Хич няма какво да се сърдят народните представители, писали и подписали прословутите предложения за ремонт на Конституцията, огласени от ПП-ДБ преди седмица. Хич не трябва да се притесняват и хората, които искат да нарекат въпросните предложения тотална щета, нанесена по поръчка на определени сенчести кръгове.
Така си е – всички намерения, преследващи уж облагородяване на прокуратурата и независимост на съда, са писани под диктовката на отдавна провалени псевдореформатори. Или по-скоро – на успешни троянски коне в парламента, узаконявали поетапното превръщане на Темида от богиня на правосъдието в момиче на повикване, а
нейните горди слуги – в най-обикновен слугинаж.
Адски сме сигурни в написаното дотук, защото преди 18 години, на 22 март 2005 г. , когато поне половината от сегашните съдебни реформатори са ходили прави под масата,
организирахме специална конференция, чиято единствена тема бе “Гражданският контрол в наказателния процес: утопия или реалност“.
Темите на панелите също бяха подбрани така, че да предизвикват дори нездрави размисли и страсти: “Прокуратурата – мълчаливият господар на досъдебното производство”, “Съдът – между наковалнята на закона и чука на вътрешното убеждение“, “Следствието – необходимият грешник или виновникът в сянка” и “МВР – гласът на пагона, ехото на закона”.

Въпреки че държавното обвинение бойкотира конференцията ни, защото и двете ни издания не бяха сред най-любимите четива на тогавашния главен прокурор Никола Филчев, дискусиите си бяха много смислени и много полезни. Основно за присъстващите журналисти от централните медии обаче, защото
нито едно от професионалните въжделения
на съдиите, адвокатите, следователите и меверейците не бе сбъднато. Както от тогавашната двойна коалиция НДСВ-ДПС, така и от следващите коалиционни и еднолични управления.
Като започнем от легендарната Единна информационна система за противодействие на престъпността, чието изграждане започна през 1996 г. и все още продължава с “бесни темпове”…
Като минем през титаничното умишлено размотаване около писането и приемането на Закон за вещите лица, изваждане на Научния институт по криминалистика от МВР и обособяването му в нещо като независима Национална агенция по криминалистика и криминология, която да приюти съдебните медици и да лицензира вещите лица…
И стигнем до изваждането на следствието от съдебната власт и на Главна дирекция “Борба с организираната престъпност от МВР и обединяването им в български вариант на щатското ФБР. Както се вижда и с просто око,
следствието отдавна не съществува като самостоятелен орган,
т.е. като независимо юридическо лице, както пише в Конституцията, и земята още не е спряла да се върти. Така че едва ли е необходимо свикването на Велико народно събрание по този въпрос.
Толкоз с милите спомени. Да видим сега какво ни предлагат реформаторите на Христо Иванов от “Демократична България”, защото “Продължаваме промяната” едва ли имат нещо общо с бъдещите конституционни недоразумения.
Четем съдържанието на параграф 4:
“Чл. 126 се изменя така:
“Чл. 126 (1) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела.
(2) Главният прокурор е административен ръководител на върховната прокуратура”.
Изключително агресивна идея за поправка, за която обаче никой до момента не е отронил дори звук. Или стон. В мотивите към предложенията, авторите също не споменават абсолютно нищо по въпроса. А би трябвало, защото току що цитираната разпоредба, ако бъде приета в същия този вид, означава само едно:
закриване на Върховната административна прокуратура.
Ако това се случи, структурата на прокуратурата – както неведнъж сме писали досега през годините – става още по-противоконституционна. Досега беше заради фактът, че всяко съдилище е самостоятелно юридическо лице, а прокуратурата – една единствена “фирма”. А от ремонта нататък – ще си имаме 28 административни съдилища и нито една административна прокуратура. Въпреки че заветното словосъчетание “в съответствие” ще продължи да си означава “еднаквост”.
Четем една много важна част от бъдещата разпоредба на чл. 129, ал. 2 от Конституцията:
“За председател на Върховния касационен съд и за председател на Върховния административен съд могат да бъдат предложени и назначени само действащи в съответния съд съдии”.
