Тлеещият от няколко месеца скандал около незаконността на хитовия къмпинг „Якото място“ край Лозенец пламна в разгара на летния сезон. На 12 юли багери и полиция влязоха в него, за да разчистят незаконните бунгала. Още през пролетта стана ясно, че те са вдигнати в горски фонд и земеделски земи, а поставянето им няма нищо общо с действащата нормативна уреда.
Сегашната акция на община Царево и Министерството на вътрешните работи е в резултат от влизане в сила на заповедите за премахване на незаконно изградените обекти и изтичане на срока за доброволно изпълнение на въпросните заповеди. Колкото и невероятно да звучи,
незаконните обекти са около 80 „бройки“,
но ще бъдат съборени само част от тях. Причината е, че чат от заповедите са влезли в сила, но за друга все още текат съдебни производства.
Скандалът с отдаването под наем на незаконно вдигнатите в държавна земя постройки стана публичен, след като проверка на институциите установи, че собствениците на двата къмпинга – „Якото място“ и „Арапя“, се разпореждат с държавните и общинските земи наоколо като с бащиния.
Собственикът на разрушавания в момента къмпинг е бургаският бизнесмен Явор Атанасов. Справка в информационната система „Дакси“ показва, че той е едноличен собственик на три фирми – „Вромос.ком“ ЕООД, „2012“ ЕООД и „Куул фууд 2015“ ЕООД, както и че участва в „Караагач канал“ ДЗЗД, заедно с ИФ „Фаворит“ ООД, управлявано от Стамо Стамов.
Името на Атанасов се завъртя и във връзка с избухналия преди няколко месеца от голям пожар в базата му за производство на електромотори край летище „Бургас“, която пламна при мистериозни обстоятелства.
Сагата със законността на бунгалата, вдигнати на чужда земя,
започва още през есента на миналата година. Причината е кметът на община Царево Георги Лапчев, който изведнъж установява, че върху земя от Държавния горски фонд са поставени четири масивни дървени навеса с веранди, върху които са „инсталирани“ каравани. „Бучнати“ са и два фургона, които също са облагородени с дървени навеси.
На практика къмпингът се разпростира на територия от близо 20 дка, в която има три парцела – Държавен горски фонд, частен имот на Явор Атанасов и още един, който е нает от негова фирма. По думите на наематели, в т. нар. къмпинг има
стотина каравани, десетина бунгала и няколко търговски обекта,
стопанисвани от Атанасов.
Комплексът се намира в непосредствена близост до „Корал“ и плажа на „Къмпинг юг“ и от години е предпочитано място от хиляди туристи през активния летен сезон.
Когато лъсна историята със незаконните постройки, собственикът Атанасов взе да обяснява, че той не можел да отговаря за част от установените нарушения, тъй като предупредил самонастанилите се Бисер Георгиев и Симеон Славчев, че това не е негов терен и само от добро сърце им дал да ползват ток и вода. Срещу символично заплащане, разбира се.
Те обаче бяха на съвсем друго мнение и дори се обявиха за жертви на измама, като твърдяха, че години наред са били изрядни и са плащали наем на Атанасов…
Нещо повече,
Славчев твърди, че те още през 2016 г. е закупил караваната си
от „стопанина“ на къмпинга.
Така казусът съвсем се заплете и през април наемателите се заканиха да уведомят Икономическа полиция и прокуратурата.
До този момент не е ясно дали от тази трънка ще изскочи заек, но е факт, че незаконните постройки са съществували години наред. Самият собственик, вече бил разрушил седем бунгала, сега общината бута още две, но явно това не е всичко.
Очаква се
акцията да продължи и на къмпинг „Арапя“,
където незаконните обекти също не са премахнати доброволно и все още се дват под наем.
Цялата тази история си има причина. Употребата на държавна земя за лични цели се корени в основния проблем на Община Царево –
липсата на градоустройствен план и инатът на общинарите
този план никога да не види бял свят.
Да не говорим за това, че интересът към къмпингите през последните години, активизира собствениците на земите край морето и те взеха да никнат като гъби.
Бумът на къмпинг туризма, който се оказа
един от най-бързо развиващите се туристически сектори в България,
през последните три години, дойде с пандемията. Именно тя насочи вниманието на хората към природата и почивката на открито.
Според Веселин Вълев – секретар на Асоциацията на къмпингите в България, във всяка от последните години у нас се откриват между 5 и 15 нови места, предлагащи къмпинг настаняване, което на практика е годишен ръст от около 10 на сто.
Според него, всеки инвеститор, започнал проект за изграждане на къмпинг, се сблъсква с редица административни пречки за това. Те са както на национално, така и на местно ниво.
Вълев твърди, че
в българското законодателство съществуват много пропуски
по отношение на изграждането на къмпинги – като се започне от Закона за устройство на територията, екологичните закони и се стигне до Наредбата за категоризация, включително и местните правила и практики в отделните общини.
Дори от Асоциацията на къмпингите в България обявиха, че имат готовност да предложат законодателни промени, които да улеснят изграждането на туристически обекти, предлагащи високо качество на услугата, но и отговарящи на всички екологични норми.
Само, че докато нашенските законотворци се наканят да въведат ред в този бизнес, хитреците продължават да използват дори международното положение , за да въртят печалбарските си схеми.
Да не говорим, че и Районната инспекция по околна среда и води, също уж правеше проверка за нарушения в „Якото място“, но до сега не се разбра какъв е резултатът от нея….
