Подновената битка за представителството на държавата по международни арбитражни дела приключи с обединен отпор срещу ПП-ДБ, които опитват системно да прехвърлят тези функции от финансовото в правосъдното министерство. С голямо мнозинство депутатите от ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и ИТН подкрепиха решение, което не само затвърждава сегашното положение, но и изрично забранява на кабинета да се бърка в правомощията на парламента. Решението гласи:
„1. Дейностите, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела, се осъществяват от министъра на финансите в изпълнение на чл. 60 от Кодекса на международното частно право и във връзка с чл. 31 от Гражданския процесуален кодекс.
2. Задължава Министерския съвет да не изпълнява правомощия в компетентността на Народното събрание, свързани с определяне на процесуалното представителство на българската държава по международни арбитражни дела и да не определя със свой акт орган за процесуално представителство, различен от този по т. 1.
Показателна за настроенията по казуса е, че както опозицията, така и партньорите на ПП-ДБ в управляващата ротационна некоалиция са против настойчиво предлаганата от финансовия министър Асен Василев рокада. Категорично становище срещу нея поддържа досега и правосъдното министерство, чийто настоящ ръководител Атанас Славов препотвърди позицията на колегите си от предходните правителства.
Предложението на ПП-ДБ беше с постановление на Министерския съвет да бъде създаден Институт за стратегически анализи и прогнози, като проектът беше лансиран още при управлението на кабинета „Петков“. Със заложените промени в устройствените правилници на двете ведомства Дирекция „Съдебна защита“ във финансовото, която осъществява процесуалното представителство на държавата по съдебни и арбитражни дела пред чужди юрисдикции, се закрива. Част от персонала й трябваше да бъде преназначен в правната дирекция на правосъдното министерство, която да поеме държавните арбитражни дела с включването на тези функции в наименованието й.
Първият опит в тази насока беше с текст в Закона за бюджета за 2022 г. да бъде внесена промяна в Гражданския процесуален кодекс за прехвърляне на процесуалното представителство, но след острата реакция от всички посоки предложението беше оттеглено. Последва втори опит с нова тактика за постигане на същото – с приемане на министерско постановление. То обаче така и не влезе в сила поради падане на кабинета, след което служебният го отмени.
А мотивите през цялото време бяха неизменни, но пределно мъгляви: „Преминаването на тази дейност към друга администрация е съобразно направена преценка по целесъобразност в рамките на управленските виждания за оптимизиране на процесите на държавно управление в контекста на целта за разширяване на обхвата на процесуалното представителство на държавата, провеждано от министъра на правосъдието“.
Мотивите към забранителното решението на депутатите са обаче за недопустима намеса в компетентността на парламента: „Налице е ясна първична законова уредба по отношение на законния представител на българската държава по съдебни и арбитражни дела както пред националните съдилища, така и пред чуждестранните юрисдикции. Поради тази причина промяната на процесуалния представител на държавата може да се извърши единствено с промяна в закона и това е въпрос от изключителната компетентност на Народното събрание“.
Дебатът по сегашното решение, с което парламентът забранява на кабинета да се занимава с подобна „оптимизация“, беше дълъг и тежък с очакваните упреци за лобизъм и корупция. За правната общност отдавна стана ясно, че зад въпросната промяна стоят интересите на определени адвокатски кантори у нас с амбиции да поемат част от силно доходоносния бизнес по международни арбитражни дела, по който страна е България. Просто защото тези спорове са с огромен материален интерес и сигурни плащания отстрана на държавата, които отиват сега по сметките на задгранични кантори.
Правосъдният министър дори не си направи труда да пази добрия тон, оценявайки проекта на кабинета като „чисто беззаконие“ и „опит за брутална кражба“. От „Възраждане“ заявиха, че „с тези промени се погазва ГПК само с една единствена цел – да се приберат едни пари по незаконен начин“. И добавиха, че „схемата е ясна – в момента се водят дела за 4 млрд. долара, сключваме споразумения за 1-2 милиарда, кантората приближена до управляващите си взема комисионната и всички са щастливи и доволни“.
ИТН пък припомниха заседание на коалиционния съвет по времето на кабинета „Петков“, на който депутатката им Ива Митева окачествила предложението като „лобистко“. От БСП заявиха пълно неразбиране на „логиката, когато една администрация работи ние да я местим в друга, където щяла да работи по-добре“. А от ГЕРБ обобщиха, че „този казус е ясен на всички парламентарни групи и дебатът е излишен“. В крайна сметка Атанас Славов обяви с подозрително забавяне, че след разговор с Асен Василев е постигнат компромис още миналата седмица.
„След разговор между мен и Асен Василев миналата седмица мисля, че намерихме разумния модел – ние ще предложим да се създаде междуведомствен съвет с участието и на Министерство на правосъдието, и на финансовото разузнаване, и на други институции, който да изработва общите стандарти и правила, по които да се осъществява възлагането на тези средства на съответните кантори. Но дейността да остане в Министерството на финансите, където ѝ е мястото, където е била последните 130 години, и има изграден капацитет за работа. Да няма спекулации по темата, че някой имал интерес да сключва сделки на тъмно, Не, всичко ще е ясно и прозрачно“, каза Атанас Славов.
Последва включване на Кирил Петков с уверението, че е намерено решение и продължаващата дискусия е „загуба на време“. Постигнатият компромис роди обаче незабавно подозрения, че битката не е приключена и ще последват нови опити за преразпределение на арбитражния бизнес с участие на държавата. Стигна се до упрек към правосъдния министър, че е „дал задна“ от становището си срещу преместването. Славов реагира с думите, че не е така, „но за да има прозрачност как тези най-малко 100 милиона се харчат, ще има междуведомствен съвет“. Което подсказва, че арбитражната томахавка не е заровена.
