В икономиката и производната й социална сфера всичко е така свързано, че понякога една мярка избива в друга, при все че между тях няма никаква връзка. Последният пример за „Къде го чукаш – къде се пука” е идеята на Асен Василев заплатите да се плащат само по банков път и отказът на трайно безработни хора да приемат предложената им подходяща работа с договор. Особено пък при безналично плащане на възнаграждението. Странно, нали?
Странно, но действително имало такива случаи – дългосрочно безработни отказват работа, когато бюрата по труда им предложат дейност, адекватна на образованието и квалификацията им. Правят го не пряко и открито, а чрез различни хватки – не могат да ги открият на адреса или имат заболяване, което не им позволява да приемат предложението. Играта на криеница обаче не била поради чист мързел, а защото
не им е изгодно да излязат на светло
за пред фирмите за бързи кредити, които веднага биха блокирали сметките им, за да започнат да удовлетворяват претенциите си по лоши вземания.
Председателят на КНСБ Пламен Димитров коментира връзката между сивия сектор, получаването на заплата без трудов договор, както и запорите от фирмите за бързи кредити. „Това е една епидемия, която се разви последните 7-8 години много интензивно особено извън София. Фирмите повтарят „няма хора“, а като намерят някой, той пък не иска да му подпишат трудов договор заради неизрядност по бързи кредити“, твърди Димитров.
По думите му собственици на институции за бързи кредити имали общо с хазарта и тази връзка трябвало да бъде изследвана.
От другата страна е прогресивната идея на финансист №1. Както „БАНКЕРЪ” многократно писа, в проектозакона за бюджет 2023 е направено предложение, трудовите възнаграждения да се заплащат само и единствено по банков път.
Това обаче няма да е лесно, защото има и
законови ограничения в Кодекса на труда.
Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. Важно уточнение е, че по писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
Тоест, за да се превежда заплатата по банков път, е необходимо работникът или служителят да подаде по свое желание писмено искане до работодателя. Ако няма отправено такова изрично искане, работодателят няма право едностранно да взима решението за подобно действие.
Освен това, при желание да взима заплатата си по банков път, работникът или служителят следва да има разкрита банкова сметка и да я е посочил в писменото си искане.
Същевременно са налице противоречиви текстове
в Закона за ограничаване на плащанията в брой. В него е споменато, че в обхвата му не попада изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда. Съгласно този закон плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева. Също така, ако плащанията са на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лева.
И така: бързите кредити са една от причините безработните да не искат да работят на трудов договор, а заетите да отказват плащане по банков път .
Очевидно при дружествата за бързи заеми нещата се развиват по-бързо, отколкото законодателството може да смогне. И това става независимо от железните ограничения за до 50% годишно оскъпяване, нуждата от лиценз за дейността, засиления контрол и т.н.
Не е изключение при изтеглени 1000 лв. бърз кредит да се връщат 10 000 лв. заради капани в договорите, предлагани най-вече от малки фирми в бранша. Един от тези капани е, ако кредитополучателят не успее за три или пет дни да намери поръчител, каквото задължение е поел по контракт. Тогава се начисляват допълнителни неустойки, които, преизчислени през лихвата, могат да я вдигнат в пъти.
Отделно са объркващите,
неясни, неточни и трудно изпълними клаузи.
Впрочем Комисията за защита на потребителите (КЗП) е установила некоректни търговски послания, с които се привличат клиенти. Например обещава се отпускането на кредит за 15 минути, което е невъзможно да се случи. Все пак трябва да се одобри поисканата сума, да се направи договор, да се извърши плащането… . Само че именно това подвеждащо послание кара някои някои хора да избират конкретна фирма.
Най-важното е потребителите да не бързат, да действат по-предпазливо и да четат условията по-внимателно, за да могат да добият по-ясна преценка какво ще върнат в края на договора, съветва Ангел Джалев от КЗП.
По първоначални наблюдения по-малките фирми по-често прилагат нелоялни търговски практики, чрез които значително оскъпяват крайната сума на отпуснатия кредит. Общо взето по този начин надписват сметката, казва Джалев.
Има и кредитори, които обещават заеми до 1000 лв. без лихва. Но в повечето случаи това важи за нови клиенти и само за първата изтеглена сума.
Според регистъра на БНБ
фирмите за бързи заеми са около 240 броя като работещите са 180-200. За разлика обаче от общите условия на топлофикациите и енергото, които се преглеждат и от регулатор и от Комисията за защита на потребителите, техните условия не подлежат на контрол.
Според запознати най-често бързи кредити се теглят за ремонти, за почивки, за допълнение към месечните приходи, за специални поводи като абитуриентски балове, първолаци и сватби.
А емоционалната превъзбуда е лош съветник при боравенето с пари.
