Асен Василев, министър на финансите, пред „БАНКЕРЪ“ – част II
Г-н Василев, привилегиите, които дойдоха в зърнено-хлебния сектор и в ресторантьорството не доведоха до нищо добро за потребителя. Това намаление на ДДС за ресторантите не повлия на цените – те си скочиха съвсем културно. При хляба също няма никакво движение назад, въпреки че пазарът се успокои, а нашите зърнари се оказа, че имат доста големи „залежи“ с миналогодишно зърно. Нищо обаче не успя да накара тези два бранша да направят някакъв жест към хората и обществото, които ги подкрепяха като бизнес.
– Не съм сигурен, че трябва да разчитаме на жестове на добра воля от страна на бизнеса.
Но нали това са бизнеси, които все пак получават привилегии от държавата?
– Абсолютно. Това са бизнеси, които получават субсидии, за да може в Европа да има сигурност на хранителните доставки.
И как тогава украинското зърно не получава никаква европейска субсидия, а е по-конкурентно от нашето?
– Дали е по-конкурентно като разход или е по-конкурентно спрямо цената, която нашите търговци искат да поддържат, това е съвсем отделен въпрос. Но това, което трябва да се каже по повод временните ставки, които бяха въведени миналата година е, че ставката върху газа се вдига обратно, защото цените на газа се успокоиха. Ставката върху хляба не сме я вдигнали, защото Русия излезе от зърнената сделка и цените пак се качиха. Може да стане нещо и с централата в Запорожие. Така че нека да мине и тази реколта, пък после ще мислим.
Вижте втора част от интервюто с Асен Василев:
Те работят за износ, защото вътрешното потребление е малко и задоволяването му, не е никакъв проблем. Нормализацията на пазара също не би трябвало да е проблем, нали?
– За ресторантите само да ви кажа – там мярката беше въведена заради COVID-19 – той мина и ресторантите се напълниха. В момента това, което миналата година твърдяха, за да се продължи мярката, беше, че бизнесът ще бъде изсветлен. И тази година – както се казва – имаме едни преходни и заключителни разпоредби в бюджета, които изсветляват този бизнес – като започнем от изплащането на заплатите по банков път, минем през това, че ако не ви издадат касов бон, вие може да не си платите сметката. Така че нека да видим какъв ефект ще дадат тези мерки и тогава да преценим дали това изсветляване реално се случва или не се случва.
Относно оптимизациите – дали държавните и изпълнителните агенции, които са около 130-140 и чиито администрации са солидно надути, не търпят някакво щатно свиване, от което бюджетът може само да спечели?
– Със сигурност всеки министър ще огледа ресора си в това отношение. Ние вече приехме нов Устройствен правилник на Министерството на финансите и реално съкращаваме бройките с над 10 процента. Част от тях ползваме, за да си възстановим Агенцията за анализи и прогнози, но като институт, а не като агенция. Тоест – цялата тази администрация – главен секретар, общи дирекции, регионални звена и т.н. ги няма, а има само хората, които ще вършат реалната работа. Административно министерството ще ги обслужва. Има системи, които не са пипани от десетилетия и които не работят добре, защото структурата им не направена некачествено. Например – МВР. Според синдикатите в системата работят над 50 000 души, но служителите с полицейски функции са около 20 хиляди. Тоест – в МВР има 30 000 служители без полицейски функции. Това е едно добро начало за анализ.
Това ще бъде вероятно една от точките Ви при работата върху бюджета за 2024 година?
– Със сигурност. Това, което съм обещал на колегите, е да минем през всички структури и да им дадем заплащането и бройките в държавната администрация.
Само че едни партии крепят изборните си резултати именно на този административен застой.
– Аз не мисля, че това е добър начин да се управлява държавата.
Сменяме темата. Участвал ли е служебният кабинет в удължаването на концесията на пристанище „Росенец“?