И две още по-важни бъдещи разпоредби в проекта на ПП-ДБ – чл. 130б:
“(1) Главният прокурор се назначава и освобождава от Прокурорския съвет за срок от пет години без право на повторно назначаване.
(2) Предложения за кандидатури за главен прокурор могат да правят не по-малко от трима членове на Прокурорския съвет, както и министъра на правосъдието”.
Открихте ли разликите, предизвикващи
доста сериозен страх по адрес на светлото ни правосъдно бъдеще?
Е, не се мъчете, признаваме си ги без бой.
Първо – за шефове на ВКС и ВАС могат да бъдат само съдии, работещи във ВКС и ВАС. Тежка дискриминация на поне 150-200 други техни колеги и колежки, които са с ранг “Съдия във ВКС” и “Съдия във ВАС”, нищо че работят в окръжни и апелативни магистратури.
И второ – шефовете на ВКС и ВАС задължително трябва да са юристи с най-малко 10-годишен стаж, в противен случай нямаше да работят там. Докато за главен прокурор такова изискване няма. Тоест – за шеф на реформираната Върховна прокуратура може да бъде избран или юрист, или
наш човек с друга професия някаква – теляк, барман, математик, цигулар…
Знаем го обяснението – това условие ще го пише в новия Закон за съдебната власт. Прекрасно, но по силата на тази логика може и да не го пише, нали?
И накрая – пискюлът на… Хайде да не казваме на какво, ще си послужим с друга метафора – перлата в короната на реформаторите.
Чл. 130, ал. 3: “Народното събрание не може да избира за членове (на Висшия съдебен съвет – бел. ред.) лица, които заемат длъжността на съдия, прокурор или следовател към момента на избора…”
Чл. 130в, ал. 3: “Народното събрание не може да избира за членове (на Прокурорския съвет – бел. ред.) лица, които заемат длъжността на прокурори или следователи към момента на избора…”
Бъдещите безобразия, кодирани в тези няколко реда са много,
но засега ще отделим място само на една от тях.
Преди седем години, идеята за разделянето на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска, беше, че прокурорите са страна по делата и като такива не би трябвало да кадруват независимите съдии.
Прекрасно, но… с едно наум. Защото, ако опасността е посочена вярно, защо все още никой не иска да види рисковете във все още съществуващата практика адвокати да кадруват и независимите съдии, и прокурорите? Нали и те са страна по дела? На всичкото отгоре са страни по… какви ли не дела – административни, търговски, данъчни, наказателни, граждански и т.н., докато обвинителите се явяват само по два вида – наказателни и административни.
И още – какви ще са тези юристи, които имат по три петилетки юридически трудов стаж и ще са достойни да станат членове на Висшия съдебен съвет, след като няма да са магистрати?
Ехааа –
колко елементарен отговор – адвокати, естествено.
Или юрисконсулти. Защото нито частен съдебен изпълнител, нито нотариус и нито народен представител няма да си зареже бизнеса, за да го ругаят и подритват от всички страни едновременно.
Виж, на прокурорите им е отредено по-светло кадрово бъдеще, защото в техния съвет могат да бъдат избирани не само адвокати, но и съдии.
Всъщност, защо ли не вземем и не закрием прокуратурата окончателно? Ей го Обединеното кралство –
нито писана конституция си има, нито независима прокуратура.
Зле ли им е на островитяните? Че и в Европейския съюз вече не са…
Шегата настрана. Ако идеите на Христо Иванов и компания минат през парламента, нищо добро не ни чака. Защото проблемите с държавното обвинение са факт, но те не могат да бъдат решени чрез осакатяване на Конституцията.
Някой да е чувал за съдия, разследван и осъден за съучастие в кражба на фирма или недвижим имот? Или да е прекратил гражданско дело – заради използването на фалшив нотариален акт, след което да е дал мошениците на прокуратурата? Или за вещо лице, разследвано и осъдено за експертиза менте? Ами за подкупен съдебен заседател нещо?