна, счетоводно скритият милиард на БЕХ се прочу навсякъде.
– БЕХ е друга тема. Нормално е БЕХ да не може да си събере определени средства от „Топлофикация – София“. Тогава обезценката е разбираема. Но аз не говоря за БЕХ, а за стратегически обекти като АЕЦ“Козлодуй“. Същото важи и за „Вазовските машиностроителни заводи“.
Следва продължение