– Това не мога да Ви го кажа, защото договорът е при министъра на транспорта. Но това, което ние в Министерството на финансите направихме… Когато станах служебен министър на финансите, заварихме пристанище „Росенец“ без гранична полиция и с щат на тамошния митнически пункт от 7 човека, които дават такива смени, че се получава един човек на смяна. И реално трябваше да се вика Гранична полиция от Бургас, ако някой тръгне да слиза на пристанището. Охраната беше изцяло частна и това си беше – меко казано – разграден двор. В качеството ми на финансов министър, заедно с МВР и с ДАНС първо сложихме там служители на НАП, каквито до онзи момент нямаше. Утроихме и бройката, която Министерството на финансите държи на пристанището – между „Митници“ и НАП – на 21 човека. ДАНС и „Гранична полиция“ също командироваха там свои екипи. Започна изпращането на информация за всяка доставка към „Икономическа полиция“ и към останалите компетентни органи. Оказа се, че вторият служебен кабинет (на Стефан Янев- бел. ред.) е върнал нещата, както са си били – седем митничари за цялото пристанище и т.н. Когато станах редовен министър, пак върнахме държавата в пристанището, т.е. възстановихме физическото присъстние на НАП и на Агенция митници. Имаме европейски регламент, който казва, че тази инфраструктура трябва да стане държавна. От гледна точка на влизането ни в Шенген е добре да е държавна, при условие, че има регламент тази концесия да бъде прекратена, без да има щети за държавата. Нека да си изпълним регламента, да си вземем наистина пристанището.
Генерал Атанасов пусна твърде интересна и провокативна теза, която веднага предизвика реакции в рафинерията – през пристанище „Росенец“ минава контрабанда. Като министър на финансите имате ли такава информация?
– Какво казах преди малко, след като станах финансов министър в редовно правителство, върнахме държавата на пристанището. Измервателните уреди са свързани електронно със системите на „Митници“ и се наблюдават денонощно. Има камери навсякъде, а входовете без видеонаблюдение са запечатани. Усилихме и състава на агенцията там, така че при нас не са постъпили сигнали за контрабанда. Пристанището се наблюдава изключително внимателно, защото то е една от входните точки за голяма част от данъчните постъпления на страната.
Доста коментари има в различните обществени кръгове относно кандидатурата на господин Радев за гуверньор на БНБ. Има и упреци към ПП-ДБ защо не сте издигнали кандидат, както направихте предишния път. Вие вече одобрявате ли дейността на господин Радев като финансист в предния му мандат и досега?
– За мен най-важната роля на БНБ в следващия период е да влезем в еврозоната бързо, плавно и без сътресения. И това е моментът, в който Европейската централна банка влиза вече напълно – с всичките си регулаторни органи и надзор и всъщност БНБ до голяма степен ще стане орган на Европейската централна банка.
С възможност за наше участие при вземането на решения, нали така?
– Точно така, това е изключително важно. Колкото до критиките към г-н Радев… Вдигането на банковите такси наистина е голям проблем. В световен мащаб това се случи, защото минахме на отрицателни лихви и банките не можеха да правят много пари от самото кредитиране. В България това достигна размери, които са прекалено високи, но тук основната роля е на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) – дали няма някаква договорка между банките. БНБ също има роля и аз – като министър на финансите – съм говорил и с Асоциацията на банките, и с БНБ. Знаете, че в закона има предвидена основна сметка, която банките да предлагат като продукт и която е значително по-евтина от другите сметки, които се предлагат на масовия потребител. По тази сметка може да се получава заплата, да се правят разплащания, да има дебитна карта, с която да се правят разплащания. Това, което говорихме с Асоциацията на банките и с БНБ е да се погледне по-активно какво влиза в дефиницията на тази сметка, така че масовият гражданин да има наистина достъпно и евтино обслужване в банките.
Да излезем сега накрая извън финансовия сектор. Като един крупен реформатор, г-н Борисов заяви, че желае до края на годината конституционната реформа да бъде завършена. Едновременно с това обаче той прокара една много интересна тънкост: ние (т.е. ГЕРБ) ще направим реформата, но преди това искаме да бъдат избрани Висшия съдебен съвет и новия главен прокурор. Това пренареждане на събитията не изопачава ли цялата идея?
– Аз не съм юрист, но конституционната реформа ще прекрои Висшия съдебен съвет – както съставът, така и работата му.
Но той ще бъде избран по стария регламент, както заяви господин Борисов.
