Още малко и… пак ще излъжем Брюксел за съдебната реформа

Хич няма какво да се сърдят народните представители, писали и подписали прословутите предложения за ремонт на Конституцията, огласени от ПП-ДБ преди седмица. Хич не трябва да се притесняват и хората, които искат да нарекат въпросните предложения тотална щета, нанесена по поръчка на определени сенчести кръгове.

Така си е – всички намерения, преследващи уж облагородяване на прокуратурата и независимост на съда, са писани под диктовката на отдавна провалени псевдореформатори. Или по-скоро – на успешни троянски коне в парламента, узаконявали поетапното превръщане на Темида от богиня на правосъдието в момиче на повикване, а

нейните горди слуги – в най-обикновен слугинаж.

Адски сме сигурни в написаното дотук, защото преди 18 години, на 22 март 2005 г. , когато поне половината от сегашните съдебни реформатори са ходили прави под масата,

организирахме специална конференция, чиято единствена тема бе “Гражданският контрол в наказателния процес: утопия или реалност“.

Темите на панелите също бяха подбрани така, че да предизвикват дори нездрави размисли и страсти: “Прокуратурата – мълчаливият господар на досъдебното производство”, “Съдът – между наковалнята на закона и чука на вътрешното убеждение“, “Следствието – необходимият грешник или виновникът в сянка” и “МВР – гласът на пагона, ехото на закона”.

Параграф 22 Банкеръ конференция 22 март 2005 година 1

Въпреки че държавното обвинение бойкотира конференцията ни, защото и двете ни издания не бяха сред най-любимите четива на тогавашния главен прокурор Никола Филчев, дискусиите си бяха много смислени и много полезни. Основно за присъстващите журналисти от централните медии обаче, защото

нито едно от професионалните въжделения

на съдиите, адвокатите, следователите и меверейците не бе сбъднато. Както от тогавашната двойна коалиция НДСВ-ДПС, така и от следващите коалиционни и еднолични управления.

Като започнем от легендарната Единна информационна система за противодействие на престъпността, чието изграждане започна през 1996 г. и все още продължава с “бесни темпове”…

Като минем през титаничното умишлено размотаване около писането и приемането на Закон за вещите лица, изваждане на Научния институт по криминалистика от МВР и обособяването му в нещо като независима Национална агенция по криминалистика и криминология, която да приюти съдебните медици и да лицензира вещите лица…

И стигнем до изваждането на следствието от съдебната власт и на Главна дирекция “Борба с организираната престъпност от МВР и обединяването им в български вариант на щатското ФБР. Както се вижда и с просто око,

следствието отдавна не съществува като самостоятелен орган,

т.е. като независимо юридическо лице, както пише в Конституцията, и земята още не е спряла да се върти. Така че едва ли е необходимо свикването на Велико народно събрание по този въпрос.

Толкоз с милите спомени. Да видим сега какво ни предлагат реформаторите на Христо Иванов от “Демократична България”, защото “Продължаваме промяната” едва ли имат нещо общо с бъдещите конституционни недоразумения.

Четем съдържанието на параграф 4:

“Чл. 126 се изменя така:

“Чл. 126 (1) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела.

(2) Главният прокурор е административен ръководител на върховната прокуратура”.

Изключително агресивна идея за поправка, за която обаче никой до момента не е отронил дори звук. Или стон. В мотивите към предложенията, авторите също не споменават абсолютно нищо по въпроса. А би трябвало, защото току що цитираната разпоредба, ако бъде приета в същия този вид, означава само едно:

закриване на Върховната административна прокуратура.

Ако това се случи, структурата на прокуратурата – както неведнъж сме писали досега през годините – става още по-противоконституционна. Досега беше заради фактът, че всяко съдилище е самостоятелно юридическо лице, а прокуратурата – една единствена “фирма”. А от ремонта нататък – ще си имаме 28 административни съдилища и нито една административна прокуратура. Въпреки че заветното словосъчетание “в съответствие” ще продължи да си означава “еднаквост”.

