Изложба за потопеното в българските язовири наследство ще бъде открита на 1 август, в 11 часа, в залите на Националния етнографски музей при Българската академия на науките.
Екип учени ще покаже във фоторазказ резултатите от 4-годишното си проучване на над 60 селища, изселени и залети при строежа на над 20 язовира в България, а две от изчезналите села ще „гостуват“ с етнографски предмети.
През социалистическия период с разгръщането на индустриализацията и електрификацията в страната са построени десетки големи и стотици по-малки изкуствени езера, които да захранват ВЕЦ-ове, да осигуряват поливното земеделие, битовото и промишлено водоснабдяване.
Сред най-големите проекти са язовирите „Искър“, „Студен кладенец“, „Копринка“ (тогава „Георги Димитров“), „Александър Стамболийски“, „Жребчево“, „Кърджали“ и други.
На тяхно място са били разположени села и разнообразни археологически паметници, които се налага да бъдат потопени. За целта населението е обезщетено и преместено в други селища, а къщите и повечето обществени сгради – разрушени.
Като мълчаливи свидетели за някогашните общности остават църквите или изселващите се поставят паметници, за да не бъде забравено, че някога там е имало живо село.
През последните 4 години екип от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН е проучвал всички изселени села на място и по документи. Изследователите са се срещали с родените в някога съществуващи села или с техни потомци, за да запишат спомените им.
Сега в снимки и разказ учените ще представят основните моменти от строежа на язовир и заличаването на село – през планирането, процедурите по отчуждаването и обезщетяването, на преместването и промяна на пейзажите, личните преживявания и общностните стратегии, последвалите културни практики на конструиране и поддържането на спомена за потопеното село.
Със запазени отпреди 70 години етнографски материали Радослав Иванов и Мими Цонева ще представят вече несъществуващите села Елешница (под яз. „Пясъчник“) и Жребчево (под едноименния язовир).
До края на годината учените ще издадат книга, в която историята на всеки язовир и унищожените заради строежа му села е подробно описана, както и научна монография върху отделни аспекти на потопеното наследство.
Проектът „Потопеното наследство. Село на дъното на язовира: миграции, памет, културни практики“ е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката.