– Ако конституционната реформа променя състава и структурата на ВСС, то със сигурност ще трябва да бъде избран нов.
А защо Борисов толкова много настоява преди това да бъдат избрани ВСС и новият главен прокурор?
– Трябва да попитате г-н Борисов, не ме карайте да интерпретирам.
Съвсем накрая – като съпредседател на „Продължаваме промяната“ склонни ли сте да отидете на някакъв вариант за вътрешни избори, след като заради вашия кандидат за кмет на София се получиха най-различни брожения в „синия“ сектор?
– Не. Директно Ви казвам – не. Този кандидат е излъчен в разговор с всичките партии, които го подкрепиха.
Той на „Продължаваме промяната“ ли е предложение?
– Не, обща кандидатура е – след разговори, които се водеха от всичките партии. При нас това е минало през Национален съвет, не е еднолично решение на някого. Минало е и през партийните структури на колегите, които да вземат такъв тип решение и са достатъчно широки и представителни за партията. Ако дадена партия не е съгласна с кандидатурата на Васил Терзиев, е можела да заяви позиция. И това, което виждаме като уж брожения, честно казано не знам доколко са естествени и доколко са стимулирани от партии, които имат интерес да има разцепление в общността. Другото важно нещо за мен – и аз съм го казвал неведнъж – е, че ние избираме господин Терзиев, а не баща му, дядо му, леля му и така нататък. И още – досега не съм чул някой да каже нещо лошо за самия господин Терзиев.
На следващо място ние избираме кмет на София. Този кмет има за решаване няколко доста тежки проблема. Първият е с „Топлофикация“, който десет години подред се замита под килима и едни дългове на „Топлофикация“ отиват в държавата. Те вече са над милиард и всяка година дружеството затъва все повече и повече.
А пък колко софиянци са заробени от „Топлофикация“, това пък изобщо да не го коментираме…
– Точно така. Тя нито работи за гражданите, нито е устойчива. Вторият голям проблем, който имаме да решаваме е, че се появиха нови квартали без каквато и да било инфраструктура. Няма улици, няма нормална канализация, няма водопроводи… Въобще – всичко е безразборно, на когото каквото му е хрумнало – така си го е направил. Тук въобще не говоря за ремонта на ремонта на ремонта на ремонтите. Другото, за което никой не говори сериозно, е столичния транспорт, Централна градска мобилност и всички останали системи, които не са особено ефективни. В момента Европейската комисия започва една наказателна процедура срещу България и ние всеки ден ще трябва да плащаме глоби, защото от 10 години общините продължават да изчисляват такса „Смет“ на база стойност на имота, а не колко замърсяват техните обитатели. Независимо от това дали става дума заграждани или фирми. Нали Ви е ясно какво означава това за столица, в която фирмите плащат 10 пъти повече от гражданите? За детските градини изобщо не говорим – три години подред отпускаме 80 млн. в бюджета за строителство за детски градини, за да ги подпомогнем финансово. Това са инвестиции в развитие и в бъдеще. От тези 80 млн. лева – в края на годината ни връщат 60 млн. лв. – не били усвоени, защото нямало терени! Намерихме терени за хотели, намерихме терени за частни кооперации, намерихме терени за всичко, но за детските градини не успяхме да намерим! Това са проблеми, за чието решаване не е необходимо да се впряга световната наука. Просто се изисква политическа воля и прагматичен подход.
Това, което описвате Вие, си е дизайнът на модела ГЕРБ, който в столицата съществува от десетилетие и половина. И за да приключим – една Ваша метафора особено ми допадна. И искам да Ви попитам без да казвам каква е пряката аналогия – съществува ли апартейд с човешко лице?
– Не мисля. Много е трудно да се каже, че съществува апартейд с човешко лице. Защото това е начин на мислене и отношение към хората. В основата си една система дели хората на добри и лоши по някакъв признак, който няма общо с конкретната личност. Просто системата „казва“ – високите са добри, а ниските са лоши. Толкоз. Никой не се интересува човекът какво е свършил, какво е постигнал в живота, какви са намеренията му занапред, как се държи… Това за мен е система на апартейд!
