Ще бием инфлацията. Това е прогнозата за доходността от новия ни взаимен фонд. Няма да стане веднага, с магическа пръчка, но в обозримо бъдеще е много вероятно да достигнем доходност от 8-10% на година, каза за „БАНКЕРЪ”Николай Ялъмов, председател на Съвета на директорите на „Капман холдинг”.
Взаимният фонд е първия в страната, който инвестира само в чужбина. Става дума не за какви да е акции, а за такива от 40-те най-добри компании в света.
„Не агитирам срещу българския пазар, но той до голяма степен пострада от липсата на политическа стабилност за дълъг период от време”, допълва Ялъмов.
По света търговските банки изостават с повишаването на лихвите в сравнение с централните банки. Например ЕЦБ предоставя лихва от 3.5% по депозитите, докато Федералният резерв на САЩ задържа основната лихва в целеви диапазон от 5 – 5.25 процента. В това отношение търговските банки са по-сдържани, което накара много инвеститори да търсят различни възможности. Така около 600 млрд. долара бяха преместени през 2023 г. от депозитите в САЩ към фондове на паричния пазар.
В България наблюдаваме обратната тенденция – депозитите са нараснали с 14% спрямо първото тримесечие на 2023-та, обръща внимание Джулия Кацарова, портфолио мениджър на „Експат Капитал”. Общият им размер достига 119 млрд. лева, като динамиката представлява значително отклонение спрямо западните показатели. И това се случва на фона на все още почти нулеви лихви по депозитите у нас.
В нашата страна през последните пет години средният годишен ръст на инвестициите във взаимни фондове е 20% и към края на миналата година вложенията в тях са достигнали дял от 3% в спестяванията на българите. За сравнение този процент за държавите от Централна и Източна Европа (в случая България, Чехия, Словакия, Хърватия, Унгария и Румъния) е почти 16%, показва анализ на „УниКредит Булбанк“.
Докато през 2012-та на всеки 100 лв. в депозит бългaринът е инвестирал 1.02 лв. на капиталовите пазари, през 2022-ра средната сума на инвестицията се увеличава до 3.22 лева.
Причината за ниските лихви по банковите депозити у нас е свръхликвидността в банковата система. Общият размер на депозитите в българските банки покрива кредитите със 140 процента. Това допринася за ниските лихви в някои банки, а други дори не предлагат стандартни срочни депозити.
Кредитните институции са претъпкани с пари, преливат от ликвидност и депозити не им трябват. Вложителите обаче – домакинства и фирми, верни на десетилетната традиция, продължават да носят парите си в тях – вече не за лихви, а заради сигурността, използвайки ги като сейфове. Потвърждават го и данните за обема на привлечените парични средства през второто тримесечие на годината, публикувани от Българската народна банка.
Това обаче е половината истина. Конкретно при домакинствата, съдейки по статистиката, има по-малко нови влогове. В края на второто тримесечие броят им е 8.80 млн., като намалява на годишна база с 0.8 на сто. Но в същото време техният размер нараства с 10.4 на сто и достига 74.675 млрд. лева.
Казано с други думи, сумата на влоговете се увеличава поради високата инфлация и последващите компенсации в доходите. Интересът към депозитите обаче, измерен през техния брой, за първи път намалява. Причината вероятно е, че все по-малко хора имат излишни средства, които да поверят на банка.
