Съединените щати притискат Иран да спре да продава бойни дронове за Русия като част от обсъжданията на по-широко „неоформено в писмен вид споразумение“ между Белия дом и Техеран за деескалация на напрежението и за овладяване на тлеещата от години ядрена криза. Администрацията на американския президент Джо Байдън е повдигнала въпроса пред режима на Ислямската република в непреки разговори в Катар и Оман през тази година, твърдят добре информирани източници. Дискусиите са били проведени успоредно с преговорите за размяна на затворници, в резултат на които иранците са прехвърлили през миналата седмица четирима задържани с двойно иранско-американско гражданство от затвора под домашен арест, допълват пожелалите анонимност лица.
Според официален ирански представител и още един източник, запознат с разговорите, Съединените щати искат от Иран да спре да доставя дронове за Русия, които Кремъл използва във войната с Украйна, както и резервни части за безпилотните летателни средства. Те твърдят също, че Техеран, който отрича официално, че дроновете му са част от военните действия, периодично е настоявал пред Москва да не ги изпраща в Украйна, но Вашингтон иска „по-конкретни стъпки“.
Успешното прехвърляне на затворници и всякакви допълнителни неофициални споразумения ще бъдат първият сериозен пробив на Байдън за Иран след повече от две години на протакания и индиректни разговори с режима в опит за съживяване на ядрената сделка от 2015-а, която Ислямската република подписа със световните сили, и да отслаби напрежението в Близкия изток.
Американският държавен секретар Антъни Блинкен заяви на 15 август, че страната му провежда стратегия на възпиране, натиск и дипломация, за да гарантира, че Иран няма да се сдобие с ядрено оръжие и да държи Техеран отговорен за нарушаването на човешките права и за „доставките на дронове на Русия за използването им във войната в Украйна“.
Блинкен е добавил, че Щатите са били „пределно ясни, че Иран трябва да направи крачка назад, за да направи място за бъдещи дипломатически преговори“. И че „прехвърлянето на задържаните от затвора под домашен арест не е свързано с никакви други аспекти от политиката на страната му към иранците“.
Преговарящите се надяват неформалните разговори да доведат до деескалация на мерките и от двете страни. За Иран това би означавало да се съгласи да не обогатява пречистен над 60% уран, да подобри отношенията си с Международната агенция за атомна енергия и да обещае да не преследва американци, твърди официалният представител на Техеран. В замяна, Вашингтон ще се въздържа да налага нови санкции в някои области с изключение на онези, които включват човешките права, и няма да контролира стриктно изпълнението на наложените санкции за продажбата на суров петрол.
Ислямската република иска също от Съединените щати да убедят европейските си партньори да отслабят натиска върху Иран, чиято икономика бе задушена от американските санкции, наложени след като бившият щатски президент Доналд Тръмп се изтегли от ядрената сделка от 2015-а. Притесненията на иранците са, че трите водещи европейски държави – Великобритания, Германия и Франция, които са я подписали, също могат да върнат някои санкции след като през октомври 2023-а изтече срока на клаузите на ядреното споразумение, ограничаващи иранската програма за балистични оръжия.
Официалният представител на Техеран твърди, че Америка и Иран са постигнали съгласие по повечето въпроси, но дискусиите, които се водят чрез посредници, ще продължат в Оман и Катар, по-специално за Русия. Западен дипломат обаче се опасява, че иранската политическа система може и да не прояви желание да изпълнява мерките за деескалация.
Според сделката за размяна на затворници от миналата седмица, Техеран ще освободи четиримата американски граждани, които са били прехвърлени от затвора, плюс още един американец, който вече е бил под домашен арест. Вашингтон пък ще пусне петима иранци и ще позволи на Иран достъп до замразените 6 млрд. щ. долара от износ на черно злато, които са в Южна Корея, след като парите бъдат прехвърлени по сметка в Катар, като ще се следи парите да се харчат само за стоки, които не са под възбрана. Паричният превод ще стане след като затворниците напуснат въздушното пространство на Иран.
По оценка на анализатори, като се има предвид колко е напреднала иранската ядрена програма, споразумението от 2015-а просто не подлежи на ремонт. Поради което администрацията на Байдън иска да удържи ядрената криза поне до президентските избори през 2024-а. И ако той спечели втори мандат, може да има подновяване на преговорите, за да се постигне по-широко споразумение. „Най-благоприятният сценарий от гледна точка на американската политика е нещата да не се влошават и да се избегне сериозна ескалация“, посочва Хенри Роум – старши сътрудник във вашингтонския Институт за политика за Близкия изток.