Четем една много важна част от бъдещата разпоредба на чл. 129, ал. 2 от Конституцията:

“За председател на Върховния касационен съд и за председател на Върховния административен съд могат да бъдат предложени и назначени само действащи в съответния съд съдии”.

И две още по-важни бъдещи разпоредби в проекта на ПП-ДБ – чл. 130б:

“(1) Главният прокурор се назначава и освобождава от Прокурорския съвет за срок от пет години без право на повторно назначаване.

(2) Предложения за кандидатури за главен прокурор могат да правят не по-малко от трима членове на Прокурорския съвет, както и министъра на правосъдието”.

Открихте ли разликите, предизвикващи

доста сериозен страх по адрес на светлото ни правосъдно бъдеще?

Е, не се мъчете, признаваме си ги без бой.

Първо – за шефове на ВКС и ВАС могат да бъдат само съдии, работещи във ВКС и ВАС. Тежка дискриминация на поне 150-200 други техни колеги и колежки, които са с ранг “Съдия във ВКС” и “Съдия във ВАС”, нищо че работят в окръжни и апелативни магистратури.

И второ – шефовете на ВКС и ВАС задължително трябва да са юристи с най-малко 10-годишен стаж, в противен случай нямаше да работят там. Докато за главен прокурор такова изискване няма. Тоест – за шеф на реформираната Върховна прокуратура може да бъде избран или юрист, или

наш човек с друга професия някаква – теляк, барман, математик, цигулар…

Знаем го обяснението – това условие ще го пише в новия Закон за съдебната власт. Прекрасно, но по силата на тази логика може и да не го пише, нали?

И накрая – пискюлът на… Хайде да не казваме на какво, ще си послужим с друга метафора – перлата в короната на реформаторите.

Чл. 130, ал. 3: “Народното събрание не може да избира за членове (на Висшия съдебен съвет – бел. ред.) лица, които заемат длъжността на съдия, прокурор или следовател към момента на избора…”

Чл. 130в, ал. 3: “Народното събрание не може да избира за членове (на Прокурорския съвет – бел. ред.) лица, които заемат длъжността на прокурори или следователи към момента на избора…”

Бъдещите безобразия, кодирани в тези няколко реда са много,

но засега ще отделим място само на една от тях.

Преди седем години, идеята за разделянето на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска, беше, че прокурорите са страна по делата и като такива не би трябвало да кадруват независимите съдии.

Прекрасно, но… с едно наум. Защото, ако опасността е посочена вярно, защо все още никой не иска да види рисковете във все още съществуващата практика адвокати да кадруват и независимите съдии, и прокурорите? Нали и те са страна по дела? На всичкото отгоре са страни по… какви ли не дела – административни, търговски, данъчни, наказателни, граждански и т.н., докато обвинителите се явяват само по два вида – наказателни и административни.

И още – какви ще са тези юристи, които имат по три петилетки юридически трудов стаж и ще са достойни да станат членове на Висшия съдебен съвет, след като няма да са магистрати?

Ехааа –

колко елементарен отговор – адвокати, естествено.

Или юрисконсулти. Защото нито частен съдебен изпълнител, нито нотариус и нито народен представител няма да си зареже бизнеса, за да го ругаят и подритват от всички страни едновременно.

Виж, на прокурорите им е отредено по-светло кадрово бъдеще, защото в техния съвет могат да бъдат избирани не само адвокати, но и съдии.

Всъщност, защо ли не вземем и не закрием прокуратурата окончателно? Ей го Обединеното кралство –

нито писана конституция си има, нито независима прокуратура.

Зле ли им е на островитяните? Че и в Европейския съюз вече не са…

Шегата настрана. Ако идеите на Христо Иванов и компания минат през парламента, нищо добро не ни чака. Защото проблемите с държавното обвинение са факт, но те не могат да бъдат решени чрез осакатяване на Конституцията.

Някой да е чувал за съдия, разследван и осъден за съучастие в кражба на фирма или недвижим имот? Или да е прекратил гражданско дело – заради използването на фалшив нотариален акт, след което да е дал мошениците на прокуратурата? Или за вещо лице, разследвано и осъдено за експертиза менте? Ами за подкупен съдебен заседател нещо?

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст